„Клетниците“ на Макрон

Започвам с уточнението, че пиша този материал с огромна болка в сърцето. Като българин и европеец, винаги съм искал Европейският съюз (а чрез него и България) да бъде водещ геополитически фактор, субект, а не обект на историята. И затова събитията от последните дни ме изпълват с тъга, макар отстрани да изглежда като злорадство - "аз казвах ли ви?" и т.н.

Първо, вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс "попиля" Европа на конференцията по сигурността в Мюнхен. После стана ясно, че Съединените щати и Русия започват нещо като преговори за постигане на мир в Украйна - без участието на самата Украйна, но и неглижирайки ЕС. И като отговор президентът на Франция Емануел Макрон покани европейски лидери (плюс представители на НАТО) в Париж, за да обсъдят най-новите геополитически реалности и мястото на Стария континент в тях.

Първата среща бе в понеделник, в доста тесен формат, а от нея излезе заявката Европа да отделя по-високи разходи за отбрана. Втората среща бе в сряда и на нея присъстваха голяма част от непоканените на първата, а след нея Макрон заяви, че Франция и нейните партньори имат "ясна и единна позиция" за траен мир в Украйна. Напълно възможно е много скоро да се състои и последваща среща, ситуацията е много динамична, а това затруднява актуалността на подобен род анализи. Но не това е най-важното.

Що се отнася до България, страната ни не беше поканена в първия формат, а за втория получи покана в последния момент и участието на премиера Желязков бе не на място, а по видеовръзка. Което е... хайде, да не казвам унизително, но най-малкото неглижиращо. Но и това в случая е по-малкият проблем. Далеч по-големият е, че самите срещи в Париж се оказват сбирки на Б групата на международните отношения, "клетниците" на Макрон, докато А група се събира другаде (в понеделник бяха в Рияд).

Трагедията е, че каквото и да бяха решили в Париж, си остава в миманса на усилията за прекратяване на руско-украинския конфликт. А не трябва да бъде така. И като че ли в началото на войната не беше.

Тъжната констатация е, че от Европейския съюз вече не може да се очаква да се погрижи за защитата на Украйна, защото съюзът се е докарал дотам да не се грижи дори за себе си. И да скимти инфантилно, когато "настойникът" отвъд Атлантическия океан го гълчи, че е крайно време да "порасне".

Истината е, че докато в столицата на Саудитска Арабия САЩ и Русия започнаха да решават съдбата на Украйна, в столицата на Франция се събират да осмислят собственото си бъдеще.

Това, че САЩ вече не приемат ЕС на сериозно, не е новина. Новината е, че и Украйна е спряла да приема ЕС на сериозно.

Докато пратениците на САЩ и Русия разговаряха в Рияд, председателят на Европейския съвет (има и такава длъжност, да не се бърка с председателя на Европейската комисия) Антониу Коща обяви, че "Украйна може да разчита на Европа". По същото време обаче президентът на Украйна Володимир Зеленски бе в Анкара, където търсеше (и явно е намерил) подкрепа от турския си колега Реджеп Ердоган. И наистина - за какво може да разчита Украйна на Европа? За "остро осъждаме..." и 16-и пакет санкции, при положение, че предишните 15 "накривиха капата" на Владимир Путин...

Къде беше Европа, когато Украйна се нуждаеше от един милион снаряда?

И не е да не сме били предупредени - още през първия си президентски мандат (2017-2021) Доналд Тръмп напомняше за ангажимента на държавите членки на НАТО да отделят поне 2% от БВП за отбрана. Ангажимент, който датира от 2014 г. Предупреждаваше също (в частност Германия, но на практика цяла Европа), че енергийните заигравки с Русия ще ни излязат през носа.

Разбира се критиките към ЕС не означават, че САЩ са "целите в бяло". До съвсем скоро военната подкрепа на Вашингтон за Киев бе колкото да се удържа фронтовата линия. Войната се проточи три години, при положение, е и САЩ, и ЕС поотделно, можеха да направят така, щото за три месеца украинските войски да прогонят руските агресори. А отстъпките и реверансите на сегашната президентска администрация към Кремъл трудно се връзват с претенцията за постигане на траен и справедлив мир. Отделно, личното "заяждане" на Тръмп със Зеленски вече повдига много сериозни въпросителни.

Единственото логично обяснение за действията на американците е, че Тръмп и компания гледат на постигането на мир в Украйна единствено като на досадно задължение. Да се свършва тая мъка, да оставяме европейците сами да се оправят с Русия, а ние да съсредоточим повече сили срещу Китай, щото от там идват големите ядове - може би така разсъждават в Белия дом. И може би ще им излязат криви сметките, но това не е наша (на европейците) грижа. Наша грижа е как да си стъпим на краката и да се държим като субект на историята, а не като обект.

Понеже винаги съм бил силен по математика, сега наистина не разбирам защо 500 милиона европейци чакаме на 330 милиона американци да ни пазят от 140 милиона руснаци. Винаги съм бил силен и по география, затова не разбирам и по каква причина Съединените щати са длъжни да защитават Украйна, след като последната се намира в Европа, а не в Централна Америка.

Европейският съюз трябва да се върне в реалността, да помогне първо на себе си и след това - на Украйна. Това възможно ли е?

Според мен - да, ЕС разполага с необходимите човешки, икономически и военни ресурси. Но категорично няма да стане с досегашното невменяемо "лидерство".

Не е достатъчно да се преживее катарзис. Нужно е виновниците за докарването до настоящото положение да бъдат отстранени от процеса на взимане на решения.

Чистка!

Всички адепти на Зелената сделка и декарбонизацията - вън!

Всички, които са кимали утвърдително на бълнуванията на Грета Тунберг - вън!

Всички, замесени в съсипването на ядрената енергетика - вън!

Всички, имали принос в поставянето на Европа в енергийна зависимост от Русия - вън!

Едва ли е нужно да пояснявам, че енергийната обезпеченост е също толкова жизненоважна, колкото оръжейната...

Като начало, оставка на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, която символизира деградацията на Европейския съюз и икономическото му отстъпление от САЩ (доскоро ЕС имаше общ БВП горе-долу колкото САЩ, а сега това далеч не е така). И прочистване на брюкселските "авгиеви обори" от индивиди като бившия еврокомисар Тиери Бретон - този, дето призна, че Брюксел е в основата на анулирането на президентските избори в Румъния и, ако трябвало, щели да направят същото и в Германия.

Естествено трябва да отчетем и факта, че по чисто технически причини в ЕС няма как "от раз" да се случи промяна както в САЩ - само с едни президентски избори. Също така, един еврокомисар по външната политика няма как да има легитимност като тази на американски или руски външен министър - просто защото винаги ще се намери някой Орбан или Фицо, който да е несъгласен с обща европейска позиция. Но отнякъде трябва да се започне.

Европа няма друг избор, освен да тръгне да излиза от умопомрачението, в което е изпаднала. Умопомрачение, което не се ограничава само със заблудата, че някой друг (в случая - САЩ) е длъжен да се грижи за нейната сигурност. А включва и това, че този друг може да има съвсем различни разбирания за международен ред, за агресор и жертва, за суверенитет, ненарушимост на границите и т.н.

В противен случай, ще си останем "клетниците" на Макрон. Или на някой друг след него.