На есенни треви и овършани синори - като в разказ на Елин Пелин - повея над родината след консултациите на „Дондуков" 2 за провеждане на предстоящите президентски и местни избори.

Страничният наблюдател - вслушвайки се в думите на политиците, които се извървяха при държавния глава, би останал с впечатление, че до Димитровден по села и паланки целокупният български народ е запретнал ръкави и лее сиромашка пот да събира реколта. И би се умилил от топлата грижа на управляващи и опозиция за поминъка на хората. Същият страничен наблюдател - ако пътува през страната - с още по-голяма изненада повсеместно би съзрял обрасли с бурени ниви, порутени обори, пустеещи земи. Но само някой, който отдавна или никога не е живял тук, може да се учудва от контраста между политическо говорене и реалност...

Словоблудството на т.нар. партиен елит не е в състояние да заблуди малцината все още изостанали по тези земи, които въпреки всичко мислят да се разходят до урните, независимо от датата. Боричкането за деня на провеждане на вота за тях е симптом единствено на това, че ни очаква една безумна, лишена от политически послания, идеи и алтернативи кампания. Кампания, сведена до елементарно заяждане за една дума, за една реплика, кампания на заливането с помия на опонента.

Но не и скучна... Защото детските болести на политическия PR по български започнаха да се проявяват доста преди официалния старт на надпреварата. Мълчанието (без агнета) на едни относно кандидатурите, недвусмисленото нагаждащо се очакване на други, пускането на поредната доза слухове и недоказани компромати на трети, отсега определят стила на предизборната гонка и в двете писти: риалити шоу, в което ще има елиминация, но няма да се раздават имунитети, в което ще има победители и губещи. И в което в крайна сметка потърпевш за кой ли път ще си остане избирателят...

Телевизионната престрелка Местан vs Фидосова от онези дни бе нагледен пример за онова, което ще ни предлагат основните лицедеи до края на пътуващия цирк, наречен избори...

Безспорният ерудит и брилянтен ползвател на литературния български език Лютфи Местан - който се превърна и в автор на прословутата реплика за кърската работа и застъпник на св. Димитър, просто не можеше да не се възползва от неволния лапсус на тежката артилерия на ГЕРБ Искра Фидосова за турските секции. Не че юристката де факто не бе права - партията на Доган едва ли ще пропусне да използва и националния празник на Турция, и дългия като нашенска депутатска ваканция Курбан Байрям, за да докара тук дежурните автобуси с гласоподаватели, дошли уж да нагледат родата. Но де юре да си позволиш в национален ефир да назовеш избирателните секции, в които български граждани гласуват за президент на Република България и за органи на местната власт на същата и в които неизменно виси българския трибагреник, турски, си е гаф, недопустим дори за тези управленци. Не че кахърността на Местан за празнуването на деня на християнския светец Димитър бе бир тамън, но с лек напън може да бъде възприето и като признак на верска толерантност...

Лидерът на БСП Станишев незнайно защо също се оказа загрижен за съвпадението на активната част на кампанията със селскостопанските работи. Дали въобще е наясно кога се сади пиперо, не се разбра, но пък явно е решил кампанията да бъде насочена и към шепата останали ляво правоверни, които все още разчитат на прибирането на реколтата, за да изкарат до идната пролет.

Не че партията му на дела не доказа, че от гордото име работническо-селска й остана само тирето и че селото и битието му са й грижа само по избори. А и Станишевият аргумент, че през септември хората се прибират от почивка и изпращат децата на училище е доста неуместен. А октомври на море не били ходели. Нека соцлидерът си отметне на сметалото, че ако българите въобще са помирисали почивка и даже са успели да стъкмят ученик, то платеното за това удоволствие ще им държи влага не до ноември, а поне до януари. А по закон изборите не може да чакат да им мине...

Всъщност през последните месеци Станишев демонстрира, че е прилежен ученик на премиера Борисов. И ако настоящият премиер успя да запази всенародната любов непоклатима година и половина с мантрата за престъпната тройна коалиция, сега левият лидер явно се надява да изнесе на крехките си плещи изборите с напевите за некомпетентното действащо управление. Че кабинетът „Борисов" бъка от кандидати за поправителен е безспорно, но за никой вече не е тайна, че и от „Позитано" 20 не са готови да предложат алтернатива...

Ако не броим номинацията на Стефан Данаилов като единственото спасение на левия вот. Никой няма да оспорва, че Ламбо го обича цял народ. И неговата кандидатура сама по себе си би обединила около себе си не само електорално обвързаните с левицата. Но от друга страна да се експлоатира харизмата на безспорна, популярна и доказала се личност в името на една несъстояла се, разяждана от вътрешни и корпоративни противоречия партийна върхушка е малко нечестно...

Особен колорит в дебата около датите на избори отново внесоха тъмно сините. Бившата Класна Екатерина Михайлова препоръча вотът да е по-раншко на есен, заради настъпващото по подир скъсяване на деня. Рано мръква, а избори на тъмно не бивало да се правят. По тази логика юли-август са едни доста добри месеци. Хем избори на светло, хем на топло...

Президентски избори без Волен Сидеров са като омлет без яйца. Вечният втори на финалната права към „Дондуков" 2 обаче показва известна интелектуална умора. Вероятно не е лек кръстът да бъдеш присъдружна на управляващите опозиция. Последната му хрумка за одържавяване на електроразпределителните дружества - казано по-народно му национализация - може да спечели сърцата на малограмотните потърпевши от монополите. Останалите си дават сметка, че става дума за чиста проба популизъм, в който и конгрес на комунистическа партия не би вдъхнал живот...

Яне... Мъката на всички избори. И изненадата на последните парламентарни. И докато народният трибун (специалист по всякакви димки - бойни и медийни) категорично заявява, че този път ще гледа мача от трибуните, някой много иска да не го допусне дори до стадиона. Затова съвестта внезапно проговори у довчерашния съратник на Яне, Здравко Георгиев, и той яко кисне шефа за фалшификация на прословутата подписка на РЗС за свикване на ВНС и нова конституция. Дунавското цунами от Силистра обаче едва ли ще впечатли някого. Номерата на Яне са познати, подписката му, разкарвана с бригадирски колички из кулоарите на парламента отдавна щеше да се забрави, ако някой не бе решил, че ако се пъхне прът в колелото на Янев, ще се застопори мотора на Трактора и ще препъне неговите амбиции за влизане в политиката. Дали? По-възрастните си спомнят прецедента с т.нар. партийна книжка на Софиянски, и папката „Бонев", коствала втория мандат на Петър Стоянов...

Всички преди избори призовават избирателя да гласува по съвест. Защо обаче съвестта на все повече избиратели ги призовава да не гласуват? България се намира в криза. И хората масово обикалят от магазин на магазин в търсене на по-евтин хляб, по-евтино олио, по-евтино... Поредните избори отново са на път да им предложат вмирисана стока с изтекъл срок на годност. С лъскава опаковка, но на доста висока цена. Цена, която ще си плащат цели четири години. На национално и на местно ниво.

Неофициалният старт на кампанията подсказа, че на послания не бива да се разчита. Да разчитаме тогава на съвестта си. И свети Димитър да ни пази...