15-годишен жител на ромска махала в Дупница нападнал, направил опит да изнасили, наръгал с нож и пребил 46-годишна жена в дома й. Искал да утоли "сексуалните си страсти". Жената, с опасност за живота, била спешно транспортирана в Пирогов, а незадоволеният нападател се скрил на тавана си. Но полицията работила по "горещи следи" и открила побойника за негова, а и за наша, изненада. Сега непълнолетният е задържан за вече 72 часа, с постановление на прокуратурата.

Това общо-взето е сюжетът на последното засега подобно деяние (да не казваме престъпление, рано е) на непълнолетен. Моментът е интересен, защото тази жестокост се случва точно когато тече общественото обсъждане на проекта на Закона за отклоняване от наказателно производство и налагане на възпитателни мерки на непълнолетни лица. То скоро ще свърши. Дали аргументите на специалисти и неправителствени организации (част от които звучат логично) ще бъдат взети под внимание е рано да се каже.

Този проект има малко по-дълга история. Тъкмо да го заобсъждат през 2016-а година, правителството подаде оставка и работата по него замря. Но с новия мандат, и с известни перифрази на старите текстове, документът отново е предложен за дискусия.

Да си представим какво би се случило с 15-годишния жител на ромска махала, ако този закон бъде приет във вида, в който е в момента. Ако съдим по заглавието "Закон за отклоняване от наказателно производство и налагане на възпитателни мерки на непълнолетни лица", въпросният младеж трябва бъде "отклонен", а не подведен по наказателна отговорност и с него да се занимае Националната служба за наказателна подкрепа към Министерството на правосъдието. Веднага ще му се приложат възпитателни мерки под формата на медиация. Процедурата предвижда да се постигне споразумение между непълнолетния и пострадалия. Тя трябва да въздейства върху извършителя за "обезщетяване на нанесените вреди, причинени от противоправното му деяние". Свиква се Семеен съвет, с който се разработва индивидуален план за възпитателни мерки, съобразен с потребностите на "детето", с неговите възможности и мнение. В Дупнишкия случай ефективността от подобен "семеен съвет" е подозрителна, като имаме предвид, че отговорното родителство при някои етнически малцинства е много рядко явление. А наказателни мерки срещу безотговорните родители не се предвиждат.

Твърде възможно е обаче, предвид тежкото състояние на жертвата, "възпитателните мерки" да са от по-сериозен характер и непълнолетният да попадне в ръцете на специализиран състав на районния съд (какъвто проектът предвижда да бъде създаден). Тогава, с цялата си тежест, Законът ще се приложи от съдии, прокурори, разследващи органи и полицейски служители, които притежават специализирани познания за детското развитие и работата с деца. В проекта не е уточнено как ще бъде осигурен този ресурс от специалисти, които освен всичко друго, трябва да разбират и от детско развитие, но това са подробности. В резултат от работата на този специализиран екип е възможно непълнолетният да бъде предупреден или настанен във възпитателно училище-интернат с изпитателен срок до 6 месеца. Предполага се, че в този "дълъг" период ще му бъдат приложени всички хуманни мерки за осъзнаване на деянието. Не е изключено дори да излезе оттам напълно превъзпитан и осъзнал се.

Ако трябва да говорим сериозно обаче, хората, които работят в тази сфера, са основателно притеснени. Според мненията на адвокати, служители на Комисии за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни, отделите за закрила на детето, социалните служби (тоест на хората с опит) изключването на малолетните от проекта е грешка, която би довела до ръст на престъпленията точно в тази възраст. Превенцията също не е предмет на внимание в документа, а ако ще изключваме от наказателна отговорност лицата до 14 години, явно ще се разчита основно на нея. Вярно е, че в много случаи сега действащите структури са неефективни. Доказателство за това е, че и в момента в интернатите съжителстват деца, които са извършили сериозни деяния с такива, които са откраднали сладолед. Вярно е и че въпреки уж съвместните действия на представители на няколко институции - правосъдно, социално, просветно министерства, Агенция за закрила на детето и стотици знайни и незнайни НПО-та, ефект от възпитателните мерки няма.

Разбира се, хубаво е да вярваме, че децата са невинни и не осъзнават сериозността на извършеното от тях (поне до 14-годишна възраст), но покрай призивите за хуманизъм, пропускаме факта, че това не ги закриля срещу въздействието на не толкова невинното им обкръжение.

Дали перифразирането на стари текстове и замяната на едни комисии със служби ще промени нещо? Едва ли. Колкото семейните съвети ще са ефективна форма за въздействие върху непълнолетните извършители. Малолетните не ги закачаме. Те са невинни по презумпция. Тях ще ги превентираме с психолози, социални работници, логопеди, ще ударят по едно рамо и родителите им. Да не говорим за екипите, които обикалят училищата да се борят с агресията и да обясняват за вредата от алкохола и наркотиците. На практика всички се борят с насилието. Да се чуди човек, откъде се появяват младежи като 15-годишния, който едва не уби жена.