Ротацията не може да не бъде предхождана от напрежение и дори от сътресения. Все пак сътресения поне засега не се задават на хоризонта и Денков и Габриел най-вероятно успешно ще си сменят позициите като премиер и вицепремиер.

Напрежение между партньорите в сглобката или (не)коалицията винаги е имало. Понякога то е намирало ярък израз, друг път не е личало на повърхността, а само е тлеело в темелите на управленската конфигурация. Винаги обаче щом се появи повод формациите, подкрепящи правителството, ни напомнят, че са готови да заемат критични позиции една спрямо друга и да покажат зъби на (не)коалиционния партньор. По този начин те взаимно си дават знаци, че крехките баланси трудно се опазват и затова са необходими усилия и от двете страни. И дори от третата - ДПС, тъй като тя все пак е част от конституционното мнозинство.

Само веднъж досега управлението премина през сериозно сътресение. Това беше времето около местните избори и малко след тях. Веднага след това обаче последва появата на изключително важни стабилизиращи фактори като влизането в Шенген (макар и само по въздух и море) и гласуването в парламента на конституционните промени. Шенген, освен настоящ фактор за стабилност на управлението, остава определящ фактор и за следващите месеци. Ако до края на годината България е изцяло в Шенген, то кабинетът и парламентарното мнозинство ще имат много сериозни основания да запазят съществуването си и да продължат да управляват държавата. Другият ключов въпрос, свързан с легитимността на правителството "Денков - Габриел" е еврозоната.

Бъде ли постигнато членство в еврозоната от 01 януари 2025 г., както е планирано, то това би гарантирало на почти сто процента пълен мандат на сегашното управление и би отнело на опозицията всички аргументи за искане на оставки, предсрочни избори и прочее претенции от типично опозиционно естество. При едно подобно развитие без аргументи би останал и президентът като критик на управлението и парламентарното мнозинство. Румен Радев и сега няма особено много и смислени аргументи, но роптае срещу конституционните промени и въобще срещу управленската формула като цяло, опитвайки се да убеждава обществото, че тази изпълнителна власт не просто не му е полезна, а дори е вредна за него.

Пълен Шенген и еврозоната биха означавали неоспорима европейска легитимност както за управленската конструкция, така и за всички нейни решения в политиката и публичната сфера. Ето поради тези обстоятелства биха отпаднали аргументите на правителствените противници. Същите тези обстоятелства обаче правят Министерството на външните работи (МВнР) изключително важна институция, може би най-важната поне за времето до края на годината. Това е институцията, през която ще минава легитимността и на правителството, и на парламентарното мнозинство, и въобще на тази управленска конфигурация, която почива върху ПП/ДБ, ГЕРБ/СДС и частично ДПС.

Така от една страна, ситуацията в момента по-скоро изолира опозицията и президента от активно участие в политическия процес. В едно с това обаче тя създава условия за възбуждане на съществуващото по принцип напрежение и това може да наложи отлагане на ротацията и преразглеждане на съществуващите баланси поради особената тежест, която придоби и ще продължи да придобива МВнР.

Първоначално Бойко Борисов заяви, че Габриел трябва едновременно да е премиер и министър на външните работи. Подобно решение би я превърнало в истински силния човек в изпълнителната власт след ротацията. Първо като премиер Габриел би била ръководител и лице на кабинета, а като външен министър тя би имала ролята на координатор на всички инициативи, които следва да се осъществят, за да бъдат съюзниците ни в ЕС убедени, че страната ни е готова да завърши своята европейска интеграция и да се превърне в част от ядрото на европейското семейство.

Малко по-късно обаче Борисов се коригира и заяви, че Габриел може да е само премиер, но новият външен министър задължително трябва да е отново от ГЕРБ. На пръв поглед може да изглежда, че председателят на най-голямата парламентарна група прави това като някаква отстъпка пред ПП/ДБ, но всъщност Габриел - премиер и друг представител на ГЕРБ в МВнР е най-приемливият вариант за партията на Борисов. По този начин ролята на Габриел при формирането и провеждането на външната политика се ограничава, а се увеличава ролята на самата партия ГЕРБ в тези процеси.

Не бива да се забравя или неглижира обстоятелството, че председател на комисията по външна политика в парламента е самият Бойко Борисов. Това ясно показва, че в ГЕРБ отлично разбират колко важна в момента е външнополитическата активност за България. Става дума както за въпросите, които пряко ни касаят, така и за по-общите теми, свързани с геополитическата ситуация и сложната среда на международна сигурност, изискваща непрекъснати усилия за удържането на ескалиращото напрежение на все повече точки по света. Ако ГЕРБ имат и премиер, и външен министър те биха разполагали с два канала за участие и въздействие по отношение на външната политика. Ако Габриел съвместява двете позиции, то каналът ще е само един.

Ротацията съдържа в себе си и технически въпроси и детайли. Въпросът за МВнР обаче не е такъв. Той е политически и същностен въпрос и точно поради това намирането на решение е трудно, а времето до 06 март може да се окаже недостатъчно. Ако влезем в логиката на тази хипотеза, то това автоматично би означавало отлагане на ротацията. Крайният вариант, т.е. разпад на управлението и нови предсрочни избори е малко вероятен. ГЕРБ/СДС, ПП/ДБ и ДПС вече заявиха, че се чувстват готови за избори и подобен сценарии не е заплаха за тях. Нито една от тези формации обаче не каза, че предпочита този вариант и че появата на затруднения около ротацията би била равнозначна на оттегляне на подкрепата за сегашната изпълнителна власт.

За ПП/ДБ, след направения компромис преди девет месеца, е безсмислено сега да се отиде към крайния вариант. Позитивите от това управление са ясни и видими, а негативите - вече консумирани. За ГЕРБ МВнР е важно, а ако се отиде на нов предсрочен вот, те със сигурност го губят. За ДПС крайният вариант по принцип е нежелан. Дори по време на тежкия период около местните избори от ДПС заявяваха, че добрият тон трябва да бъде възстановен и управлението запазено.

Дори и да бъде договорено отлагане на ротацията, тя все пак ще трябва да се случи. Така че решение за МВнР е необходимо да бъде намерено. Това може да стане чрез взаимни отстъпки от заявените позиции на двете страни. Към момента позицията на ГЕРБ е, че техен представител би следвало да е външен министър, а на ПП/ДБ, че това трябва да е Николай Денков. При тези изходни позиции възможностите за маневриране не са много, но все пак такива има.

Един възможен вариант е намирането на подходящо лице за външен министър, което да е приемливо и равноотдалечено от ПП/ДБ и от ГЕРБ. Това може да е някой дипломат от кариерата (ако се търси експерт) или пък личност, която активно е работила на политическо ниво за членството ни в ЕС и НАТО (ако се търси човек с популярност и обществен авторитет). При това положение Габриел ще бъде само премиер, а Денков вицепремиер и евентуално министър на образованието.

Има и още един вариант. Денков да бъде вицепремиер по европейските въпроси (без портфейл). Това би дало възможност и на двете формации от парламентарното мнозинство да бъдат активни и пълноценно да работят за пълното Шенгенско членство и влизането в еврозоната. ГЕРБ ще могат да правят това чрез своя външен министър, а ПП/ДБ чрез Денков. Така може да се постигне баланс между положените усилия и евентуално постигнатите резултати, които всяка една от формациите ще може да консумира пред симпатизантите си и да ги убеждава, че партийният им избор е бил правилен и продължава да е правилен.

Този вариант обаче може да породи въпроса как точно ще бъдат определени задълженията и отговорностите на вицепремиера по европейските въпроси и къде ще минава границата (макар и условно) между него и външния министър? Така отново вероятно ще се стигне до темата за коалиционното споразумение. Гореописаният въпрос може да се реши чрез подписването на такъв документ, чрез който да се отрегулират и задълженията и отговорностите на вицепремиера по европейските въпроси.

Подобен ход би осигурил допълнителна стабилност за управлението, би намалил потенциалните източници на напрежение в рамките на парламентарното мнозинство и би дал възможност за повече ефективност при преследването на националните интереси. Остава само да видим ще направят ли (не)коалиционните партньори необходимите стъпки в тази посока? Ако вземат такова решение, това би било положителен знак както във външнополитически, така и във вътрешнополитически план.