"Саудитска Арабия и Иран биха могли да започнат мащабна война", писа през ноември Алиреза Надер, изследовател в "Ранд Корпорейшън". Конфликтът между двете съперничещи си сили реално може да ескалира във всеки един момент в Персийския залив. И най-вероятната разделителна линия може да се окаже в Ливан, продължи той.

Два месеца по-късно, за щастие, светът все още не е стигнал дотам, коментира френското издание Les Echos. Отчасти защото опасността от възпламеняване на страстите в Ливан беше отстранена. Саад Харири, който беше задържан през ноември миналата година в Рияд и видимо принуден под натиска на Саудитска Арабия да подаде оставка като премиер на Ливан, се завърна на поста си. В този сложен многопластов билярд, традиционен за геополитиката на Близкия изток, принц Мохамед бин Салман, де факто лидер на саудитското кралство, го упрекна заради прекомерното му благоразположение към Хизбулла, ливанското шиитско движение, подкрепяно от Иран.

Но този проблем може да изскочи отново по всяко време. Тъй като Хизбулла, която с подкрепата си за иранските военни съветници даде решаващ принос за запазването на Башар ал-Асад на власт в Дамаск, също представлява огромен риск за Израел. Това принуди еврейската държава да направи дискретно сближаване със Саудитска Арабия в антиирански фронт.

Вековно съперничество

Ливан не е единственият фактор в това вековно съперничество между тези две страни, принадлежащи към два различни свята: арабския и персийския. Това е съперничество, усложнено и от религиозната принадлежност към два клона на исляма: шиизмът на иранската страна и сунизмът на саудитската.

"Има постоянно напрежение, но това не означава, че се отива към открит военен конфликт между Иран и Саудитска Арабия", казва Клеман Терм от Международния институт за стратегически изследвания (IISS). За този изследовател, базиран в Бахрейн, въпросът за сигурността се експлоатира широко, за да се прикрият вътрешните слабости в двете страни.

Факт е обаче, че "ситуацията в Персийския залив остава обезпокоителна", отбелязва Франсоа Хейзбург, председател на IISS и специален съветник на Фондацията за стратегически изследвания (FRS). В този сложен Близък изток Съединените щати продължават да играят разрушителна роля. Доналд Тръмп даде на Саудитска Арабия зелена светлина за военните й операции в името на "борбата с тероризма" и хвърли сянка на съмнение върху намеренията си по отношение на ядрената сделка от 2015 г. между Иран и великите сили.

"Студената война"

Това американско поощрение идва в момент, когато Техеран и Рияд са отдадени на истинска "студена война", която напомня тази между СССР и Съединените щати в периода от 1947 г. до 1991 г.

В Йемен Техеран реши да подкрепи военно въоръжените бунтовници "хути" срещу Рияд, който е начело на коалиция за възстановяването на власт на избрания президент Абдраббо Мансур Хади. Независимо от впечатляващото свръхвъоръжаване, Мохамед бин Салман до голяма степен загуби облога, като допусна страната да затъне постепенно в ужасна гражданска война, в която от 2015 г. са загинали над 8700 души.

Също така, в Сирия, оставането на власт на Башар ал-Асад, благодарение на военното присъствие на Иран и неговите ливански "проксита" от Хизбулла, се явява още едно препятствие за Саудитска Арабия, която подкрепи бунтовниците срещу диктаторския режим на Дамаск. Русия, която масово бомбардира опозицията срещу режима на Башар, допълнително усложни играта и даде илюзия за нов съюз с Техеран.

Рияд загуби облога за Катар

Другата област на съперничество, този път на дипломатическо ниво, се осъществява в рамките на Съвета за сътрудничество в Персийския залив между Катар, от една страна, и Саудитска Арабия и нейните съюзници от Бахрейн, Обединените арабски емирства, Египет и други арабски държави, от друга. Доха е обвинена, че е еднакво близка до Техеран и "Мюсюлмански братя". Но седем месеца след прекратяването на дипломатическите отношения с Катар Рияд загуби облога. Не само, че малкото емирство не се поддаде на заповедите на съседа си, но и поставянето му под възбрана изведнъж го тласна към Иран.

Ако откритата война между Техеран и Рияд е малко вероятна, това не означава, че е невъзможна. Тъй като, както отбелязва Клеман Терм, двете страни са изправени пред значителни и сравнително сходни предизвикателства, а именно да отговорят на нарастващото недоволство на тяхното население.

"Ирационални актьори"

Иранското правителство трябваше да се бори с вълна на протест, която пoставя под въпрос не само президента Хасан Рохани, но и великият аятоллах Хаменей. Разбира се, протестите през 2018 г. нямаха нито мащаба, нито продължителността на "зеленото движение" от 2009 г. срещу тогавашния ирански президент Махмуд Ахмадинеджад. Но те отразяват дълбоката пропаст между управляващите елити и иранския народ, който се надяваше на по-голямо икономическо и социално облекчение след постепенното премахване на санкциите вследствие на ядреното споразумение от 2015 г. По същия начин, властта на саудитския престолонаследник далеч не е гарантирана. Той трябва да се изправи едновременно срещу младото поколение и консерваторите.

За Дороти Шмид, ръководител на програмата за Турция и Близкия изток в Ifri (Френски институт за международни отношения), най-големият риск днес в Персийския залив е лице в лице да се изправят "актьорите, които действат ирационалнo" в опит да преодолеят вътрешното си напрежение. На фона на президента Доналд Тръмп, който доказа, че е непредсказуем на международната сцена.

Превод: Петя Михайлова