"Намерението на Китай да нападне и анексира Тайван не се дължи на това, което казва или прави някой човек или политическа партия в Тайван. Китай иска да анексира Тайван не заради териториалната си цялост. Ако е в името на териториалната цялост, защо не си върне земите, окупирани от Русия, които са били подписани в Айгунския договор? Русия сега е най-слаба, нали?".

Тези думи на избрания в началото на тази година президент на Тайван (Република Китай) Лай Чинг-те могат да бъдат определени като "с един куршум - два заека".

Понеже те, един път, реферират спрямо тежкия за Китай "Век на унижението" (1839-1949-та г.), в рамките на който страната е принудена да прави редица отстъпки пред западните страни, Русия и Япония, губейки търговски суверенитет и огромни територии. Така например, в споменатия от тайванския президент договор от Айгун, подписан през 1858-та г., династията Цин отстъпва на Руската империя т.нар. външна Манджурия в Далечния Изток.

Втори път, тези думи на Лай Чинг-те засягат самолюбието на Русия, доколкото определянето й като "слаба" със сигурност не съвпада с представата, която Москва иска да наложи за себе си. Но проблемът на Тайван с Русия е по-дълбок и двояк по своята същност. Стандартното му измерение се състои в това, че спрямо казуса около Тайванския проток Москва приема позицията на Пекин, според която властите в Народна република Китай са легитимният и единствен представител на неделима страна, включваща в себе си и Тайван (това е т.нар. "Принцип на единен Китай", защитаван от Пекин). А новото измерение на проблема на Тайван с Русия е изключителната близост между Москва и Пекин, формиращи авторитарно-ревизионистична ос, в която опитът на Русия да анексира Украйна може да бъде повторен от Китай спрямо острова. Оттук не е и изненадващо, че Тайпе изпраща хуманитарната помощ на Киев от началото на войната от 2022-ра година.

Но Лай Чинг-те не е обезателно прав в цитираните му по-горе думи. Понеже Русия вече дава земи на Китай. И тук не става дума за икономическата експанзия - посредством капитали и работници - на Поднебесната империя спрямо руския Далечен изток, например. Тук се касае за друго. През 2001-ва година Русия и Китай подписват Договор за добросъседство, приятелство и сътрудничество, който трябваше да потвърди отказа от териториални претенции между тях. Именно на този документ се позова вчера говорителят на външното министерство на Руската федерация, когато коментира по-горе цитираните думи на тайванския президент. Но след въпросния договор, през 2003-та и 2008-ма г., Русия отстъпи територии на Китай - острови по реките Амур и Усури, бележещи границата между двете държави в тази им източна част. А днес Пекин настоява да получи достъп и до Японско море през река Тумъндзян, маркираща границата между Русия и Северна Корея. И ще го получи, доколкото съпротивителните сили на Москва са ограничени.

Тайванският президент Лай Чинг-те обаче е поставен в много трудна ситуация, в която човек би се зачудил кой е заекът и кой държи огнестрелното оръжие.

На вътрешно-политическо ниво, въпреки че спечели президентските избори в лицето на Лай Чинг-те, Демократическата прогресивна партия (ДПП) на Тайван загуби мнозинството си в Парламента на страната. Това ще проблематизира политиката на правителството на острова, доколкото срещу него стоят две формации, които имат много по-консенсусни отношения спрямо Китай (Гоминдан и Народната партия на Тайван). Именно през управлението на Гоминдан бива създаден т.нар. "Консенсус от 1992-ра" г., според когото и двете страни се съгласяват, че има един Китай (тоест, че Тайван е част от Китай и Китай е част от Тайван). ДПП, от която е Лай Чинг-те обаче, никога не е признавала този консенсус, отхвърляйки принципа, че от двете страни на тайванския проток има една и съща държава. Именно тази политическа формация прави много интересна идеологическа симбиоза, защитавайки националистическо-суверенистка позиция на базата на правото на самоопределение. А оттук и това, че правителството в Тайпе може да зависи само от гражданите на Тайван (и контролираните от него острови).

На военно ниво, Китай продължава да затяга "прегръдката" си спрямо Тайван, увеличавайки милитаристичния си натиск върху острова (в допълнение на икономическия такъв). За първи път тази година китайските военни симулираха пълномащабно нападение на Тайван и контролираните от него други острови в съседство. При други китайски обучения в региона пък властите в Тайпе заявиха, че в рамките на денонощие са проследили пролитането на рекорден брой китайски военни самолети (66) около острова, като голяма част от тях са навлезли в тайванската зона за въздушна идентификация.

Това увеличение на обема на военната активност на Китай спрямо Тайван бива обяснявано от властите в Пекин като отговор на "сепаратизма" на Тайпе. Предвид позициите на Лай Чинг-те, който преди бе определил себе си като "прагматичен работник за тайванска независимост", той бе най-малко предпочитаната от Китай опция за кандидат за държавен глава на островните власти (а преди да стане такъв, той бе вицепрезидент). И ако не обезателно неговото избиране през януари месец тази година, то инаугурацията му през месец май разбуди духовете в Пекин. Както подчертават Jennifer Staats и Naiyu Kuo в техния анализ в United States Institute of Peace, в своето встъпително слово новоизбраният президент "използва думата "суверенитет" седем пъти по време на речта си, което е значително повече в сравнение с единичното споменаване на думата от Цай в речта ѝ при встъпването в длъжност през 2016 г. и пълното ѝ отсъствие в речта ѝ през 2020 г. Лай спомена също така думата "Тайван" 82 пъти, което далеч надхвърля 41 споменавания на Цай в речта ѝ през 2016 г. и 47 пъти през 2020 г. Въпреки че мнозина използват термините "Тайван" и "Република Китай" като взаимозаменяеми, наричането на острова "Тайван" предполага, че той е отделна единица от Китай... И докато Цай използва дипломатически термини като "другата страна на протока" или "властите в Пекин" в речта си при встъпването в длъжност, Лай директно спомена "Китай" седем пъти, ясно разграничавайки Тайван от Китай".

На външнополитическо ниво Лай Чинг-те не знае какво точно може да очаква, ако начело на Белия дом след изборите за президент в САЩ застане Доналд Тръмп. Тази несигурност за Тайван произтича от неяснотата на позицията на републиканеца спрямо острова. Когато бе президент, Тръмп първоначално заяви, че САЩ може да не се придържат към тяхната "Политика на единен Китай", чийто основен принцип е, че Вашингтон призна правителството в Пекин като легитимното такова на страната.

Впоследствие обаче, след разговор с китайския държавен глава Си Дзинпин, Тръмп редактира позицията си, заявявайки, че ще бъде верен на "Политиката на единен Китай". Всъщност последната бива съпровождана с т.нар. политика на "стратегическа двусмисленост" на САЩ спрямо Тайван: сигурността на острова да бъде осигурявана в достатъчно голяма степен, така че той да не бъде завладян от Китай, и в същото време сигурността на острова да не бъде никога толкова голяма, така че той да обяви независимост (подобен ход би бил casus belli за Китай).

В рамките на текущата кампания за президент пък, Доналд Тръмп заяви, че Тайван е откраднал американската индустрия на полупроводници и че Тайпе трябвало да си плаща за защитата, която получава от Вашингтон. Тайван, разбира се, е стандартен клиент на американския военно-промишлен комплекс (самата администрация на Тръмп продаде оръжия на острова на стойност около 2.5 млрд. долара), но интересното в случая е, че тези ремарки на бившия президент се случиха точно в годината, в която световен лидер в производството на чипове, тайванският TSMC, обяви, че планира да увеличи инвестициите си в Аризона на 65 млрд. долара, където ще бъде построена трета фабрика за полупроводници. Именно търговският характер на външната политика на Тръмп обаче бива разпознавана от Тайван като основния риск за острова.

Лай Чинг-те е изправен пред много и с различен характер опасности. И ако неговите думи със сигурност не спомагат за деескалацията на напрежението между Тайпе и Пекин, то поне чрез тях новият президент на острова ни показва, че няма да си мълчи, докато Тайван се превръща в мишена.