Фалитът на КТБ вероятно ще влезе в учебниците по търговско право не само с огромния брой поправки в законите, които предизвика, но и със значителния брой тълкувателния решения, които тези поправки са наложили.

Интересното е, че всички поправки са насочени към това да обезсилят направените цесии с вземания от банката и извършените в следствие на тези цесии прихващания между придобитите от една фирма вземания от КТБ и натрупаните от същата фирма задължения към банката. Синдици, политици и дори някои икономисти и юристи наричат тези действия за грабеж, ощетяване на масата на несъстоятелността и обезправяване на останалите кредитори на банката. Истината е, че единствената институция, която може да се произнесе по въпроса законни ли са тези действия или не са, е съдът. А неговите решения по съдебните спорове, засягащи цесиите и прихващанията в КТБ, не винаги потвърждават насажданата в обществото теза, че това са най-малкото нередни и дори незаконосъобразни практики. В много дела исковете за обезсилването или се провалят на всички съдебни инстанции, или най-малкото водят до противоречиви и дори самоизключващи се съдебни решения, които налагат Върховния касационен съд да образува тълкувателни дела, с които да налага единна практика по съответните казуси.

Примери за такива случаи има много. Последният е то 22 март 2019-а. От тази дата е съобщението на кабинета на председателя на ВКС, в което се казва:

"Образувано е тълкувателно дело по въпрос за приложението на норми от Закона за банковата несъстоятелност, свързани с недействителност на прихващане със задължение към банка по отношение на кредиторите на несъстоятелността.

С разпореждане на председателя на Върховния касационен съд (ВКС) по предложение на заместника на председателя и ръководител на Търговската колегия бе образувано Тълкувателно дело № 1/2019 г. за приемане от Общото събрание на Търговската колегия (ОСТК) на ВКС на тълкувателно решение по въпроса: "Кои са надлежните страни в производството по предявен иск по чл. 59, ал. 3 и чл. 59, ал. 5 от Закона за банковата несъстоятелност и по-конкретно - следва ли обявената в несъстоятелност банка да участва като страна (ответник) в производството по тези искове?"

Казусът е породен от коренно различните решения на два различни съдебни състава на БКС по идентични дела за прихващания. С Решение № 239/15.05.2018 г. по т. д. № 986/2017 г. съдебен състав на Първо търговско отделение на ВКС, е приел, че надлежни страни в производството по чл. 59, ал. 3 и ал. 5 от Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН) са синдиците на обявената в несъстоятелност банка и извършилият прихващането кредитор, но не и банката като самостоятелен правен субект. Става дума за спор по прихващане за 5 милиона лева, който синдиците на КТБ губят на всички инстанции. Съдът е приел, че като страни по делото могат да се явяват синдиците на банката и компанията извършила прихващането, но не и самата банка. Поради това свое тълкувание обаче е загубена правната възможност, прихващането да бъде атакувано по силата на текстовете на чл. 3 ал. 2 от Закона за банковата несъстоятелност.

Различно становище е застъпил състав на Второ търговско отделение в Решение № 172/26.07.2018 г. по т. д. № 1917/2017 г., приемайки, че обявената в несъстоятелност банка следва да бъде конституирана и да участва като страна (ответник) по исковете с правно основание чл. 59, ал. 3 и ал. 5 от ЗБН. Това е дело, което синдиците на КТБ водят срещу прихващанията извършени от "Промишлено строителство - холдинг" АД и което губят на две инстанции. Според въпросния документ: "Ответникът "Промишлено строителство - Холдинг" ЕАД е извършил прихващания на свои задължения към "Корпоративна търговска банка" АД с вземания към банката, придобити по силата на договори за цесия, съответно - с вх. № 12013/18.11.2014г., е извършено прихващане с вземане по договор за цесия с "М.С" ООД в размер на 527 210 лв., с вх. № 12057/19.11.2014 г. - с вземане по договор за цесия с Д.В.Б. в размер на 30 767 евро; с вх. № 12058/19.11.2014 г. - с вземане по договор за цесия с "Трейдмакс" АД в размер на 141 493 щатски долара; с вх. № 12138/21.11.2014 г. - с вземане по договор за цесия със С.К.С. в размер на 478 052.47 лева и с вх. № 12149/21.11.2014 г. - с вземане по договор за цесия със С.Д.А. в размер на 36 000 евро."

В развитието на мотивите си по решението на поставения казус обаче съставът на второ търговско отделение застъпва една много интересна и на пръв поглед необичайна теза за правораздаването по дела, свързани с банковата несъстоятелност. В мотивите към това решение се казва: "Неоснователен е доводът на касатора, че обявената в несъстоятелност банка не следва да бъде конституирана като ответник, тъй като специалният Закон за банковата несъстоятелност, за разлика от общата уредба на несъстоятелността в Търговския закон, не предвижда такова участие. Нито в Закона за банковата несъстоятелност, нито в Търговския закон е посочено изрично кои са ответниците по предявените от синдика искове за попълване масата на несъстоятелността - посочени са единствено лицата, легитимирани като ищци по тези искове. Ответниците по тях се определят по общите правила на гражданския процес в зависимост от вида на предявения иск - при осъдителен иск за връщане на имущество на обявения в несъстоятелност длъжник ответник е третото лице, получило имуществото, а при иск за прогласяване на нищожност или на относителна недействителност на сделка или действие - ответници са страните по сделката, съответно страните по правоотношението, засегнато от оспореното действие. В този смисъл именно е и формираната от касационната инстанция практика по приложението на Търговския закон в частта досежно исковете за попълване масата на несъстоятелността, която, с оглед сходната уредба на същите в Закона за банковата несъстоятелност, следва да бъде съобразена.

Неоснователно е твърдението на касатора, че неучастието на банката като страна по делото произтича от спецификата на банковата несъстоятелност, изразяваща се в невъзможността за оздравяване на обявената в несъстоятелност банка, за разлика от общата търговска несъстоятелност. Безспорно, една от целите на търговската несъстоятелност е оздравяване на длъжника, каквато цел при банковата несъстоятелност няма. Това обаче не може да бъде аргумент за неучастие на банката-длъжник като страна по делото по предявен иск за прогласяване недействителност на сключена от нея сделка или извършено по отношение на нея действие (в случая прихващане). Както беше посочено по-горе, страните в процеса се определят от страните по материалното правоотношение, поради което невъзможността за оздравяване е обстоятелство, ирелевантно за процесуалната легитимация на несъстоятелната банка по посочените искове. Следва да се отбележи, че при общата търговска несъстоятелност съществува хипотеза, при която длъжникът също не може да бъде оздравен и това е хипотезата на чл. 630, ал. 2 ТЗ, когато едновременно с откриване на производството по несъстоятелност е постановено прекратяване дейността на длъжника и обявяването му в несъстоятелност.

По посочените съображения е неоснователен и доводът, че обявената в несъстоятелност банка не може да бъде представлявана от своите органи, тъй като те са десезирани с решението за обявяване на банката в несъстоятелност, а в Закона за банковата несъстоятелност не се съдържа разпоредба, аналогична на чл. 635, ал. 3 ТЗ, предвиждаща възможност органите на длъжника да извършват действия от негово име в производствата по чл. 621 а, ал. 2, чл. 649 и чл. 694 ТЗ. Липсата на изрична регламентация относно начина, по който несъстоятелната банка ще бъде представлявана, когато тя е ответник по предявен от синдика иск, не може да обоснове неучастието й изобщо като ответник по делото. В този случай приложение следва да намерят съответните общи процесуални правила за преодоляване на противоречия в интересите на представител и представляван."

Цитираме буквално мотивите в това съдебно решение, за да пресъздадем всички детайли на правната логика за неговото вземане. Защото именно в следствие на тези цитирани мотиви решението на Второ търговско отделение на ВКС е: "С оглед изложеното, настоящият състав намира, че поради неучастието на "Корпоративна търговска банка" АД като страна по предявените от синдика искове, постановеното по делото решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено, а делото - върнато на първата инстанция за ново разглеждане на спора след конституиране на банката като ответник в съответствие с указанията по т. 6 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 293, ал. 4 във връзка с чл. 270, ал. 3 ГПК реши:
ОБЕЗСИЛВА решение № 1209 от 29.05.2017 г. по т. д. № 1815/2016 г. на Софийски апелативен съд и решение № 29 от 07.01.2016 г. по т. д. № 3418/2014 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18 състав в частта, с която същото е потвърдено.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд."

Разбира се, че при така установената противоположна съдебна практика на най-висока инстанция, трябва да се вземат мерки за нейното уеднаквяване. Тук основният правен въпрос е може ли синдикът да представлява и самата банка като страна по търговски спорове за сделки, сключени от банката, преди той да е поел управлението й.

По правило синдикът представлява интересите не на самата банка, а на нейните кредитори, които по силата на неудовлетворените си вземания стават собственици на активите й, но само след като тя е обявена в несъстоятелност, не и преди това. Този въпрос е уреден макар и не съвсем ясно в Търговския закон. Но процедурите на банковата несъстоятелност са по различни от тези на фирмите и затова за тях има специален закон - този за банковата несъстоятелност. Там този казус не е уреден.

Дали това трябва да стане, ще трябва да изясни точно това тълкувателно решение на ВКС, за което стана дума в началото. Важно е обаче да се знае, че ако ВКС реши, че при такива дела банката трябва да е самостоятелно представена страна - отделно от синдиците, трябва ясно да се посочат и лицата, които могат да я представляват в такива съдебни процеси. Иначе правният хаос няма да приключи и този път негов източник ще е легитимността на представителството.