Циркът пристигна в града. Безкраен празник за всички сетива. Дресура, акробати, клоуни. Но истински вълнуващото изживяване са мистичните, непонятни, загадъчни фокуси, магии и чудеса. Когато от цилиндъра изскача заек, шарените парцалчета се превръщат в букет, хубавата асистентка, пронизана от десетина шпаги, излиза невредима от сандъка...

В навечерието на новия политически сезон Цветан Цветанов обеща на избирателите чудеса. Магьосникът на вътрешните работи избра любимия на публиката фокус, който неизбежно се прилага от всички политически въжеиграчи - обеща, че от цилиндъра на ГЕРБ ще изскочат по-високи доходи. Логично. След повече от три години прогресивно обедняване на населението и изливане на милиони в асфалт и бетон дори мистър Астор не би впечатлил народонаселението с поредните десетина километра магистрала и още една прерязана по европейска повеля лентичка. Хората се нагледаха на зрелища и започнаха да искат хляб. Дайте ни втори мандат и хляб ще има, обеща чудо Цветанов.

Защо обаче точно той размаха вълшебната предизборна пръчица под носа на избирателя? Защо властелинът на обещанията от всички предходни кампании на ГЕРБ - Б.Б., предпочете този път да остане зад кулисите и да делегира правото да твори/обещава чудеса на дясната си ръка? Може би защото обещаните преди три години си останаха само празни приказки. И на винаги правия, дори когато греши, Борисов не му се иска втори път да влиза в същия сценарий и да му сърба след това негативите. Или защото властта уморява и вседержителят предпочита от известно време да стои в сянка. И защо не, като подръка е Вечният втори.

Цветанов е доказал, че тази роля му подхожда. През цялото секретарстване на патрона му в МВР той бе негова безмълвна сянка. Разбра се, че можел да говори, едва когато с благоволението на Борисов трябваше да му топли стола на лидер на партията. Изобщо Цв.Цв. е универсален като V-образно кухненско ренде: оглавява ГЕРБ, докато му дойде времето, без хал хабер да има от политика; замества премиера в ролята на пръв борец с престъпността и корупцията - тук за жалост проработва принципът „ако с гледане ставаше, кучето щеше да е най-добрият касапин"; успешно подменя боса при кадруването с непопулярни решения (случая Трайков); води предизборни битки; поучава немирни съдии, че и иззема функциите им по бързо произнасяне на „присъди". Ако проходи по вода, не би изненадал никого.

Сега Цветанов влиза в ролята на главен чудотворец на ГЕРБ. А може би зад това магично превъплъщение се крие по-дълбок подтекст. По време на отиващия си мандат той остана най-безнаказано гафещият член на кабинета. За нито едно от дребните и по-едри безобразия Министърът-на-Всичко-в-Републиката не само не понесе политическа отговорност - изразяваща се в държавите, на които искаме да приличаме, в оставка - но дори ушите му не бяха дърпани от големия бос. Който иначе не си поплюва.

Статутът на недосегаем обаче съвсем не го прави любимец дори на коравия електорат на партията. Напротив, поведението му носи все повече негативи. Така че защо да не го пуснем да размахва вълшебната пръчица на обещанията, защо не му поверим подготовката на изборите. Ако вотът догодина е провал - има виновен. Ако при втори мандат обещанията си останат като предишните - ще има виновен. И това няма да е Премиерът Слънце, разбира се.

Цветанов все повече се превръща във воденичния камък на шията на ГЕРБ. И провалите в неговата работа се виждат не само от Мало Бучино, но и от Брюксел. И колкото Борисов да сервилничи и да се подмазва на високия гост Барозу при визитата му в София, последният наруши бон тона и отсече: „В страна, в която няма върховенство на закона, инвеститори трудно ще дойдат." Думам ти, Бойко, сещай се, Цецо, биха казали на село. Но Цветанов е или инат, или има проблем със слуха: според него баш вложените в инфраструктура средства ще привлекат инвестиции. Все едно на инвеститора му пука дали ще го бият и обират на магистрала или на четвъртокласен път и по какъв асфалт ще отпраши с мръсна газ към най-близкото ГКПП, след като поредният нашенски чиновник си е поискал под масата.

Наскоро социологът Цветозар Томов даде кратка, ясна и зловеща характеристика на новоизлюпения чудотворец: „В чисто персонален план едва ли сме имали по-негоден човек за вицепремиер и вътрешен министър. Цветанов е човек, чиито политически разбирания са буквално опасни. Той има фундаменталния проблем на всеки с престъпно мислене - не различава добро от зло. Поради това има невинно съзнание, което го прави още по-опасен и изпълнен с чувството за мисия."

Че от Цветанов не става месия с мисия е ясно. Той няма нито капацитета, нито интелектуалния потенциал да случва чудеса. За съжаление все по-очевидно е, че и ГЕРБ дори предизборно няма ресурса да надскочи бариерата на обикновеното голословно словоблудство. Само наивните и този път могат да очакват, че от цилиндъра ще изскочи нещо добро.

След почти пълен мандат на власт единственият фокус, на който Цв.Цв. и компания са способни, е да накарат като с магическа пръчка нещо да изчезне. Оредяващото доверие и потенциалните избиратели. И за съжаление мислещите хора, които все по-често се заглеждат към пространствата отвъд Калотина. Където политика се прави от професионалисти, а не от панаирджийски фокусници.