Неясно по какви причини през седмицата в медийното пространство отново се появи темата с необслужваните кредити. Заговори се за някакви черни списъци на нередовни кредитори, за нови изисквания на ЕЦБ, които били в сила от 30 юни и какво ли още не.

Нека да е ясно, че за момента няма промени в регулаторния режим, по който се третират необслужваните кредити. Поради това не може да се очакват каквито и да е промени в политиките на банките по отношение на техните клиенти, предизвикани от подобни промени. Просто, защото такива промени не са правени през тази година.

Новите регулаторни изисквания по отношение на третирането на необслужваните заеми бяха въведени от началото на 2018-та с Международен стандарт за финансова отчетност 9 (МСФО 9). Радикалната новост при него е, че необслужваемостта на един кредит вече се определя не само на базата на настъпило просрочие, а и най-вече на базата на финансовото състояние на кредитополучателя. Поради това ново изискване дори заеми, по които няма никакво просрочие, могат да попаднат в групата на необслужваните само заради вложени финансови показатели на клиентите, като заради това банките са принудени да правят разходи за провизирането им. Промяна в този режим на МСФО 9 към момента няма и скоро не се очертава да има.

По правило тези изисквания на МСФО 9 засягат преди всичко заемите за фирми. За кредити за граждани те не се прилагат. Може би единствено при големите жилищни заеми - тези над 250 хиляди лева, банките правят текущ преглед на кредитополучателите. Но при тях, дори и да установят влошаване, те не могат да наложат по-високи изисквания за допълнително обезпечение или по-висока лихва, защото клиентът е защитен от Закона за жилищни кредити за потребители. Докато при фирмите едно влошаване на финансовото състояние води до подобно утежняване на изискванията.

Що се отнася до появилите се коментари за черни списъци и лоши длъжници - тях винаги ги е имало още преди да се появи кредитният регистър. Не е възможно, ако имаш просрочия по заем да ти отпуснат нов, освен ако той не е за погасяване на стария кредит, но в такъв случай новия заем ще е при по- тежки условия и като общи разходи на кредитополучателя и като изискуемо обезпечение. Но тези превила са в сила вече повече от две десетилетия.

Що се отнася до влезлите от 30 юни 2019-та в сила изисквания за управление на необслужваните кредити на първо място те не са създадени от ЕЦБ, а от Европейския банков орган (ЕБО). Нещо повече - докато България не влезе в Банковия съюз на ЕС, ЕЦБ няма никакви правомощия да следи за прилагането на тези правила у нас. Това е изцяло в юрисдикцията на БНБ. Въпросните насоки на Еворепйския банков орган не променят установения от началото на 2018-та начин за класифициране и третиране на необслужваните кредити. Всъщност, те въобще не се занимават с този въпрос. Тези насоки определят правилата, които банките трябва да спазват за управление на портфейлите си от необслужвани кредити и то само ако тези портфейли са над 5% от общия размер на предоставените заеми.

Най-общо казано, тези насоки на ЕБО изискват банките да имат разработени и одобрени от регулатора политики за намаляване на необслужваните кредити както и административни структури, които да ги прилагат. Но това не води до промяна на правилата, определящи дали един кредит е редовен или необслужван, както и до промяна на условията, при които един необслужван кредит се третира от банката.

Така че тези насоки на ЕБО не водят до нищо ново под слънцето за клиентите на банките. Още по-малко за клиентите, които са граждани. За тях промени ще има при прилагането на приетите през тази година промени в Закона за кредитните институции, които въвеждат у нас изискванията на европейска директива за по-отговорно отношение към гражданите, искащи кредит. Тези промени ще задължат банките да имат по строги изисквания към разполагаемия доход на клиента с цел да го опазят от поемане на неоправдан риск при вземането на прекалено голям заем. Но това вече е друга тема.