Разцеплението в НДСВ и формирането на новата парламентарна група „Българска нова демокрация" се превърнаха във водещи теми сред събитията, случващи се на политическата сцена в страната.

На този етап новата политическа група не застрашава парламентарното мнозинство на властта, въпреки че акцентът падна върху стабилността на правителството, тъй като НДСВ е част от управляващата Тройна коалиция.

Може да се предположи, че развоят на събитията ще бъде от полза както за управляващата коалиция, така и за НДСВ.
Бунтовниците са отстранени или сами напускат и по този начин политическият характер на НДСВ ще стане значително по-либерален.

Като цяло, това дори ще бъде в плюс за управляващата коалиция - Симеон Сакскобургготски ще се освободи от хората, поставящи под въпрос собствените му политически възгледи, Доган - от  „анти-ДПС" лобито в НДСВ, а Станишев ще повиши самочувствието си на коалиционен лидер, тъй като той ще има решителната дума при евентуален ремонт на кабинета.

Въпреки това настоящата схема на управление на Тройната коалиция ще продължи да търпи критики, тъй като изпитва засилващия се натиск на общественото недоволство, породен от адаптацията към членството ни в Европейския съюз.

Новите условия създават напрежение, от което ще се възползват най-вече новите политически субекти, търсещи място под слънцето. По стечение на обстоятелствата - те са отгледани и израснали в политическите ясли на НДСВ.

С появата си на политическото поле, НДСВ промени статуквото в класическия за ерата на прехода двуполюсен модел и запълни нишата в либералния център.
В същото време постави началото на нов тип популизъм, изграден около месианската аура на завърналия се от половинвековно изгнание Симеон Сакскобургготски.

След фурора през 2001 година, отвял „сини" и „червени" с близо два милиона спечелени гласа, рейтингът на НДСВ безславно започна да пада надолу.

През 2003 година царското движение успешно издигна кметове само в два областни града.
През 2005 година обаче НДСВ успя да хване последния влак и спечели още четири години участие във властта, благодарение на нуждата на БСП от коалиционен партньор.

В последните години се видя, че НДСВ владее предизборните технологии. По време на избори партията провежда успешна кампания и успява да оползотвори максимума от потенциалните гласоподаватели за своите листи.

Освен това царят има и обусловен контингент привърженици, благодарение на чиито гласове партията му ще продължи да присъства в политическия живот на страната дори и след края на мандата.
Това показва, че участието на Симеон Сакскобургготски в политиката не се е изчерпало.

Очевидно е обаче, че НДСВ губи от участието си във властта. Много от симпатизантите на НДСВ се отдръпнаха от партията, тъй като не одобряват участието й в Тройната коалиция.

Това се дължи на факта, че електоратът на НДСВ, който през 2001 година бе формиран от „сини" привърженици, разочаровани от разпадащия се СДС, трудно приема сътрудничеството на царя със социалистите и с ДПС.

Подобно рейтинга на партията си, Симеон Сакскобургготски също загуби през годините значителна част от общественото доверие.
Медиите го обрисуваха ту като човек, който е влязъл в политиката по-скоро с мотиви за лично облагодетелстване, ту като благородник, предаден от най-доверените си и приближени съветници.
Това даде възможност да изпъкнат фигурите на лидерите на различните „царски" лобита.

През 2004 година от парламентарната група на НДСВ се отдели обособена група депутати. Бе сформирана партията „Новото време", начело с дискусионния й идеолог Емил Кошлуков.
Отцепниците декларираха, че се противопоставят на „лявата" политика на Пламен Панайотов, един от най-доверените хора на царя.

С това обаче политическите страсти в НДСВ не стихват. В продължение на години в движението се наблюдаваха междуособици, властови апетити и непрестанни битки за нови постове във вътрешнопартийното управление.

Безспорно, в НДСВ има ярки индивидуалности, които - след като използваха дивидентите от престоя си в царската партия - очевидно вече имат сили да заявят, че не са съгласни с политиката на царя и приближените му.

Именно това е основната причина за разцеплението на НДСВ - общественото доверие в лидера на движението видимо спада и по този начин довчерашните „царедворци" виждат своя шанс да обособят свои собствени фракции с ново политическо лице и с нов имидж.

По този начин, две години след създаването на партията „Новото време", Бойко Борисов, градил почти пет години авторитет благодарение на длъжността Главен секретар на МВР, назначен като такъв от царя, със спортен хъс се включи в политиката с успешния си проект ГЕРБ.

Днес виждаме поредна нова група, излизаща от редиците на НДСВ и заемаща категорична позиция в политическото пространство - „Българска нова демокрация".

Благодарение на междуособиците и сблъсъците на интереси, НДСВ се очерта като генератор на нови партийни формирования.
Така се появи и новият политически субект, който автоматично зае позиции в посока център-дясно по оста на политическото пространство.

„Българска нова демокрация" възникна в резултат на недоволството на определена фракция от водената вътрешнопартийна политика на парламентарната група на НДСВ.

Все още е рано да се прогнозира съдбата на „Българска нова демокрация".
Като цяло, няма оптимизъм пред новото формирование, тъй като нишите вдясно вече са заети.

От своя страна, след края на мандата, в обозримо бъдеще НДСВ вероятно ще търси нови варианти и възможности за коалиция.