Телевизионните канали в Китай, Русия и Катар успяват да спечелят все повече и повече зрители с алтернативни гледни точки. Това кара западните медии да се опасяват за властта си над интерпретациите на събитията по света.

Това може да се види по заглавията. „Крим игнорира Запада и подготвя референдум", гласи заглавие на американския ТВ канал CNN преди гласуването през уикенда.

Руският държавен телевизионен канал Russia Today контрира: "Идеологията, която ЕС и САЩ се опитват да разпространяват в други части на света, стана причина за кризата в Украйна".

За Крим се води информационна война. Западните и руските медии водят борба за тълкуване на събитията, като се обвиняват едни други, че лъжат и заблуждават публиката. Събитията в Украйна и Крим предизвикаха най-новата ескалация на медийните войни. От западна гледна точка репутацията на руските медии никога не е била много добра. „Ние предоставяме информация, руските държавни медии приспиват народа с пропаганда", смятат на Запад.

Китай и Катар също инвестират сериозно в медии, които да представят тяхната гледна точка за действията им по света и изобщо за световните събития. Обаче западните медии искат да доминират при отразяването на събитията по света. Например CNN, BBC и техните немски и френски колеги заемат отбранителна поза спрямо руските, китайските и катарските медии. Те обвиняват руснаците и китайците, че не практикуват независима журналистика.

Което от своя страна повдига въпроса колко независими всъщност са западните медии. В края на краищата тяхната мисия е ясна: да разпространяват ценностите на страната. За свобода, просвещение и образование, за насърчаване на икономическия прогрес се говори в медийните репортажи. Говорят за неща, които на Запад са напълно валидни и които западняците смятат за универсални. Да, обаче сега и медиите в Русия, Китай и Катар имат претенции - ако не универсалистични, то поне, че тяхната гледна точка също е валидна.

Преди три години китайската държавна телевизия CCTV имаше 49 чуждестранни служители. Днес има 446. В Африка CCTV е най-гледаният канал. Китай инвестира в студия в Рио де Жанейро, Вашингтон, Хонконг и Лондон. Докато бюджетът на държавната германска медия „Дойче веле" беше орязан с 40% в последните 15 години.

Все по-популярни стават и катарският ТВ канал „Ал Джазира", както и финансираният от Кремъл англоезичен канал Russia Today (RT). RT предизвика сензация, когато достигна един милиард кликания на видеата си в YouTube, което го прави един от най-популярните канали в най-големия сайт за видеосподеляне. Russia Today е вторият най-популярен чуждестранен канал в САЩ, а във Великобритания - третият.

В RT работят 2000 журналисти, като руската държава плаща за 22 офиса на телевизията по света. Al Jazeera, RT, CCTV - и трите искат да изградят глобална комуникационна мрежа по примера на CNN или BBC от преди десетилетия.

Обвиненията в пропаганда, с които западните медии атакуват разрастването на гореспоменатите медии, от една страна, са справедливи - когато става дума за степента на контрол, осъществяван от автократичните или диктаторските режими. Западните медии със сигурност са много по-свободни от политическа намеса и контрол, отколкото руските, китайските и катарските медии.

От друга страна, съвсем не всички предавания на „Ал Джазира" или Russia Today са цензурирани или пренебрегват човешките права. Причината за демонизирането на тези медии от страна на западните им колеги може да е просто загрижеността им да не загубят зоните си на влияние. За западните медии просто е по-удобно да нямат конкуренти.

Засега западните медии доминират световния информационен пазар. Американският ТВ канал CNN International се твърди, че достига до около половин милиард души в 212 страни, като има дъщерни канали в Турция, Испания, Латинска Америка, Мексико, Индия, Япония, Чили, както и за Арабския свят. Германската обществена телевизия „Дойче веле" предава през последните 20 години „от сърцето на Европа" на немски, английски, испански и арабски езици. Би Би Си пък, чийто международен канал е финансиран от правителството, има новини на 27 езика.

Отговорът, който западните медии дават на новата си конкуренция, ни е познат от времената на Студената война. С една дума отговорът е: Разрастване. Директорът на „Дойче веле" Петер Лимбург поиска повече пари от бюджета, включително за подобряване на съдържанието на английски език. Други държави възприемат ТВ каналите си като „национална задача", посочва Лимбург, визирайки конкуренцията, въпреки че не говори открито за „Ал Джазира" и останалите.

Шефът на Би Би Си Тони Хол постави като цел каналът да удвои гледаемостта си, като през 2022 г. да има 500 млн. зрители. Съревнование, което много напомня на познатото ни между двете системи от времето на Студената война.

Така че обикновеното настояване върху аргумента, че „ние сме добри, а останалите просто правят пропаганда", не печели зрители, слушатели и читатели. Напротив, такива се печелят например чрез алтернативните гледни точки, които „Ал Джазира" показваше в своите репортажи от страните, в които избухна Арабската пролет. Въпрос, над който западните медии имат да размишляват.