Израелският премиер Бенямин Нетаняху позволява на крайнодесните министри в кабинета си да рушат международния авторитет на Израел, пише политическата кореспондентка на "Таймс ъф Израел" Тал Шнайдер. В коментар за изданието тя посочва, че острата реторика на Итамар Бен-Гвир и Бецалел Смотрич, съчетана с мълчанието на премиера, все повече изолира страната дори от традиционните ѝ съюзници.
В петък, 19 юни, министърът на националната сигурност Итамар Бен Гвир публикува един от най-крайните и провокативни туитове досега. Настоявайки "1000 ливански майки да плачат" за всеки израелски войник или офицер, убит от огъня на Хизбула, той заяви: "Целият Ливан трябва да гори".
Войници на израелската армия в момента действат дълбоко в Ливан, за да защитават общностите в Северен Израел. Те са на чужда земя, защото израелското правителство и кабинетът по сигурността - който включва Бен Гвир - избраха проактивна офанзивна стратегия пред чисто отбранителна позиция по международната граница. И все пак Бен Гвир пише, сякаш тази ескалация се е случила във вакуум, призовавайки за "унищожаване", "поражение" и "наказване на целия Ливан да изгори".
Още по-тревожно е колективното безразличие. За пореден път Бен Гвир отправя скандални обиди, а местните анализатори отново ги отхвърлят като вътрешнополитическо позиране, усмихват се цинично и продължават напред.
Това безразличие се разпростира и върху премиера Бенямин Нетаняху и неговите висши министри - по-специално министъра на външните работи Гидеон Саар и министъра на отбраната Израел Кац, нито един от които не си направи труда да се дистанцира от забележките, камо ли да ги осъди.
This is not a rant by a random genocidal lunatic. It's a public post by the national security minister of the Israeli regime.
— Seyed Abbas Araghchi (@araghchi) June 19, 2026
The genocidal death cult headquartered in Tel Aviv is a threat to all of humanity. It threatens all humans. Its only interest is permanent war. pic.twitter.com/7t5bcpafs0
Единственият, който пое предизвикателството и отговори на реториката, беше бившият премиер Нафтали Бенет в отговор на британския телевизионен водещ Пиърс Морган. Бенет обаче само заяви, че Бен Гвир е клоун, когото не бива да се приема насериозно - аргумент, който няма голяма тежест в чужбина.
Във всеки случай, два дни по-късно щетите от шокиращата публикация вече са необратими. Дори X (бивш Twitter) обяви, че забележките на Бен Гвир нарушават правилата на платформата му (но въпреки това не премахна туита).
Светът вече не се отнася към екстремистките министри в израелското правителство със снизхождението, с което се отнасяше някога.
Дори администрацията на САЩ вече не е склонна да си затваря очите. В поредица от интервюта и речи през уикенда, вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс изрично се насочи към радикалните елементи в правителството. Тези забележки бяха отправени още преди туита "Целият Ливан трябва да гори", но Бен Гвир не почувства нужда да проявява сдържаност.
Ето част от казаното от Ванс: "Хора в тяхната система, като Итамар Бен Гвир и Бецалел Смотрич, атакуваха сделката [между САЩ и Иран]. Моят отговор към тях би бил: какво точно е вашето предложение? Не можете просто да се измъкнете с убийство от всеки проблем с националната сигурност, който имате."
Туитът на Бен Гвир, макар и написан на иврит, събра над 18 милиона гледания. Той беше споделен от Морган, който беше един от най-известните международни гласове в подкрепа на Израел след клането на Хамас на 7 октомври 2023 г.
Туитът на Бен Гвир беше използван като оръжие и от републикански политици в Съединените щати, както и от сили, откровено враждебни към Израел. И все пак никой в Йерусалим не си направи труда да публикува опровержение.
На международната арена подобни забележки не се прощават. Никой в чужбина не вярва на твърдението, че "това е просто Бен Гвир" или че "сблъсъкът с него само ще повиши популярността му". Тези обяснения принадлежат изцяло към вътрешния израелски дискурс. По целия свят хората просто чуват висш израелски министър да призовава за изгаряне на съседна държава до основи. Когато премиерът мълчи, светът заключава, че мълчанието е равносилно на съгласие.
Това е част от определена тенденция. Миналия месец Бен Гвир публикува в Twitter видеоклип, който го показва как върви сред пропалестински активисти, задържани от прехванатата хуманитарна флотилия "Глобал Сумуд", пътуваща към Газа. На кадрите полицай удря и унижава задържан, който е извикал "Свободна Палестина". Клипът с насилие бързо стана водеща новина в големи новинарски сайтове по целия свят.
Sumud Filosu aktivistlerine kötü muamele videosunu paylaşan Ben-Gvir'e cezahttps://t.co/55aFBzHksv pic.twitter.com/S1lR98Scm6
— HABERNAS (@Habernasonline) June 19, 2026
По това време Саар, който се надяваше да си припише заслугите за чистата и организирана операция по депортиране на задържаните от флотилията, установи, че Израел е подложен на широки международни атаки заради Бен Гвир. Саар се дистанцира от инцидента, което предизвика порой от обиди от страна на Бен Гвир в отговор.
Този път Саар мълчи. Може би и той е изтощен от нечестна външна политика на министъра, лишен от енергия да се противопостави на партньор в кабинета, който Саар умишлено избра да подкрепи, когато се присъедини отново към коалицията миналата година.
Дипломатическите последици от Израел далеч надхвърлят Бен Гвир. Както отбеляза Ванс, Съединените щати са практически сами в глобалната си подкрепа за Израел. Дали Йерусалим просто не успява да разбере това?
Заявената политика на Нетаняху беше да отдели войната в Ливан от по-широкия конфликт с Иран. Тази стратегия се провали. Иран сега заплашва да спре преговорите със Съединените щати всеки път, когато Израел нанесе удар в Ливан, като по този начин успешно вбива клин между Вашингтон и Йерусалим.
Този разрив само ще се задълбочи с наближаването на междинните избори в САЩ. В последните политически цикли кандидатите за Конгреса и Сената печелеха или губеха състезания до голяма степен въз основа на позицията си спрямо Израел.
И все пак, вместо да възстанови реда у дома, Нетаняху продължава да си заравя главата в пясъка.
Миналата седмица финансовият министър Бецалел Смотрич едностранно обяви отмяната на Протокола от Хеврон от 1997 г., твърдейки, че ще лиши палестинската община от правомощията ѝ по зониране в еврейския анклав на града. Той направи това, докато министърът на отбраната Кац седеше точно до него и аплодираше хода.
Декларацията на Смотрич не е подкрепена от правителствено решение. Не е проведено никакво обсъждане в кабинета, нито е извършена дипломатическа оценка относно въздействието ѝ върху външните отношения на Израел.
Вместо това, единственият отговор беше слабо изявление на английски език, публикувано в официалния X акаунт на Министерството на външните работи, с което министерството тихомълком се дистанцира от решението.
Какво се случва с двамата екстремистки министри, назначени от Нетаняху на най-чувствителните постове в страната? Те действат така, сякаш изричната им цел е да разрушат глобалния авторитет на Израел, слой по слой, изостряйки статута на изгнаник на нацията.
Но крайната отговорност не е на Смотрич и Бен Гвир. Тя е на човека, който ги е назначил, ги държи на поста и, докато причиняват огромни стратегически щети на международната подкрепа и жизненоважни интереси на Израел, а той продължава да мълчи.
USD
CHF
GBP