Може ли България да бъде неутрална в руско-украинския конфликт? Едни казват - не само може, а и трябва (макар на мнозина от тях да прозират, къде по-дискретно, къде не дотам, проруските пристрастия). Други, напротив - не може да сме неутрални между агресора и жертвата, между диктатурата и демокрацията, между евразийската сатрапия и европейските ценности и т.н. и т.н.

А верният отговор като че ли е: може, ама защо? Неутралитет се спазва основно в два случая. Първият е, когато конфликтът не те засяга и не искаш излишно да си разваляш отношенията, с която и да е от страните. А вторият е, когато и двете страни са ти твърде важни - тогава неутралитетът би следвало да се комбинира с усилия да помириш враждуващите страни.

Сега обаче има една армия (руската), която напредва към нашата граница, и друга (украинската), която се е изпречила на пътя ѝ и воюва срещу нея. Какъв е смисълът да сме неутрални в такава ситуация? Не е ли по-логично да помогнем на украинската армия да държи фронта, колкото се може по-далеч от нашата територия? Защото това е българския интерес - да не се пренесе войната тук. Едва след това ще си говорим за Путин, Зеленски, "рашизъм", "украински нацизъм", Буча, батальон "Азов" и прочие.

Разбира се, най-добре за България е войната да спре. Но при една окупация на цяла Украйна (не само на регионите с преобладаващо рускоезично население), става плашещо. А ако в Кремъл им хрумне да продължат с "денацификацията" - в Молдова, в Румъния, а защо не и у нас?

Тук някой би казал, че нас (и Румъния) ни пази чл. 5 от Договора за НАТО. Който, между другото, никога не е бил активиран. И по-добре да не разбираме какво следва. Особено ако можем да го предотвратим.

И още: в нападнатата държава живеят няколкостотин хиляди етнически българи. Ако и това не е основателна причина да вземем страна... Все пак не става дума за "футболната война" между Хондурас и Салвадор през 1969 година или ирано-иракската през 80-те на миналия век.

А и за разлика от предишни случаи, този път Русия не се ограничава само до "военна помощ за руско малцинство" - самото съществуване на Украйна се оспорва. След 24 февруари официална Москва вече е асоциирана с онези терористични групировки в Близкия изток, които отричат правото на съществуване на държавата Израел. При нахлуването в Грузия (2008) и анексията на Крим (2014) можехме да си позволим да бъдем неутрални. Сега вече не. Или признаваш правото на една държава да заличи друга, или се противопоставяш. А неутралитетът в случая означава първото.

И тук съвсем естествено идва въпросът с военната помощ за Украйна. Това е повече военен въпрос, отколкото политически, макар сега да е силно политизиран. Ако България изпрати такава помощ, това може да означава засилване на фронта. Но може да означава и отслабване на тила (нашите отбранителни способности). Затова тя трябва да бъде навременно и адекватно компенсирана (от съюзниците в НАТО). А и да не забравяме, че състоянието на нашите въоръжени сили е доста далеч от желаното, така че евентуалната помощ би била символична. Но тя, цялостната досегашна помощ, която Западът оказва на Украйна, не е кой знае каква.

Предвид общата военна мощ на НАТО, Украйна можеше (и все още може) да получи такова подпомагане, с което да прогони агресора от своята територия. Но на повечето държави членки на Алианса изглежда, че не им пука за Украйна и повече симулират подкрепа (спрямо възможностите си). Пука им само на онези, които се чувстват пряко застрашени от Русия - Вишеград, балтийските държави, Румъния (би трябвало и ние да сме в тази група, но засега не ни личи). И ако помощта от една Полша например, наистина е самоотвержена, то за големите западни държави не може да се каже същото.

Подкрепата, която САЩ оказват на Киев, прилича на снизходително потупване по рамото на фона на това, което преди три десетилетия направиха за Кувейт (първата война в Залива). Но оттатък океана май този път имат малко по-различни интереси. Което потвърждава тезата, че Вашингтон и Москва са като геополитически "скачени съдове" в мръсната си игра срещу Европа.

Великобритания на думи го раздава "ястреб", но и от нея можеше да се очаква повече. Както и от Франция и Германия. Само че има и една подробност. Когато военните действия приключат (независимо с какъв изход), Украйна ще има нужда от следвоенно възстановяване (материалните щети там вече надхвърлиха 1 трилион долара). И кой ще участва в това възстановяване? Европейският съюз, разбира се. С водещата роля на френско-германския си "мотор". Така че не би било изненадващо, ако в някои европейски столици, докато декларативно демонстрират подкрепа към Киев, вече да потриват ръце от предстоящите програми, в които да участват техни фирми.

Това, последното, също е аргумент против неутралитета - военната помощ да се превърне в "инвестиция", която да класира български фирми в програмите за възстановяване. Нещо като българското участие във втората война срещу Ирак (2003), където изпратихме "мироопазващи сили". Друг е въпросът това, доколко бе капитализирано.

Но най-вече, трябва да се погрижим за собствената си сигурност. И не знам защо в определени среди вярват, че това ще се постигне с неутралитет. Фактът, че до момента България не изпраща военна помощ на Украйна, отчита ли се в Москва? Похвалиха ли ни поне веднъж, че "не сме като останалите"? А иначе и от руското посолство, и от Външно министерство в Москва не спират да се заяждат с нас за какво ли не...

Всичко това обаче са просто разсъждения на един български патриот, който не е зависим нито от Москва, нито от Вашингтон, нито от където и да било другаде. А решението се взема от политиците.