Преди броени дни се случи немислимото.

Пътнически самолет, пътуващ към Литва, е прихванат над Беларус и е принуден да кацне на територията на страната. За целта е използвана бойната авиация на беларуските въоръжени сили. Двама от пасажерите са арестувани от полицейски служители, а няколко часа по-късно на самолета, заедно с останалите пътници, е позволено да продължи към предназначената крайна дестинация.

Двамата задържани са Роман Протасевич и София Сапега. Личността, представляваща интерес за беларуските власти е Роман Протасевич, опозиционен блогър, живеещ в емиграция в Полша заедно със семейството на родителите си. Протасевич е на 26 години и е активен по време на протестите срещу режима на Лукашенко, които започнаха през лятото на миналата година и по-точно след 9 август, датата, на която бяха проведени президентски избори в Беларус, спечелени за пореден път от Лукашенко, според информацията от беларуските власти. Много от гражданите на страната обаче не се съгласиха с изнесените резултати от вота и изразиха своята гражданска позиция по единствения, утвърден от демокрацията, начин - мирни протести и искания за детайлно разглеждане и подробна проверка на президентските избори. В лице на тези протести се превърна Светлана Тихановска, най-популярната личност сред опозиционно мислещите беларуси. Основната дейност, с която се занимава Роман Протасевич е да популяризира случващото се в Беларус, използвайки съвременните онлайн възможности за комуникация и разпространение на информация.

София Сапега е приятелка на Протасевич, тя е на 23 години и е руска гражданка. Именно това обстоятелство е особено важно като част от разразилия се казус, защото то поражда въпроси към Москва, на които едва ли ще бъде намерен отговор. На този етап Руската федерация (РФ) изразява подкрепа към действията на Минск, но не споменава нищо за замесването на неин гражданин в скандала. Липсва, например, твърдение, че руската гражданка е вербувана от някого, за да работи срещу интересите на най-близкия сателит на родината си и следователно по подразбиране и срещу самата си родина. Липсва и обратната на тази хипотеза - да речем, че младото момиче просто е попаднало на неподходящо място в неподходящо време. Тази загадъчност на РФ дава основание да се предположи, че тамошните власти желаят да запазят възможностите за достъп до Сапега и то по всички възможни начини, т.е. да запазят както варианта с моркова, така и варианта с тоягата. Както стана ясно от събитията около Навални и в РФ има стабилни нагласи за провеждане на граждански протестни инициативи и те ще се проявяват винаги, когато има повод за това.

Но да се върнем на Роман Протасевич. Протестите в Беларус от миналото лято, използващи демократичен инструментариум и целящи осигуряването на демократичен преход в страната, бяха протести на поколението на младите беларуси. Повечето от тях могат да открият себе си в образа на Протасевич. Млад човек, който очевидно се чувства беларусин и държи на това, но също така разглежда себе си и страната си като принадлежащи към Европа. Най-вероятно точно затова е избрал да живее в държава като Полша със силно изразен европейски и евроатлантически профил, но живеейки там Протасевич не престава да се интересува от собствената си страна, в която миналото продължава да се възпроизвежда в настоящето, а режимът на Лукашенко поставя знак за равенство между себе си и държавата.

С крайните си действия срещу Роман Протасевич беларуското правителство всъщност отправя зловещо послание към поколението на младите беларуси. То ясно им заявява, че трябва да се примирят с това, което имат - държава с отложен суверенитет, управление с авторитарен ръководител и възможности за пътуване в Европа само с държавна благословия и готовност за пълна отчетност пред властите, ако те случайно или не, решат да поискат това.

Щом режимът на Лукашенко е желаел да арестува Протасевич на всяка цена, без да подбира средствата и с цената на огромен международен скандал, то неговата дейност очевидно има своето значение и своята роля за гражданите на Беларус вътре в страната. Около неговото задържане се разбра, че вече в тази страна ще бъде възможно закриването на медии, които отразяват неразрешени от властта протести, без да е необходимо произнасяне на съда. Така използването на онлайн възможностите и то само в чужбина остават единственият шанс за Беларус за гласност, реформи и демокрация.

Общности от беларуски емигранти има не само в Полша, но също така в Чешката република и други европейски страни. Това което е правил Протасевич няма да секне с неговото отвличане, но то цели, от една страна, да убеди всички опозиционни граждани и групи, че инициативите им нямат смисъл, защото каквото и да правят ще сблъскват със силната авторитарна власт, от друга страна - най-вероятно привържениците на Лукашенко имат нужда от консолидация и сплотяване. Те трябва да се сигурни, че авторитарният управник все още е достатъчно силен, за да продължат да го подкрепят. Сред тези групи хора не може да се допусне съмнението, че обявеният изборен резултат от август миналата година може да не е действителен. Логиката е, че щом президентът е харесван от хората, то те го подкрепят безрезервно както на избори, така и по отношение на неговите действия, а щом Лукашенко има такава подкрепа от хората, то той може да си позволи абсолютно всичко без да се съобразява с каквито и да е правила - национални или международни. Въз основа на същата логика, той промени и конституция на Беларус на времето, когато изтичаше втория му мандат, тъй като в тогавашния си вид основният закон не позволяваше кандидатиране за трети мандат при вече изтекли два.

Каквито и да са обаче замислите и действията на режима в Минск, те са за вътрешна употреба. Този режим трудно би могъл да си оформи представа за цялостната картина на системата на международните отношения и да оцени правилно ситуацията, в която се поставя. Колкото и силна да е близостта на Беларус с РФ, неведнъж досега между Лукашенко и Кремъл са прехвърчали искри. Москва периодично напомня на Лукашенко, че страната му е зависима от нея, той показва, че приема тази зависимост, но не е готов за пълно обезличаване на беларуската идентичност, а и за обезличаване на самия себе си като държавен глава, пък макар и на страна с отложен суверенитет.

След случая с пътническия самолет обаче Беларус се намира в нова ситуация и тя определено е по-сложна за Лукашенко, отколкото досегашната. Почти пълната международна изолация, в която ще изпадне Беларус оттук нататък, ще принуди Лукашенко да приеме още повече зависимост от Москва. РФ може директно да се възползва от това, но може да си го остави само като потенциална възможност, за да го използва при евентуална неблагоприятна ситуация в международните отношения или пък при вътрешни за Кремъл проблеми. ЕС също трябва да бъде внимателен, защото миналото лято показа, че в Беларус се е зародил и развил демократичен импулс и по-рязкото прекъсване на транспортните връзки на страната, може да накара нейните граждани да се почувстват изоставени.

Режимът на Лукашенко ще търси всякакви варианти за оцеляване, не е изключено той самият да се ориентира в посока към пълна изолация и създаване на европейски аналог на Северна Корея, както се изрази Светлана Тихановска. Ако единственият ресурс, който е останал на разположение на режима са силовите методи и тяхното прилагане, то тази хипотеза въобще не е за отхвърляне. Твърдението на Лукашенко, че Роман Протасевич е възнамерявал да организира кървав бунт в Беларус, съвсем спокойно може да се тълкува като опит за създаване на аргументи в полза на още по-сериозно втвърдяване на авторитаризма в страната. Така, ако действително се стигне до крайности по улиците в Минск, Лукашенко ще има претенцията, че пръв е заговорил за заплахата и че не му остава нищо друго освен да отговори със сила, за да спаси страната от "външни врагове" и беларуски граждани, поставили се в тяхна услуга.

Със сигурност засегнатите страни в този казус ще проведат свои разследвания. Може да се предположи, че ще има обмен на информация и взаимодействие между европейските страни с цел по-бързо и подробно изясняване на всички обстоятелства около самолетния скандал. Дали цялата информация ще стане публична е трудно да се прогнозира.

Има някои обстоятелства обаче, които задължително трябва да се разкрият, за да бъдат разбрани намеренията на Лукашенко и евентуалните източници на съдействие, към които е възможно той да има определени очаквания. Как например, беларуските служби са си осигурили информация, че Протасевич се намира на този полет? Ако са използвани шпионски похвати, имат ли беларуските органи капацитет самостоятелно да организират подобна операция или е възможно да са получили помощ от някое приятелско разузнаване? Все пак като говори за кървав бунт, който Протасевич е щял да организира, Лукашенко казва, че идеята била страната му да се използва като тренировъчен терен за стратегически действия в други държави. Освен модела, използван за проследяване на Протасевич е важно разследванията да разкрият дали под подобна заплаха не се намират и други беларуси, живеещи в чужбина. Би било много трудно да си представим дори, че един отделен човек би могъл сам да организира кървав бунт. На практика този казус отваря доста работа и определено отправя предизвикателства към специалните служби на доста европейски държави. Ще бъде много любопитно и това как точно този казус ще попадне в дневния ред на срещата Байдън - Путин в Женева на 16 юни.

РФ е единствената страна, изразила подкрепа към действията на Минск. Може това да е от чиста симпатия и славянски подбуди, може пък и поведението на Москва да се обуславя от някакви конкретни причини. Обикновено в такава ситуация се казва, че бъдещето ще покаже. В случая това би било леко прекомерно очакване, но поне можем да се надяваме, че ще се появят някакви знаци, които да ни насочат към вярната хипотеза.