В тези последни дни от свещения месец Рамазан тъжната приказка за окупираната Палестина, която е разказ за най-дългата окупация, останала без решение в мюсюлманския свят, и също така темата за изтезанията, болките и мъките на угнетения палестински народ, още веднъж влизат във фокуса на вниманието на мюсюлманския свят и борците за свобода по целия свят.

Поради появата на редица единобожни пророци, възнесението (Мирадж) на пророка Мохаммад (С.А.А.С) от тази земя и поради това, че е първата Кибла на мюсюлманите, Палестина е свещена земя за мюсюлманския свят. В продължение на 12 века мюсюлманските династии, включително династиите "Фатеми", "Аюби", "Мамлуки" и последната от всичките "Османската империя", са управлявали тази територия. От 1516г. до 1917г. този регион е бил под управлението на Османската империя. С отслабването на Османското управление, победата на френската революция и по-големи свободи за евреите в тази страна, проявите на антисемитизъм в Русия след покушението и убийството на руския цар през 1881 и.... всички тези неща създадоха условията за появата на ционисткото движение и направиха първата стъпка за създаването на еврейската държава.

Започна вълната от миграция на евреите в палестинските територии. Имайки предвид, че през 1799г. числеността на евреите там наброяваше само 5 000 души, през 1876г. техният брой надхвърли 12 000 души. Османското правителство също успешно налагаше ограничения срещу миграцията на евреите, докато през 1897г. в гр. Бал, Швейцария се осъществи първият ционистки конгрес под председателството на Теодор Херцел. Този конгрес е началната точна на политическите, организационните и структурните действия на ционистите за създаването на еврейска държава в палестинските територии, но планът им за изкупуване на палестинските земи посрещна съпротива от страна на местните и османските управници.

През 1917г. Артър Балфур, тогавашният министър на външните работи на Великобритания, издавайки декларация, ангажира Великобритания да създаде националната родина на евреите в Палестина. Този негов акт беше в противоречие с всички международни норми и не удовлетворяваше местното население, а и по начало той взема решение за съдбата на една територия, към която няма никакви права. След това през същата година Великобритания окупира палестинските територии и Обществото на народите (ОН) ги постави под опеката на Великобритания и този документ - обещание на Балфур беше потвърден.

По този начин се ускори процесът на еврейската миграция, като от 8% (общият брой на евреите през тази година е бил 55 000 души ) от общия брой на население на Палестина през 1914г., техният брой през 1948г. достига до 646 000 души или 31% от общото население. Въпреки това те притежават само 6% от палестинските територии.

В края на първата световна война ционизма стана по-мощен, а палестинците по-слаби. Тогава през 1919г. се създаде палестинското национално движение и пожела да намерят мирно решение на този въпрос. Въпреки трите въстания, които избухнаха в тази територия от 1919 до 1929 година, но до 1932г. основно подходът към решението на този въпрос беше мирен. По същото време се основа партията на палестинската независимост и постепенно палестинският народ загуби надеждата за мирното решение на проблема.

От 1939 до 1947 година с помощта на някои западни държави евреите пристъпиха към голяма миграция, окупиране и конфискуване на земи и създадоха 73 нови селища, като през това време се оформиха въоръжените движения. През 1947г. Великобритания поиска от ООН да постави палестинския въпрос в своя дневен ред и през същата година мисията на ООН за намиране на фактите за палестинския конфликт отправи неправомерното предложение за създаване на две независими - арабска и еврейска - държави и това Йерусалим да бъде под международна опека. През същата година Общото събрание на ООН с подкрепата на САЩ и някои други държави приеха резулюция 181, въз основа на която палестинската територия беше разпределена по следния начин: 54.7% за евреите, 47.7% за арабите и 5% за Йерусалим. Трябва да се отбележи, че по това време евреите сформираха само 31% от населението и притежаваха само 6% от палестинските територии.

Войната от 1948г. е в резултат от тази резолюция. И въпреки тези войни, на 14.05.1948г. ционистите успяха да обявят създаването на израелската държава и с победата над арабските армии окупираха 77% от палестинските земи, в резултат на което над 800 000 души, или 58% от тогавашното население на Палестина, загуби домовете си, а също така социалната и икономическа цялост на своя живот.

През 1957г. в Кувейт под председателството на Ясер Арафат се основа Организация за освобождение на Палестина ( ООП).

Като следствие на това избухна войната от 1967г., която беше поредната загуба за арабските страни и озадачи арабската нация. В резултат на тази война бяха окупирани териториите на Западния бряг, Ивицата Газа, Синайския полуостров и Голанските възвишения. Още други 330 000 души загубиха домовете си и 17 000 от Египет, Йордания и Сирия загубиха живота си.

За съжаление арабските режими и също ООП концентрираха всичките си сили за освобождаването на загубените територии от 1967г., въпреки че всъщност всички тези войни бяха за освобождаването на територии, окупирани през 1948г.

От 1967 до 1987 година с лидерството на палестинските групи - членове на ООП се създаде нова национална палестинска идентичност, която се представи като единствен легитимен представител на палестинския народ. Тази организация получи статут на наблюдател в ООН и постепенно арабският аспект на палестинския въпрос загуби своето значение и бяха спрени борбите за Палестина от съседните на нея територии. Египет също намали подкрепата си към борците.

Мащабното нападение на Израел над южен Ливан през 1982г., изгонването на палестинските борци от Ливан, създаването на арабския компромисен план (ООП) през същата година, отслабиха въоръжената борба и създадоха политически ограничения за палестинските групи.

Институционализирането на палестинската идентичност и официалното признаване на ООП като единствен легитимен представител на Палестина доведе до това арабските държави да прехвърлят своите отговорности върху самите палестинци, т.е, вместо арабско-ционистки въпрос този конфликт се превърна в палестинско-ционистки въпрос. Поради тази причина през 70-те години на миналия век арабската подкрепа за Палестна се ограничи до икономическа и политическа помощ и подкрепа и дори през 80-те години на миналия век тези помощи се свиха до много ниски нива и дори възникнаха проблеми между арабите и ООП.

През войната от октомври 1973г. Египет и Сирия бяха принудени да подпишат примирие, но в същото време Израел също понесе огромни загуби, вкл. образът на непобедимостта на Израел, който беше създаден през войната от 1968г. се срина.Но през 1978г. с договора от Кемп Дейвид отново се ограничи възможността за мащабна война срещу Израел.

На тази основа, с провала на националните и леви идеологии в решаването на палестинския въпрос от 1968г. се разраснаха тенденциите към ислямизма. През тези години най-важното постижение на ислямистските течения е бурният разтеж на тяхната популярност в Палестина и извън нея.

Личности като шейн Ахмад Ясин, Фатхи Шагаги и Халед Ал-Маш"ал, бяха представители на това течение.

С мъченическата смърт на четирима палестински работници през 1987г. започна първата борба на палестинците наречена "Интифада". В резултат на това възстание, инициативата за борба, известна като "Джихад", която досега беше в ръцете на палестинските дисиденти, попадна в ръцете на онези палестинци, населяващи окупираните земи на Палестина (Западния бряг и Ивицата Газа). Ислямисткото течение мощно участва в "Интифада". След 4 години започна втората "Интифада" и въоръжената борба се засили.

От друга страна, през 1993 движението "Фатах" и неговите съюзници от ООП подписаха договорите от Осло, които ги тълкуваха, като приклюването на "Интифадата". Хамас, която в началото на първата "Интифада" обяви съществуването си, не спря своята борба и по този начин придоби голяма популярност и успя да създаде ново поколение борци за родината. От началото на 90-те години до началото на новия век палестинските борци и след това бригадите "Иззед-Дин Кассам", които се считат за въоръженото крило на Хамас понесоха огромен натиск от страна на Израел и други палестински формации, като през тези години голям брой от техните лидери бяха убити и арестувани.

Събитията в арабския свят през 90-те години на миналия век, нападението на Ирак над Кувейт, разпадането на СССР и много други въпроси поставиха палестинския въпрос извън фокуса на внимание. В договорите от Осло ООП официално прие окупирането на 77% от палестинските територии от страна на Израел през 1948. Темата за Кодс, бежанците, перспективата за създаването на селищата, площта на палестинските територии не са намерили своето решение. ООП също пое ангажимент да не използва сила срещу Израел и да потуши всякакви въоръжени действия срещу ционисткия режим.

На тази основа Израел успя от 1948 до 2000 година да привлече огромен брой еврейски имигранти и в този период да увеличи населението си от 650 000 души на 4.947 милиона души. В тази насока през последните 4 десетилетия Израел е направила мащабни усилия с цел да промени демографската обстановка в окупираните палестински територии. От 2006г. Ивицата Газа беше подложена на тежка морска блокада, която навреди на живота на 2 000 000 души, живещи в този регион. След инвазията от 2014г. до края на миналата година 47 000 души от населението на Газа са все още без покрив над главите си. От 1967г. досега Израел е арестувал и хвърлил в затворите над 800 000 палестинци и разрушил над 48 000 от техните домове.

През първото десетилетие на новия век разделението между "Хамас" и "Фатах" се разрасна и Ислямският свят се фокусира върху американските инвазии в Ирак и Афганистан. В началото на "Ислямското пробуждане", т.нар. "Арабска пролет" през 2011г. допълнително отдалечи палестинския въпрос от фокуса на внимание.

В същото време въоръжената борба на джихадистките групировки срещу Израел все още продължава и през това време израелската стратегия се е базирала на управлението на конфликта, а не на неговото разрешаване. Арабските революции създадоха повече пречки за преговори, а Египет, който беше основен подръжник на преговорите, също беше засегнат от кризата на разпада на държавността и САЩ и Израел също бяха ангажирани с промените.

През целия този период, в 1948г. Израел окупира западната част на Кодс (Йерусалим) и през 1967г. добави и източната част, а през 1980г. официално обяви Кодс (Йеросалим) за своята вечна столица. Всички тези действия, включително строежа на стената около западния бряг на река Йордан и... всичко това беше в посока промяната на идентичността на палестинския регион.

Но ционисткия режим се намира сред бурното море от регионални кризи. Съпротивата в Палестина се превърна в култура и стана част от идентичността на този народ. Досега различните палестински групи с националистически, патриотични или леви убеждения са водили своята борба, но явлението ислямизъм даде различен цвят на тяхното единство и движение. И максимализира техните искания. 33 дневната война срещу Ливан, както и 22 дневната и 51 дневните войни срещу Ивицата Газа, са блестящи успехи на съпротивата, които изпълват с гордост всички регионални нации, целия Ислямски свят и всички търсещи свобода по целия свят.

Текстът не изразява позиция на редакцията на News.bg. Политиката ни за обективно отразяване на събитията остава отворена и за алтернативни мнения и коментари.