Миналата неделя хората на дуета Костов-Димитров пробваха да преброят малцината останали по тяхна вина привърженици на синята идея. Носталгия по отдавна загубената мощ на демократичните сили ли доведе до урните към 76 хиляди или - както предположи демократът за силна България от Драгалевци - едно рамо на вота удариха къде роми, къде други дясно ориентирани гласопускатели не е ясно. Сигурно е обаче, че четири дни по-късно резултатът от предварителните избори щеше да е доста по-плачевен...

Защото Синята коалиция демонстрира в пленарна зала истинската си физиономия. Като политически безотговорна псевдоопозиция нейните депутати абдикираха от дебата по вота на недоверие към кабинета „Борисов". Несъгласието си с политиката на управляващото малцинство изразиха по най-беззъбия начин - с напускане на залата. Дали, за да не дърпат лъва за опашката и да не ядосват излишно премиера? Или просто защото, както винаги им липсваха смислените аргументи и ясната политическа визия за парламентарно поведение?

Отсъствието на сините от дебата не би било фатално. Дори когато критикуват управлението, Костов и компания го правят с половин уста, избягват острите сблъсъци и директните упреци към неграмотното герберово управление. Топящият се електорат е свикнал - хем опозиция, хем не съвсем.

Но народният представител Асен Агов заби последния пирон в ковчега на мита за синята опозиционност. Предложението му най-важният за неуправляващите партии дебат да бъде покрит с булото на информационното затъмнение показа истинската (о)позиция на СДС и ДСБ. За първи път в демократичната парламентарна история разискванията по вот на недоверие останаха скрити от обществото.

И това би било напълно естествено, ако се случеше по идея на ГЕРБ - би отговаряло на цялостния стил на авторитарно и недемократично властване. Но когато репликата „увеселението вот на недоверие" излезе от устата на политик, окичил се с етикетчето демократ, че и за силна България - това е грозен фарс. Неочакван дори за нагледалия се на какво ли не син избирател.

Победата на Румен Христов и Прошко Прошков в неделя като че ли ще остане единственият слънчев лъч в политическата им биография. Защото е очевадно, че наесен и ромският вот няма да е в състояние да изкара двамата обречени аутсайдери дори до балотаж. Проблемът в това дясно е, че зад привидното единство на СДС и ДСБ се крие органичната непоносимост между Иван Костов и Мартин Димитров. Вражда, която още от разцеплението на старото СДС бележи и отношенията между двете формации.

Нито един автентичен седесар не е в състояние да забрави и да прости на Костов ролята му на палач на Съюза на демократичните сили. Нито един мислещ такъв не може да подмине с лека ръка, че именно генномодифицираната синя на цвят коалиция с доминиращата роля именно на СДС вкара същият Костов в парламента. В противен случай щеше да гледа политиката иззад теменужките.

Чак впоследствие тотално лишеният от харизма, но не и от болезнено властолюбие бивш премиер сви в кьошето безличния и безвъзвратно опериран от чар Мартин Димитров и постепенно се опита да изземе ролята на алфа-кучето в синята глутница.

Дали и поради това лидерът на СДС не прие с ентусиазъм Костовата идея за национално споразумение за съвместно явяване на местните избори. И заядливо напомни, че неговата партия е единствената сред десницата, която има структури почти в цялата страна, докато ДСБ продължава да е бутикова формация. И ако в София са в състояние да постигнат ако не победа, поне достойна загуба, в прованса тъмносините са обречени.

Всъщност, първичния вот бе явна проява на непоносимостта между двамата водачи. Самите кандидати бяха излъчени не сред най-качествените, а измежду онези, които отговарят на критериите на Костов и Димитров. Изборите бяха опит на двамат да демонстрират пред десния избирател (предимно - колебаещия се) кой е по-силен и по-става да води бащина дружина. И тук - нещо напълно ненормално за подобна демократична процедура - в ход влязоха познати от всички избори у нас цигански номера: гласуване под строй на хора, на които абревиатурата ДСБ не им говори нищо, но познават вкуса на кебапчето и шумоленето на двайсетолевката, обвинения в сговор между СДС и ГЕРБ, че дори и ДПС, подмятания за участието на Костови хора в сегашното управление.

В неделя сините окончателно загубиха шанса да се наричат алтернатива на Борисовата партия. В четвъртък Агов ги довърши. С издигнатите кандидатури за президент и столичен градоначалник коалицията се нареди в групата на предизвестените губещи на идващите избори. Вероятността от разпадане на коалицията отгоре обаче е незначителна. И Костов, и Димитров са наясно, че все още имат нужда един от друг. Но т.нар. автентични десни едва ли дълго ще припознават в Синята коалиция носителя на идеите, за които от 1989 насам се пълнеха площади и булеварди.

Все повече избиратели съзират в ДСБ и СДС единствено партии, които са готови на всякакви грозни компромиси, за да се задържат на политическата сцена. Партии с амбициозни лидери - единият изчерпал своя потенциал на водач, другият - ненадарен с такъв. И неизбежно търсят алтернативен изразител на политическите си симпатии...

Ръчката на гилотината, която ще отреже окончателно главата на сините, е в ръцете на Бойко Борисов. Ако той - в управленското безсилие да открие печелившия претендент в собствените си редици - се спре на надпартиен консенсусен дясно ориентиран кандидат за президент, нищо чудно днешните симпатизанти на Синята коалиция трайно да останат със заблудата, че ГЕРБ е истинска дясна партия.

И това ще е смъртната присъда на тандема Костов-Димитров на евентуални парламентарни избори. И окончателната гибел на синята идея.

Или пък нейното прераждане...