Гърция пое курс на конфронтация с ЕС и то по-рано, отколкото Брюксел очакваше. Европа спешно трябва да намери ответни стратегии, за да не могат хаотиците в Атина да повлекат цяла Европа към дъното, предупреждава Барбара Везел в коментар за Дойче веле.

Дни наред Брюксел се двоумеше дали и как да подхване диалог с новото гръцко правителство за сътрудничеството му с кредиторите от т. нар. Тройка (ЕС, ЕЦБ и МВФ). Ето че Атина даде отговор и той гласи: никак! Новият финансов министър Янис Варуфакис изобщо не иска да преговаря с Тройката. Това е все едно кредитополучателят внезапно да заяви на банката, която му е отпуснала голям кредит, че не желае да разговаря с нея. И то защото банките, международната финансова система и глобалната икономика като цяло били чиста проба мошеници. Никому не е забранено да мисли по този начин. Но в такъв случай клиентът трябва да може сам да си носи последствията, когато не му отпускат повече пари.

Който не говори с кредиторите си, фалира

Именно Тройката - т.е. групата на кредиторите е тази, която решава дали да се отпускат нови финансови помощи на Гърция. В случая на кредиторите не им остава друг избор, освен да спрат оставащия транш от близо 7 милиарда евро, които Гърция трябваше да получи до края на февруари. Ние не ги и щем, инати се Атина. Само че още през февруари и март Гърция ще трябва да намери отнякъде близо 11 милиарда евро за рефинансиране, изплащане на лихви и други подобни цели. Нима страната смята да спре да обслужва дълговете си? Освен това, щом Атина обръща гръб на Тройката, Европейската централна банка ще спре да обслужва с пресни пари гръцките банки. А това означава, че и банкоматите вече няма да пускат пари. Не беше ли се изсмял премиерът Алексис Ципрас на подобна възможност и не беше ли казал, че страната му в никакъв случай няма да изпадне в подобен хаос? Кошмарният сън обаче твърде скоро може да стане реалност за нейните граждани.

Хаосът, сътворен от новите гръцки управници начело с Ципрас, би изглеждал дори комичен, ако не въвличаше целия ЕС в опасен водовъртеж. Планираните им официални визити са повече от показателни: Лондон, Рим и Париж са най-горе в списъка - с надежда да намерят там подкрепа. Берлин не влиза в сметките им. "Германия е само една страна измежду много други", язвително заяви Ципрас. Германският финансов министър Волфганг Шойбле му даде лаконичен, но ясен отговор: "Ние не натрапваме парите си на гърците. Щом не искат да разговарят с нас - моля, можем да минем и без тях."

Ципрас се опитва да разцепи ЕС

Ципрас обаче явно се стреми да настрои италианците и французите срещу Берлин. Освен това той търси помощ и от Лондон, където по принцип смятат, че Германия трябва да налее пари в еврозоната, за да бъде стимулиран растежът. Само че британците няма да носят отговорност за тези дългове, затова би било редно просто да си мълчат. В Рим и Париж по принцип смятат, че би било по-добре, ако ЕС разхлаби критериите за финансова стабилност, за да се стимулира потреблението. Но както италианците, така и французите, ще са против ново опрощаване на гръцки дългове. В противен случай сметката ще трябва да плаща не само Германия, но и самите те.

Новото правителство в Атина всъщност се стреми към международна конференция, на която да бъдат опростени значителна част от дълговете й - така, както на Германия са били опростени част от репарациите, които е трябвало да изплати след Втората световна война. Само че, двете исторически ситуации не търпят сравнение. Освен това, днешното положение на Гърция не е последица от земетресение, гражданска война или някаква природна катастрофа, и никой не носи вина за него освен самите гърци и техните корумпирани и клептократични елити. Да, вярно е, че гръцките банки са отпускали твърде лесни кредити, но нима някой е заставял гърците да се простират не според чергата си?! Затова и е време да спрат да се изживяват като жертви.

Гръцкото правителство явно се опитва да си играе на криеница с ЕС. Но нека първо да видим, докъде ще се докара. Международният валутен фонд във Вашингтон ни най-малко не се впечатлява от самовлюбени хора с мания за величие като Алексис Ципрас, нито пък от неговите безпочвени искания.

"Grexit" е една възможна опция

И накрая: някои може и да вярват, че нахалството винаги побеждава. Опиянението от новата власт може би кара управляващите в Атина да смятат, че е прилично да гонят европейските си колеги от страната. Само че не е възможно постоянно да унижаваш хората, с които в последна сметка ще ти се наложи да преговаряш - било заради банкрута на Гърция или за нещо друго. Няма никаква причина Ангела Меркел да бъде сравнявана с Хитлер, нито пък Волфганг Шойбле има каквато и да било връзка с някакъв измислен Четвърти райх.

Ципрас и неговите хора заместват разума и усета за реалност с безсрамие и арогантни маниери. Европейският съюз би трябвало много бързо да намери механизми, с които да улесни излизането на Гърция от еврозоната, преди тя да е повлякла към дъното цяла Европа. Онези, които искат да си вървят, не бива да бъдат спирани - не и хора от сорта на Ципрас и сие.