Осем дни след започването на операцията "Нокът-меч", която намира изражение предимно в извършването на бомбардировки по цели на сирийска (и иракска) територия от страна на турската бойна авиация, остава отворен въпросът дали тя ще намери и свое сухопътно изражение. В полза на подобно увеличаване на обема на военни действия вече говори в прав текст Реджеп Таийп Ердоган преди дни. Наказателната акция е следствие на извършените терористични атентати в Истанбул, зад които, според властите от южната ни съседка, стои Кюрдската работническа партия (ПКК). Въпросната организация, обявена за терористична в Турция и ЕС, отрича да е замесена. Иначе тя, включително чрез своя сирийски клон Отряди за народна защита, е активна в Северен Ирак и Северна Сирия, където води битка с турските прокси сили на терен.
Нова и поредна операция на сирийска територия, включваща широк обем на турските въоръжени сили, е нещо, което Ердоган иска от известно време насам. За да осъществи такава е необходимо, най-общо казано, да преодолее американската съпротива и да сключи сделка с руснаците. Днес турският президент смята, че страната му е в по-добра позиция, за да парира възраженията на Вашингтон и Москва, отколкото бе преди половин година, когато той отново искаше да стартира такава операция. Тази промяна се дължи на новия статут, който Турция си спечели покрай войната в Украйна.
Именно въпросният конфликт увеличи стратегическото значение на Анкара. Турция си спечели ролята на главен посредник между Украйна (и Запада), от една страна, и Русия, от друга. А това даде конкретни резултати: договорената сделка за износ на украински житни култури и размяната на военнопленници между Киев и Москва. Отвъд ролята на Турция като посредник във войната, Анкара има и допълнителни механизми за влияние, които още повече увеличават нейната геополитическа тежест. Един път, тя контролира достъпа през Босфора към Черно Море. Втори път, страната се превърна в търговски "отдушник" за Русия, покрай това, че ЕС и САЩ наложиха санкции на Москва, а Анкара не го направи. Последното доведе до това, че Русия - и като търговец, и като клиент - е принудена да разчита на Турция все повече. Оттук, по данни на New York Times от края на месец октомври, от началото на войната турският внос от Русия се е увеличил с 213%, а турският износ към въпросната държава - с 113%. Москва използва Анкара и за да заобикаля наложените й от Запада санкции, което се вижда най-отчетливо в използването на турска територия за износ на руски въглеводороди и за внос на проводници.
Вероятно поради това Реджеп Таийп Ердоган смята, че Вашингтон и Москва вече трябва да преброят наум до сто, преди евентуално да се опитат да го разубедят.
Една нова турска операция в Северна Сирия ще подложи отново на натиск и без това сложното и компрометирано партньорство между САЩ и кюрдите на терен. Владимир Путин пък вече е позволявал на турците да нахлуят на контролирана от кюрдите територия в Северна Сирия (операция "Маслинова клонка", 2018-та г.) като двояко наказание за последните - за това, че кюрдите си партнират с американците, и за това, че те не изгарят от желание да се завърнат в обятията на Башар ал-Асад.
За руския президент допълнителен аргумент да не се съпротивлява срещу авантюрите на турския си колега е и това, че те ще доведат до ново напрежение между САЩ (и държавите членки на НАТО от ЕС) и Турция. А това би се случило на фона на ситуация, в която, за първи път от много време, се появяваше, пък било и мижава, светлина в тунела спрямо ситуирането на Анкара в Алианса. За подобен оптимизъм допринесе военната подкрепа, която Турция оказа на Украйна: от доставките на вече добре известните дронове TB2 Bayraktar, до тези на ракетните системи с лазерно управление TRLG-230 и бронетранспортьори BMC Kirpi. А с това Анкара направи много повече за Киев, отколкото редица други държави членки на НАТО, в това число и България. Междувременно се подновиха както разговорите за участието на Турция в производството на френско-италианската система за противовъздушна отбрана SAMP/T, така и за придобиването от страна на Анкара на десетки изтребители F-16 Block 70 Viper от САЩ (както и на модернизиращо оборудване за вече наличните турски изтребители). Нова турска операция на територия на Сирия би пресякла тази тенденция, и без това плаха, за подобряване на отношенията между Турция и партньорите й в НАТО.
Това не означава обаче, че Русия би се измъкнала "суха" и единствено доволна при такова стечение на обстоятелствата. Турските военни активности на сирийска територия, особено когато те се случват след позволението на Владимир Путин, не биват посрещани с ентусиазъм от Башар ал-Асад. Последният си дава ясно сметка за социалното инженерство, което Анкара осъществява в контролираните от нея територии в северната част на страната, отглеждайки там симпатизираща (или поне зависима в предоставянето на социални услуги) на Турция демография. Но ако Асад няма особена свобода да изразява неудовлетворението си, то по-големият проблем на руския президент е с иранците. Персите и без това вече виждат нарастващото турско влияние в Южен Кавказ покрай победата на Азербайджан над Армения и не желаят екстраполацията на Анкара и в Сирия. Още повече, че Иран е единствената страна в света, която се намесва в такава степен - чрез бойна техника, боеприпаси и оператори - в подкрепа на Русия срещу Украйна, поради което Техеран едва ли би се зарадвал на поредния жест на Владимир Путин спрямо Ердоган. В допълнение, отношенията на Москва с кюрдите също няма да спечелят от всичко това, особено имайки предвид страха у последните, че при едно затопляне на отношенията между Ердоган и Асад, извършено чрез посредничеството на руския президент, то това ще се е за сметката именно на кюрдите. Всичко това обаче си струва да бъде заплатено като цена от Москва, ако ще доведе до възобновяване на напрежението по оста НАТО - Турция. Още повече, че никой от руските партньори на терен - било иранците или сирийският режим - нямат кой знае какъв избор.
Тази динамика предполага няколко извода. Турция е сред малко държави, които успяват да се възползват от войната на Русия с Украйна, в посока повишаването на своята геополитическа тежест. Особено интересно е как Анкара, чрез подкрепата си за Украйна и толерантността си спрямо Русия (чрез военното си партньорство с първата и икономическото си с втората), не направи това, което изглеждаше логично: да падне от два стола на земята. Тъкмо напротив. Може би тази роля на Анкара е възможно следствие на азиатския почерк на ислямисткото й управление, което модифицира природата на страната. Все пак доктриналната обложка на Турция, включително чрез авторитарните й контури и спазмите й срещу Запада, намира все повече общо с режима на Владимир Путин в Русия. Анкара говори езика на Москва, оттук, дори и когато няма съгласие между двете, има поне чуваемост. А подкрепата на Турция за Украйна произтича не от ценностни съвпадения с Киев, а от утилитарни съображения, свързани с увеличаването на влиянието на Русия в Черно Море.
Нарастването на геополитическата тежест на Турция предполага и предефиниране на отношенията между Реджеп Таийп Ердоган и Владимир Путин. Те ще продължат да бъдат субординирани в полза на руския президент, каквито са от 2016-та година насам, но комуникацията между тях няма да бъде толкова еднопосочна. Жестовете на Москва за Анкара вече няма да бъдат подаяния.
Пободен жест за Ердоган от страна на Путин би било позволението на втория за стартиране на нова турска операция на територията на Северна Сирия, включваща и сухопътно измерение. Военна активност в тази посока би повлияла положително на рейтинга на президента на южната ни съседка, предвид задаващите се изборите за държавен глава, които ще се проведат в средата на следващата година. Все пак все по-често виждаме как когато Ердоган печели, печели и Путин.
rambaldievskievich
на 23.05.2023 в 16:51:07 #4'баси смрадливата словесна/писмена диария (##1 - 3), 'баси!!! русия - разпад; с един дебел отзад!!!
bozhian-ivanov
на 01.12.2022 в 09:39:43 #3Още малко за лъжите на целокупното западло(включая Канада,Австралия и Япония) въобще за това че Русия е започнала военния конфликт и че била някакъв си агресор щото така й било хрумнало.И там в западлото се намират все пак някои честни люде,които се мъчат да разкрият реалната истина ,вместо натрапваната от СМРАД—а измислена такава. Един от тях е някой си Д—р Осаки,публикувал статия в авторитетно японско издание JB Press.Та там той ,както и франзуцина Jack Baud(участник в програма на НАТО за оказване помощ на Украйна)твърдят:”Киев започва конфликта на 16 февруари”.Японеца се базира на статия с данни на французина,официално зафиксирани за средноденонощните нарушения на режима на прекратяване на огъня и обстрелите.До 15 февруари те са били съответно 150 и 70,а цялата следваща седмица до 24 стават по 1600 и 1400,което е увеличение на повече от порядък.Като това е било артподготовката преди нахлуването на укропите в Донбас.Всичко е било известно на спецслужбите на западлото,но както тогава,така и сега се крие истината.При това положение Русия няма как да не се намеси за да спаси сънародниците си в Донбас от унищожение—даже изчаква цяла седмица на масираните обстрели. И преди руснаците твърдяха точно описаното от двамата по горе,но сега това се доказва и с публикуваните данни за нарушенията и обстрелите.Извода е че Русия никакъв агресор не е ,а е действала в защита на съгражданите си както в Донбас,така сега и на цялата укропска територия,след нацисткия преврат извършен 2014 г. от хунтата на standup клоуна зеленски.
bozhian-ivanov
на 30.11.2022 в 15:10:11 #2Прави впечатление че 4—те статии които са забранени за коментиране са най—лъжливи и точно обратно на съдържащото се в тях.Та за инфото в една от тях за руския военен бюджет,където лъжата е абсолютно нагла.Преди два дена бе гласуван бюджета на Русия за догодина и за двете последващи години.Та числата са следните за перото национална отбрана както там се води.За следващите 3 години разходите там са на нивото на таз годишните—29 трл. рубли,като за военните са като тазгодишните от 17% от общите,като за следващите две ще има даже намаление съответно на 16 и 15%.Това са истинските числа,а западлото отново лъже най нагло.Като тези не увеличения са много странни при военната обстановка и експертите икономисти в Русия го обясняват с факта ,че икономическия блок в руското правителство(шефа на ЦБ и министъра на финансите) са откровени предатели и играят в полза на Запада,с които Путин трудно се справя—това либерастко лоби с некои олигарси са все още много силни,а оттук и странностите в провеждане специалната военна операция.Но откровената лъжа си остава факт……
bozhian-ivanov
на 30.11.2022 в 06:58:16 #1Да,двете империи—едната руската в процес на изграждане и другата бившата османска,опитвайки се да се възстанови,няма как да не намерят общ език когато има съвпадение на интересите им.Но афтора пропуска нещо съществено—че между руската и османската империи е имало над една дузина войни,печелени почти всички от руската,така че е ясно че Путин държи контрола в ръцете си.За друго булгаристанците трябва да се кахърят—къде ще отиде държавицата им,след като за пореден път застанаха срещу Русия,благодарение на която се появи отново на картата България след 5 вековно отсъствие.Гейропците се спасяват кой как може ,а участта на Балканите май е предопределена да бъде под влиянието на Турция,все пак подмандатна територия(поради слаба,или въобще липса на държавност) трябва да се наглежда от някой.Показателен е отказа да бъдат приети България и Румъния в Шенген. Мноого интересни промени ,включая и на граници предстоят при очакваното разпадане на гейропския съюз и формирането на нови валутни да речем зони по целия свят…….