Измина месец май, лето 2026, през който "в няколко дена, явно и полека, България порасте на няколко века" - ако мога да си позволя да перифразирам патриарха на българската литература - Иван Вазов. Две събития вкараха страната ни в международните новини и накараха света да обърне поглед към нея - домакинството на първите три етапа от Джиро д"Италия и спечелването на Евровизия.

Невероятно, но факт: Джиро д"Италия в България

Обиколката на Италия е второто най-престижно колоездачно състезание в света (след Тур дьо Франс). Ако се чудите защо розовият цвят е силно застъпен, обяснението е просто и прозаично - аналогия с розовия цвят на хартията на вестник Gazzetta dello Sport, който е основател на състезанието. Джиро-то датира от вече далечната 1909 година, като досега са проведени 109 издания, включително тазгодишното, стартирало у нас.

От тях едва 16 пъти стартът ("Grande Partenza") е даден извън територията на Италия, всичко на всичко в 13 държави, като нерядко това са съседни или "братски" страни - например, Албания. Историческата "карта" на Giro d"Italia не е кой знае колко пъстра (дори държави като Германия, Австрия, Испания и Полша не присъстват, а Швейцария никога не е давала старт), така че домакинството на България е изключителен пробив - а не, че просто най-накрая ни е дошъл редът.

Още е рано да се изчислят икономическите ползи от това домакинство, но за мащаба на това събитие говори фактът, че 800-милионна телевизионна аудитория от над 200 държави в продължение на повече от 30 часа гледаше на живо красотите на България, а съпътстващите коментари включваха и историята на страната! Да, ако вместо инвестиции в лиценз и инфраструктура си бяхме платили това рекламно време, щеше да ни излезе няколко пъти по-евтино, но клиповете щяха да бъдат забутани в досадните рекламни блокове, които зрителите избягват. А сега имахме 30-часово риалити, плюс хиляди нощувки и консумация от керван журналисти и фенове, плюс над 500 километра обновени пътища. И най-вече, доказахме, че имаме капацитета да организираме състезания от такъв ранг.

Най-после България спечели Евровизия

При 16-ото си участие, след като на няколко пъти бе близо до върха, България най-накрая успя да спечели музикалния конкурс "Евровизия". И то не само да го спечели, ами победата беше най-категоричната в историята на конкурса въобще.

Преди всичко, този успех означава, че много хора са си свършили добре работата. И тук не става дума само усилията на екипа, както и за подбора на песен и изпълнител. Правилният избор е задължително, но не достатъчно условие, за да спечелиш този конкурс. И преди България е изпращала участници, заслужаващи първото място, но все нещо не ни достигаше. Сега обаче се постигна комбинация от подходяща песен, чаровна изпълнителка, ярко сценично присъствие (напомням, че Дара спечели и тази награда), сериозна реклама (досега България не беше толкова активна по тази част), ангажиране на точните хора за този конкурс, вероятен лобизъм зад кулисите... В случая, вместо "хубава работа, ама българска", можем с гордост да кажем "хубава работа - българска".

В добавка, този път Евровизия се печели от бяла, хетеросексуална жена с безспорна женска визия. Нищо общо с победителя от миналата година, дето не е ясно на пръв поглед от какъв пол е. Разбира се, това няма генерално да промени същината на конкурса, но е радващо, че Дара успя да спечели, без да се прави на нещо като Кончита Вурст, небинарното Немо и тем подобни...

Разбира се, България успя и да "хване вълната" на антиизраелските настроения. Може също да се допусне, че от Израел също не са държали този път да спечелят (колко участници биха отишли в Тел Авив догодина?). Но тези "странични фактори" се оказаха в полза именно на нас, а не на някой друг.

Трябва също да отчетем, че въпреки изброените позитиви, нито "Bangaranga" (която си е кофти песен, няма спор), нито Евровизия ще станат по-харесвани у нас. А Дара, ако иска да не отиде в забвение до няколко години, ще трябва да продължи да работи по други "проекти". Защото "Bangaranga" едва ли ще стигне рекордните нива на "Gangnam Style", например.

"Bangaranga" в никакъв случай не е толкова "българска", колкото беше "Вода" на Елица и Стунджи, примерно. Неприятно, но това е положението - в Рим по римски, на Евровизия по...

Таз година - победа, догодина - домакинство

Домакинството на Евровизия 2027 дава възможност на града-домакин и на България като цяло да генерират сериозни преки и последващи приходи (плюс масивна реклама на страната ни). А именно:

  • видно от опита на последните няколко издания, градът домакин може да се надява на приходи между няколко десетки милиона и няколкостотин милиона евро;
  • в продължение на близо година името на България ще присъства постоянно в международния медиен обмен - което се равнява на реклама, по-голяма дори от гореспоменатото Джиро;
  • подобен ефект ще се случи и в социалните мрежи;
  • градът-домакин ще се облагодетелства от значителни инвестиции за подобряване на градската среда.

Едно успешно домакинство на Евровизия ще ни позиционира като надежден партньор в очите на световния бизнес. А на скептиците дали ще се справим подобаващо бих припомнил, че България има богата традиция в организирането и провеждането на международни събития, далеч надхвърлящи нейния собствен мащаб:

  • през 1968 година София е домакин на Световния младежки фестивал;
  • между 1979 и 1988 година столицата ни посреща 4 издания на Асамблея "Знаме на мира", последното - с гости от 135 държави;
  • практически цялата 1981 година е белязана от честванията на "1300 години България", които включват мащабни, дори мегаломански проекти в областта на архитектурата, кинематографията, фестивалите, научна дейност, плюс пътуващи зад граница изложби и солидна дипломация и международен ПР
  • в средата на 80-те години София на два пъти е кандидат за домакин на Зимните олимпийски игри, като на първата кандидатура не достигат едва седем гласа в Общото събрание на Международния олимпийски комитет
  • и ако всичко това изглежда далечно, в най-ново време можем да се похвалим с домакинството на Детската Евровизия в София през 2015 година, европредседателството през първата половина на 2018 година, Пловдив бе Европейска столица на културата (2019)... Плюс току-що отминалата Колоездачна обиколка на Италия.

Благодарение на Джиро д"Италия и Евровизия, през май 2026 година историята се пишеше пред очите ни. А тези два триумфа на българската "мека сила" даже засенчиха успехите на нашите олимпийци по точни науки, постигнати същия месец:

  • два български отбора се завърнаха със сребърни медали от Европейската олимпиада по експериментални науки (EOES 2026) в Лунд, Швеция;
  • на Международната олимпиада по информатика за отбори (IIOT 2026) завоювахме сребърни и бронзови отличия, в конкуренция с отбори от 14 държави;
  • Балканската олимпиада по математика (BMO 2026), проведена в Солун, Гърция, донесе шест медала за България - със злато се окичиха Андрей Стефанов (11. клас, ПЧМГ) и Георги Николов (12. клас, СМГ), а с бронз - Александър Пендов (10. клас, МГ Пловдив), Кирил Зулямски (9. клас, СМГ), Александър Бангачев (11. клас, ПЧМГ) и Добромир Добрев (10. клас, СМГ).

А Никола Веселинов (11. клас, СМГ) спечели голямата награда за млад учен на престижния научен конкурс за ученици "Renegeron ISEF", във Финикс, Аризона, САЩ.

Постижения, които са потенциал за развитие на българската "мека сила" в бъдеще.

Самият термин "мека сила" (soft power), въведен в края на 80-те години на ХХ век от американския политолог Джоузеф Най, означава способността на една държава да постига целите си и да влияе върху международното положение като цяло и върху поведението на други страни в частност - но не чрез военна или икономическа принуда, а чрез привлекателност и убеждаване. "Меката сила" кара другите да искат това, което вие искате, благодарение на уважение и споделени ценности.

Чрез Джирото и Евровизия България наложи своя дневен ред на останалия свят. Кога за последно го беше правила? И колко пъти изобщо го е постигала, особено в новата и най-новата си история?

Една нация може да бъде велика само ако дръзне да бъде такава. Тази мисъл е вдъхновена от виждането на френския президент Шарл дьо Гол, който смята, че "Франция не може да бъде Франция без величие". И доразвита от американския президент Роналд Рейгън, който заявява през 1984 година пред Конгреса: "Америка винаги е била най-велика, когато сме дръзвали да бъдем велики."

Миналият месец България дръзна да бъде велика. Дано да се случва по-често.

И накрая, ще завърша с нещо лично: през май 2026 година се навършиха и 9 години от публикуването на първия ми външнополитически анализ в news.bg - посветен на президентския балотаж между Еманюел Макрон и Марин льо Пен (този от 2017 година). Като акцентът беше кой от двамата е по-изгодно за България и българите да бъде начело на Франция. Оттогава насетне, основната цел на моята колонка винаги е била да бъде проводник на идеята България да има не просто независима, а българоцентрична външна политика. Да се формира у българския елит самочувствие, подобно на елит на държава с имперско и колониално минало (без значение, че България няма такова - нещо, което считам за едно от големите ни исторически нещастия). Да може същият този елит да дефинира българския национален интерес във всяка точка на планетата - и да го отстоява с всички възможни средства, включително експлоатирайки членството ни в съюзи като НАТО и ЕС. Да се води винаги от мисълта на големия български писател и философ Стефан Попов:

"Да си се родил българин е едно, а да си останал българин - друго. Какво по-висше познание от това, да разбереш, че светът не свършва с България, но че за тебе той започва с нея?"

Българският старт на Джиро д"Италия и победата на Евровизия се явяват и два чудесни подаръка за деветия рожден ден на моята колонка. А още по-радващо е, че и в действията на политическия елит се забелязаха подобни наченки - в края на същия месец май премиерът Румен Радев обяви, че американските самолети ще могат да останат на българска територия не по-късно от края на юни. И в момента, в който пиша тези редове, първите самолети вече напуснаха България.

Това е едва третият случай, в който български министър-председател е проявил смелостта да каже "не" на Съединените щати (предишните два случая бяха с Иван Костов и косовските бежанци и Н.В. цар Симеон II и "тайните затвори" на ЦРУ). Ето, че можело. Сега, ако е възможно, и МВнР да реагира на гафа на Пийт Хегсет за българските брегове, на които уж акостирали нелегални мигранти.

През месец май, лето 2026, България и българите показахме, че можем много. Само трябва да си повярваме.