Кампанията за евроизборите вече е в ход

Меморандум от ПП/ДБ и отрицателна реакция от ГЕРБ - сякаш нищо не предвещаваше подобна ситуация във вътрешната политика само 2-3 седмици преди 6 март, датата на която трябва да стартира процедурата за осъществяване на ротацията в изпълнителната власт. Запазването на балансите в една така сложна управленска формула е сериозно предизвикателство и поради тази причина подобни резки действия от едната от двете страни определено носят риск. Меморандумът на ПП/ДБ е насочен основно към регулаторите. Най-вероятно в тази коалиция има недоволство, че смяната на управителните органи на регулаторните институции се забавя и са решили по някакъв начин да раздвижат въпроса.

В меморандума обаче присъстват още поне две съществени теми. Става дума за външното министерство, което на политическо равнище се оформи като препятствие за ротацията, както и за изборната тема. От ПП/ДБ казват, че ако не успеят да се договорят с ГЕРБ по въпросите, заложени в документа, биха предложили провеждането на предсрочни парламентарни избори заедно с евроизборите през юни (т.нар. 2 в 1). В същото време обаче те предлагат вариант за пълен 4-годишен мандат на настоящото правителство чрез ротиране на всеки 9 месеца и огледална смяна на местата между Денков и Габриел. Т.е. ПП/ДБ хем говорят за предсрочни избори, хем дават рецептата как въобще да не се стига до такива.

Евентуално приемане на меморандума от страна на партията на Борисов, в частта му за изпълнението на пълен мандат, би решил поне въпроса за външното министерство. От ГЕРБ обаче, и по-точно от самата Мария Габриел, имаше малко прибързана реакция що се отнася до идеята на ПП/ДБ при огледалната смяна на местата между нея и Денков, външната политика да се ръководи и от двамата. Независимо кой от тях е премиер и кой външен министър в съответния отрязък от време. Всъщност това е конституционното положение по отношение на формирането и провеждането на българската външна политика. Отговорността за нея е на правителството, т.е. точно на външния министър и на премиера като глава на изпълнителната власт.

Интерпретациите на ГЕРБ, че това би било външна политика на два гласа могат да имат някакво основание само ако до момента е имало определено разминаване в приоритетите между Денков и Габриел. Такова нещо обаче не стана видно през първите 9 месеца на кабинета. Членството в Шенген, влизането в еврозоната и осигуряването на помощ за Украйна са въпроси, по които и двамата работиха активно и бяха в пълен синхрон. Няма никакво основание да смятаме, че след ротацията това може да се промени, независимо кой е следващият външен министър.

Експлоатирането на изборната тема в меморандума обаче е най-интересната част от него. Тя е по-интересна дори от темата за регулаторите. Де факто този меморандум постави началото на предизборната кампания преди евроизборите. Предсрочен парламентарен вот едва ли ще има, но формирането на предизборни нагласи си е една съществена необходимост. Избирателната активност на евровота по принцип е ниска, а ПП/ДБ се нуждаят от висока активност. Ако тя запази традиционно ниските си нива, то те може да се окажат основните губещи.

Положението на ПП/ДБ през следващите месеци, до юни, когато ще се проведат евроизборите, наистина ще е сложно и трудно. От една страна Кирил Петков и Христо Иванов трябва да поддържат баланса в управлението, а от друга - трябва да намерят начин за максимално активизиране на избиратели в своя полза на евровота, което може да стане единствено чрез по-висока избирателна активност. Ако разликата между ГЕРБ и ПП/ДБ на европейските избори е един мандат, поддържането на настоящото управление ще е лесно. Ако ГЕРБ обаче имат два мандата аванс, то бъдещето на настоящото правителство става под въпрос. При три мандата разлика, което е малко вероятно, предсрочните избори в началото на есента стават почти неизбежни. На практика ПП/ДБ трябва да преживеят една сложна ситуация, за да им е лесно след евровота.

Предложеният меморандум несъмнено помага за консолидирането на електората на партиите на Петков и Иванов. Говорейки за разпределение при регулаторите 50:50 между ГЕРБ и ПП/ДБ, Петков заяви, че така двете формации взаимно ще се контролират. Всъщност посланието на Петков към електората е - ние ще контролираме ГЕРБ. Просто това е единственият начин за решаване на въпроса, тъй като те са най-голямата парламентарна група и както не можем да управляваме без тях, така не можем да сменим и ръководствата на регулаторите ако нямаме тяхната подкрепа. Това казва Петков на гласоподавателите на ПП/ДБ (твърдо ядро и периферия), това казва и въобще на обществото като цяло.

Тихата и спокойна ситуация преди ротацията и въобще преди датата на изборите за европейски парламент беше напълно приемлива за ГЕРБ. Партията има стабилна електорална преднина пред (не)коалиционния си партньор. Това се вижда във всеки социологически сондаж. В този смисъл хората на Борисов нямаха необходимост да променят нищо в съществуващата ситуация. След меморандума на ПП/ДБ обаче те нямаше как да не реагират. И реагираха чрез послание към своя електорат, атакувайки слабостите на меморандума и публичните разяснения по него, които Кирил Петков направи в едно телевизионно студио.

Това де факто възпроизведе обстановката, която имахме във вътрешната политика преди конституирането на кабинета "Денков - Габриел". Тогава и ГЕРБ, и партиите от сегашната коалиция ПП/ДБ говореха единствено на своите електорати.

Никой не искаше да направи крачка към другия като потенциален партньор и служебните правителства на Радев следваха едно след друго. Точно това ще се случи и сега, ако се проведат избори 2 в 1. След едни хипотетични предсрочни парламентарни избори през юни няма да бъде възможно дори съставянето на правителството, което имаме сега. Едва ли ГЕРБ биха искали да поемат отговорността за това. Едва ли и ПП/ДБ биха искали да се нагърбят с подобна отговорност.

Най-вече по тези причини диалогът между Борисов и Иванов беше възстановен и по всяка вероятност през следващите две седмици детайлите по ротацията ще бъдат договорени. Най-вероятно меморандумът ще изиграе своята роля в процеса и в този смисъл по време на същинската кампания преди евроизборите ПП/ДБ ще има какво да дадат на избирателите си.

Ако за ПП/ДБ сега водещата тема са регулаторите, то за ГЕРБ от значение е по-скоро изпълнителната власт и по-точно как тя ще изглежда след като бъде оглавена от Мария Габриел. Поне това може да се направи като извод от думите на Борисов, който заяви, че меморандумът трябва да се развие и да включи съотношение 50:50 и в правителството. Това което имаме към момента са ясните позиции на двете страни. Кирил Петков - регулаторите - 50:50, Бойко Борисов - министерствата - 50:50.

Логически тук позицията на Петков е по-издръжлива. Регулаторите са независими и в този смисъл контролът там е вътре в тях самите. Докато контролът на изпълнителната власт е в парламента, където Борисов разполага с всички инструменти на парламентарния правилник и парламентарната практика и може да ги прилага както спрямо премиера, така и спрямо всеки министър без ограничение. Може би за първи път преговорите между (не)коалиционните партньори ще представляват логическа битка. От нея с по-добра визия ще излезе този, който по-добре селектира аргументите си, но не само. Публичният разказ също ще е много важен, защото става дума за предзиборна ситуация (евровота) и целта е привличането на електорат.

Преговорите между ПП/ДБ и ГЕРБ на практика са без алтернатива, защото ако управленската формула се разпадне, това би било равнозначно на ликвидиране на всички шансове за пълно членство в Шенген в обозримото бъдеще. Както и на отлагане на членството ни в еврозоната без ясна алтернатива за нова дата. Нито ГЕРБ могат да хвърлят вината за всичко това върху ПП/ДБ, нито обратното е възможно. За българските граждани ще е напълно ясно, че вината е обща и в този смисъл и едните, и другите ще бъдат губещи.

През есента вече ще е ясно дали страната ни получава пълен Шенген и еврозона от началото на 2025 г. Ако тогава перспективите не са добри, то предсрочните избори може и да се превърнат в реална опция. Отношение към ситуацията тогава ще имат и резултатите от евровота (както вече стана дума). А сега оставаме с очакването, че Мария Габриел ще е следващият премиер. Дали скоро след 06 март, или след малко повече време, предстои да видим.