Най-очевидният и ефикасен резултат от изкуствения анти-расизъм, който върлува от 50 години насам, е расовата война.

За дълго време той забрани използването на термина "раса" под заплаха от отлъчване. И никакво различно тълкувание не беше допустимо.

В действителност и през годините манията по расизма доведе до манията за раса, цветът на едните системно беше синоним на страдание, цветът на другите също толкова системно - синоним на монополен расизъм. Всяко оспорване на този дух на системата по силата на фактите бива заподозряно в системен расизъм. Това пише в своя коментарна статия за френския ежедневник Le Figaro Жил Голднадел, адвокат и есеист, председател на асоциацията "Франция-Израел".

Друга характеристика на изкуствения анти-расизъм се наблюдава в истеричната и обсесивна форма на медийното му представяне.

Съединените щати, както винаги, лансираха културната мода на този анти-расизъм и сложиха отпечатъка на своя електронен и френетичен начин на общуване.

Седмиците след събитията в Шарлотсвил ни дадоха няколко подбрани примера: разрушаването на статуите на генералите от Юга, забраната за излъчване на "Отнесени от вихъра" в Мемфис, обезглавената статуя на Христофор Колумб, критиките срещу Кетрин Бигълоу, режисьор на филма "Детройт" и неспособността в качеството си на бял да разбереш страданието на черните, демонстрациите на американски чернокожи футболисти, които в знак на протест коленичиха по време на щатския химн.

Като претекст за последния жест беше бялото полицейско насилие. Ако никой не може да оспори съществуването на последното, да не говорим да го извини, когато възникне, интелектуалният кураж и честността изискват да бъде отбелязано, че се случва също белите доброволно да бъдат малтретирани от чернокожите.

Учудващо е, че никой не сметна за необходимо да разкритикува Обама, че пропусна думата "расизъм", когато чернокож в Далас уби четирима невинни бели полицаи, за да отмъсти за смъртта на друг чернокож. Тук бушува войната на расите.

Една от порочните последици от едностранната анти-расистка мания е да придаде на много американски бели (най-бедните от които са единствените, които през последните години са наблюдавали спад в продължителността на живота си) още по-изострено расово самосъзнание.

За съжаление избирането на чернокож президент на Съединените щати, приветствано отвъд реалните му присъщи интелектуални качества с екстатично желание, което винаги е смятано за расистко, по никакъв начин не успокои натрапчивия расов въпрос. Точно обратното.

Странно е, че този президент, който започна брилянтно управлението си, игнорирайки отлично различието си , го завърши осем години по-късно, като преплете пътя си с Black Matters (от англ. "Животът на чернокожите има значение"), радикална расистка група.

От една крайност към друга: със сигурност няма да е новият американски президент този, който ще успокои тази невротична ситуация. Доналд Тръмп, обидно отхвърлен още от самото начало от медийната власт, направи глупавия и тревожен избор да избяга предварително.

В аферата "На колене", докато имаше хубав повод да събере шарено мнозинство около знамето със звездите, последният предпочете да третира буйните спортисти като "кучи синове", като по този начин ретроспективно даде повод на най-окарикатуряващите го карикатуристи.

Последният американски пример за ужасяващо медийно преувеличение бяха графитите по вратата на стаята на чернокожи войници, които позволиха антирасистката реч на бял офицер да обиколи света. Тази реч беше абсолютно необходима в границите на казармата, но нейното глобално рекламиране беше напълно непропорционално на инцидента.

Освен че може да позволи на всеки злокобен расист да вземе медийния свят за заложник, изписвайки омразата си върху вратата на джамия, църква, синагога, барака или тоалетна, излагането на показ на човешката глупост не би моглo да толерира една нездравословна свръхексплоатация.

И ако смешното медиaтизирано антирасистко говорене показваше и най-малка ефективност, тъй като беше наложено от изфабрикувания фалшив морал, предходните редове не биха съществували.

Франция не е в по-добра позиция. На лошите ветрове от Шарлотсвил няма да им отнеме и месец, за да прехвърлят океана. Амбулантните антирасисти и оперетните антинацисти също не се поколебаха: Представителния съвет на асоциацията на чернокожите (CRAN), който иска да събори Колбер и да уволни Дюгомие чак до Меланшон , който твърди, че именно уличните антифашисти са прогонили нацистите.

Сесил Пина разкри, че радикални ислямисти са били упълномощени от университета в Лион 2 да организират конференция на негова територия. Най-лошото бе да научим, че Жан-Луи Бианко, като президент на Обсерваторията на секуларизма, се е съгласил да изпрати послание до участниците, като по този начин даде благословията си на проявата. За да илюстрираме непристойността на едно такова насърчение, ще уточним, че партията "Туземците на Републиката" ще бъде част от веселия екип.

Припомням, тук приноса на говорителя на тази партия за расовата война: "Мохамед Мера, това съм аз. Най-лошото е, че това е вярно. Подобно на мен, той е с алжирски произход, израснал e в квартал, и като мен е мюсюлманин. Подобно на мен знае, че ще бъде третиран като антисемит, ако подкрепя колонизираните палестинци и като фундаменталист, ако подкрепя правото да носят забрадка. Мохамед Мера това съм аз и аз съм Мохамед Мера... Ние сме туземците на републиката. И тази вечер заявявам, че съм фундаментален мюсюлманин.

Симпатизантка на тази партия, Даниел Обоно, също е и депутат от "Неподчинената Франция". Поканена тази седмица по BFM, тя изпитваше отвращение да признае, че отношението на шофьор на автобус, който отказвa да шофира след жена, e признак на радикализация.

Красив успех на антирасизма на крайната левица. Партията на Меланшон е на път да добави към войната на расите и войната на класите.

Превод: Петя Михайлова