Президентът Росен Плевнелиев пое тежкото бреме да спасява, каквото е останало от репутацията на оцапаната до уши съдебна система. Със своето неприсъствие той не допусна Венета Марковска да положи клетва като конституционен съдия. Радикално, но единствено възможно решение, след наведеното положение, в което този магистрат с високи „професионални и нравствени качества" постави цялата държавна система - премиер, държавен глава, парламент, магистратура.

След като седмици наред държавните мъже се молеха пред Марковска като пред чудотворна икона да си тръгне с достойнство, президентът най-после намери мъжеството да направи това, което му позволява процедурата.

Което обаче не попречи на недоразумението правосъден министър да омаскари пейзажа и да заяви, че независимо от приетата от ВСС оставка на Марковска като заместник-председател на ВАС, професионалната и нравствена съдийка ще запази поста си. Оставката и била приета от магистратското правителство под условие, че тя стане конституционен съдия. Всъщност - кой е този, който поставя условия на върховния кадрови орган на съдебната власт? И дали В.М. все още е магистрат във ВАС ще се разбере по-късно.

Но и дотук едно е ясно - новият Висш съдебен съвет по нищо няма да се различава от предишния. Марионетките, които тепърва ще определят съдбата на най-наблюдаваната и критикувана от Европа система и - което е по-страшно - ще изберат следващия главен прокурор на Републиката за седем години напред, са същите дървени кукли, като предшествениците си. Конците, с които се вдигат ръцете за гласуване са същите. Само кукловодите са други.

Това, че политическата върхушка замълча по повод скандалната церемония в Конституционния съд също е показателно. Единствените „луди" (по Вазов), дръзнали да се опълчат на президентското решение за бойкот на кандидатурата на Марковска, бяха шепа (не)зависими народни представители, които - по думите на Тодор Великов - били десетпроцентова извадка от българското общество.

Извадката вероятно има услужливо къса памет и е забравила вече, коя именно част от това общество и с каква цел я е изпратило в сградата на едноименния площад да я представлява.

Едва ли ще е изненада, че в следващите - неизбежни - скандали, които ще тресат държавата предизборно, именно тази извадка ще играе ключова роля в пасианса, реден от главния кукловод Б.Б. Щом има горещи кестени - ще ги вадят те. И тук-таме Яне. Но това е отделна тема.

В това време сагата в съдебната система продължава. ВСС се готви за най-важния избор за своя мандат. Но седмици преди крайния срок изглежда, че това ще е надбягване на един кон. Но затова пък какъв - съдия Сотир Цацаров е фаворит на главния кадровик на магистратурата Цветанов. И как не - пловдивският магистрат е рекордьор в национален мащаб по подписани разрешения за използване на СРС. А това - знае се - е любимото оперативно-издирвателно мероприятие на министъра от ВИФ.

Адвокат Екемджиев откри у съдията от Града под тепетата манталитет на шериф. Какво по добро допълнение към познатия шерифски уклон на Борисов и бледото му копие Цветанов - закона на силата над силата на закона. Ако продължат да се множат с просто клетъчно деление в същия дух ще се докарат до Великолепната седморка.

На единствения състезател на пистата към поста на главен обвинител са чужди оправдателните присъди. Макар, че пловдивският съд е първенец по дела в Страсбург. Но какво тук значи някакъв си съд по правата на човека, щом самото екс превъзходителство Уорлик благослови Цацаров за „добър магистрат".

А каква по-добра препоръка за високия пост от членството му в алтернативния съдийски съюз, който има честта да приютява юридически корифеи като приятелката на Цв.Цв. Владимира Янева, съпредседателстван професионално и нравствено от... Венета Марковска. Алтернативен синод, алтернативни съдии.

Но все пак ВСС ще трябва да избира главен прокурор, а не Торквемада с политически зависимости и склонност към създаване на революционни трибунали. Но такъв се кандидатира (препоръчват), такъв ще избират. По съвест и в съответствие със закона.

В алтернативната държава на абсурда, в която живеем, се появи един нормален, който макар ограничените по Конституция правомощия, се осмели да се противопостави на безобразието същата тази Конституция да бъде пазена от човек с нечиста съвест.

Дали обаче този акт на държавнически и граждански протест по казуса „Марковска" ще намери последователи. Или всяко чудо отново ще е за три дни. А след това калният поток, завличащ съдебната ни система в дълбините на блатото, ще продължи да тече с повишен дебит. Зависи.

Химията, писа навремето Юлиян Семьонов, подари на света каучука, а хората проектираха това прекрасно синтетично качество върху едно вродено - съвестта...

Президентът направи първата крачка към оздравяване на съдебната система. Дано не остане самотен воин. И зад него застанат други. С не каучукова съвест.

Иначе - горко на победените.