Без значение дали мислите, или не мислите, че швейцарците са разумни да затворят вратата за имигранти от ЕС, техният референдум през уикенда най-малко разруши един дразнещ мит.

Може ли някой да продължава да твърди, че суверенитетът на Швейцария (или Норвегия) е фиктивен или че тези страни винаги трябва да се съобразяват с политиката на ЕС, въпреки че не са членки?

Швейцарците просто показват, че това е вярно. Техният правно обвързващ акт на неподчинение ще има сериозни последици върху дебата за излизането на Великобритания от ЕС.

Ако една страна без излаз на море с население от осем милиона души, заобиколена от всички страни с държави членки на ЕС, може да ограничи квотите, то тогава е очевидно, че и атлантическият остров Великобритания с население 63 милиона също може да го направи.

Всичко, което спира британската нация от прилагането на тези ограничения, ако тя желае да ги приеме, са договореностите на страните от ЕС. Ние подписахме споразумението за свободното движение на хора, но ние можем да се откажем от него във всеки един момент, когато тези правила (не " закони", както претендира Европейският съд) станат досадни.

Правната служба на Европейската централна банка излезе със странното твърдение, че Великобритания не може да напусне ЕС, защото продължителен период на постоянно членство създава промяна на статуквото в рамките на Конвенцията за договорите.

Тя твърди, че сега има "нов правен ред". Това надхвърля "до голяма степен остарелите концепции за суверенитет" и налага "постоянно ограничение" в правомощията на отделните страни.

Евродепутатът Найджъл Фараж определи гласуването на швейцарците като "чудесна новина за националния суверенитет и любителите на свободата в цяла Европа".

Лично аз съм спокоен за имигрантите в ЕС. Те са най-вече добре образовани, млади и трудолюбиви и от голяма полза за нашата икономика. Някои остават и помагат да се покрие нашият демографски дефицит. Те са точно това, от което застаряващите страни се нуждаят, тъй като са изправени пред токсичен микс от нарастващите разходи за пенсии и намаляваща работна сила.

Дори социалните дарвинисти трябва да бъдат доволни, тъй като те са самостоятелно избрани хора, отбелязали готовността си да владеят чужд език, със здрав разум, за да напусне дома си и да търсят работа в чужбина. Тежко на тези страни в Южна Европа, които губят тези интелигентни млади хора.

Има разбира се една точка на културното насищане. Дори общества от имигранти като САЩ са изключвали крана от време на време. САЩ са го направили за едно поколение след масовите вълни от емигранти от Италия и Източна Европа преди Първата световна война. Всяка нация трябва да защитава своите основи. Както е казал Теодор Рузвелт: САЩ никога не трябва да се превърне в "пансионен полиглот".

Матс Першон от Отворена Европа заяви от своя блог пред Телеграф по-рано днес, че гласуването в Швейцария е нож с две остриета. ЕС би могъл да скъса своите договорености с Швейцария, което да ескалира напрежението между тях и да доведе до реални щети на швейцарската икономика.

ЕС ще трябва да се справи с огъня Швейцария, а с другото око да наблюдава големия пожар в Лондон. Балансът на предимството е в полза на суверенните демокрации.

ЕС е книжен тигър, както Путин и Янукович го демонстрираха в Украйна, както и Държавният департамент на САЩ. Той разчита на  висшата политическа воля в случай, че бъде конфронтиран.

Така че, нека да решим дебата за имиграцията според заслугите на ЕС. Какво Брюксел има да каже по този въпрос не е от голям академичен интерес на този етап.