Нямаме нищо против вас, но не искаме да сте тук. Така може да се обобщят нагласите към наркозависимите у нас. Потвърдиха го и събитията, които последваха след преместването на Центъра за лечение наркомании и алкохолизъм в сградата на УМБАЛ "Св. Анна" в "Младост"1. Здравите сили се възпротивиха, вдигнаха се на протести и успяха да извоюват преместването му.

От Министерството на здравеопазването обещаха пребазирането на центъра да стане до края на годината. Не споменаха къде, за да предотвратят поредната вълна негодувание, която несъмнено ще последва, ако мястото се окаже отново в жилищна зона, а не някъде в гората например.

Нищо не можа да убеди местното население, че съществуването на центъра няма да създаде проблеми. Нито обяснението на министъра, че метадонът не е наркотик, нито фактът, че повечето от хората, които са в метадоновата програма, са семейни, работят, имат деца и са постъпили доброволно в програмата, защото искат да се лекуват.

И това не прекърши протестите на жителите на въпросния квартал. Тогава Ананиев обеща около Коледа въпросът да бъде решен. Извършвали се ремонтни дейности, местели се мебели, мястото било отдалечено от жилищни сгради, детски градини и училища. Това повтаряше като мантра министърът, за да уталожи евентуалната нова вълна от протести.

А място ще трябва да им се намери, защото имаме да изпълняваме Национална стратегия за борба с наркотиците. Имаме, защото и другите в ЕС съюз имат. В нея са очертани стъпките, които държавата трябва да направи до 2023 г.

Според визията на тази програма оптималната цел е българските граждани да успяват да реализират своя потенциал и целите си, запазвайки здравето си без наркотични вещества. Всички това искаме, да реализираме пълния си потенциал без наркотични вещества. Повечето успяваме, но за някои се оказва непосилна задача.

Къде покрай ангажиментите към стратегията, къде от професионален интерес специалистите у нас все пак изследват генезиса на проблема. Така в Националния център по обществено здраве и анализи стигат до извода, че причините за употреба на тези вещества се коренят още в детството. Експертите определят няколко основни фактора, които могат да бъдат причина за подобно поведение по-късно - отсъствие от училище, повече от 4 неблагоприятни събития в живота, депривация, бедност, липса на осигуреност и родителско внимание. Това са факторите, които формират рисковата група, най-податлива на употреба. Специалистите в центъра за обществени анализи са извели и предпоставките за ограничаване на употребата на наркотични вещества - индивидуална и общностна устойчивост, работа върху неравенствата, информираност на родителите и наличие на грижовен възрастен. Поглеждайки към факторите и необходимите условия, не може да не си дадем сметка, че в очертаната рискова група попадат голяма част от днешните деца. Не помага и фактът, че у нас процентът на декларирано домашно насилие е 40. А на върха на пирамидата е сексуалното насилие, често също в домашна среда.

Така се създава контингентът, който рано или късно попада в спиралата на зависимостите, както е прието да се казва сред специалистите, които се занимават с лечението и психосоциалната рехабилитация на тези хора.

Преди месец при представянето на стратегията пред журналисти д-р Цвета Райчева, директор на Националния център по наркомании, опита да обясни, че наркозависимите са хронично болни хора. Че това са пациенти като всички останали, които имат своите рецидиви и ремисии. Че това е контингент, който може да се справи със заболяването си, ако има подкрепа, тъй като зависимостта е болест, с която най-често не можеш да се пребориш сам. Според д-р Райчева разпространеното схващане - "няма бивши наркомани" обезсмисля лечението и поддържа употребата, което безспорно е много удобен мит за пласьорите. Трудностите в лечението и рехабилитацията на тези хронично болни хора идва от съществуващата стигма и схващането, че това е проблем, който си причиняваш сам - никой не те принуждава да употребяваш въпросните вещества насила. Колко доброволен е изборът може да се спори, предвид споменатите по-горе фактори, които очертават рисковите групи.

В процеса на лечение на тази зависимост има няколко стъпки, които трябва да бъдат осигурени, за да има успешен изход - детоксикация, метадонова програма, психо-социална рехабилитация, групи за самопомощ и система за социална реинтеграция. Предвид тези фактори е ясно, че човекът, който е решил да се лекува, не може да извърви всички стъпки сам. Той, за разлика от другите хронично болни, има нужда от подкрепа, за да успее да се реинтегрира в общността и да възстанови нормалния си начин на живот.

У нас обаче се случва така, че още на втората стъпка наркозависимият има проблем - не защото се съпротивлява на лечението, а защото не му се осигурява достъп до метадоновата програма, от която има нужда. Всъщност, формално достъп има, но има и натиск на общността срещу местата, където програмата се реализира. Така употребяващите вещества се сблъскват с проблем в лечението още на втората стъпка. Оттам нататък да се говори за психо-социална рехабилитация е несериозно. Никой, поне от събитията на които ставаме свидетели напоследък, не се възприема като участник в социалната реинтеграция на тези хора, просто защото не смята, че те имат място в общността. Стигмата се разпростира не само върху зависимите, центровете, където се лекуват, но дори и върху специалистите, които работят в тях, поради което доводите им не се възприемат сериозно и няма воля за сътрудничество в процеса. Имаме едни хронично болни хора, които са отхвърлени от общността, за която е най-добре да не съществуват.

По време на общественото обсъждане на стратегията за борба с наркотиците през октомври, от Българското либертарианско общество излязоха с позиция, в която се твърди, че държавата прикрива около 200 смъртни случая годишно вследствие на наркотици. Позицията беше подкрепена от граждански организации, които работят по темата. Тогава те оспориха въпросната стратегия с аргумент, че тя се базира на доказано неверни факти. Споменава се, че в страната ни няма методика, нито нужните технологии за адекватно водене на статистика за смъртността по причинители и това е причината да се подават измислени данни. Авторите на позицията твърдят, че според данните на НСИ за 2018 г. например няма нито един регистриран смъртен случай от наркотици в България, а за предходни години се оказваме със значително по-малко жертви на наркотиците от съседните държави. Най-често описваната причина за смърт в подобни случаи е "сърдечна недостатъчност".

Според представителите на гражданските организации в стратегията не са заложени алтернативи на наказанията в случаи на дребно притежание, за разлика от останалите европейски страни. Съдебната система е задръстена от дела за по една цигара трева, а 10% от общия брой затворници у нас са зависими хора. Според гражданските организации това е най-скъпият и неефективен начин за третиране на проблема.

От НПО-тата очертават и други проблеми - осъвременяване на лабораториите, които тестват вещества, за да откриват новите "дизайнерски" дроги в кръвта на лица, потърсили спешна помощ. Вместо това, твърдят от неправителствения сектор, десетки хиляди лева ще бъдат похарчени за кръгли маси, календари и мобилно приложение.

Въпреки несъвършенствата си Националната стратегия е факт, но сам по себе си този документ с мерки и намерения е безсилен срещу стигмата, която превръща хората, борещи се със зависимостта си, в нежелани, отхвърлени от общността.

Колко сериозен е проблемът? Може би повечето хора не знаят, но у нас съществува Национален фокусен център за наркотици и наркомании. Този център изготвя всяка година бюлетин, в който публикува статистика от проучванията, които прави. Това са основни данни за употребата, трафика и разпространението на наркотични вещества и т.нар. "обществен отговор" у нас. Последният, засега, бюлетин е издаден през март тази година и съдържа данни основно от предишни периоди.

Прави впечатление, че проучвания сред общото население не са правени от 2016 г. Тоест данните в настоящия бюлетин отдавна не са такива, каквито са описани. И все пак има някакви цифри, макар и с три години назад. Според информацията лицата от 15 до 64-годишна възраст с минимум една употреба на наркотик в живота си варират между 472 хиляди и 565 хиляди. От тях лицата, пробвали наркотик през последната 2016 г., са близо 300 хиляди. Най-широко разпространената употреба е на канабис - между 300 и 400 хиляди от дадената фокус група. Следват употребилите екстази - около 118 хиляди, амфетамини около 87 хиляди, кокаин - 55 хиляди, опиоиди (хероин, морфин, метадон) - към 39 хиляди.

Между 54 и 60 хиляди са учениците от 9 до 12 клас, които са декларирали минимум една употреба на наркотик през живота си по данни от 2017 г. За сравнение - цифрите сред студентите са по-ниски - между 42 и 48 хиляди (по данни от 2018 г.). Най-честите места, където е декларирана подобна употреба, са купоните.

В същото време се забелязва спад на обхванатите от кампании за превенция ученици - през 2016 г. са били 130 хиляди, а през 2017 - 55 951, въпреки че регистрираните превантивни дейности са 216 срещу 187 през 2016 г.

Ако погледнем данните за лечебната система ще установим, че местата в специализираните отделения за лечения на зависимости се увеличават с годините от 129 през 2016 на 169 през 2017, но хоспитализираните намаляват, същото е и с програмите за психо-социална рехабилитация.

Изводът не би могъл да бъде друг, освен че съществуващата система за лечение и рехабилитация на наркозависимите е неефективна - предлагат се услуги, които не са търсени сред контингента, защото не са достатъчно ефективни, а и привличат вниманието на общността, която бързо заклеймява зависимия и го отхвърля. Това е причината да има толкова много свободни места в програмите, които би трябвало да подпомогнат връщането към нормален начин на живот на хората, постигнали ремисия. Намаляват и тези, които, започнали програмата, успяват да я завършат.

Кой всъщност търси лечение? Най-вече лица на възраст до 19 години с първа употреба на основно проблемно вещество - почти 50%. Висок е делът на безработните, които са потърсили специализирана помощ - над 40%, още по-висок на здравноосигурените сред търсещите лечение - над 50%. Най-многобройна е групата на инжекционните наркомани - над 50% - сред потърсилите лечение. Близо 76% е делът на лицата, които се подлагат на лечение след дългогодишна, над 5 години, употреба.

Интересни са данните за намаляване на вредите от употребата на наркотици. Долечебните програми от 5 през 2016 са намалели с една през 2017, актуални данни липсват в бюлетина на фокусния център. Наполовина са намалели и контактите в долечебните програми в областта на наркоманиите - от 33 700 на 11 075 през 2017 г. Осезателен е спадът в раздадените игли и спринцовки от близо 215 хиляди през 2016 на 52 927 през 2017 г. Индивидуалните клиенти обхванати от долечебните програми са намалели двойно от 4 785 на 2 821. Ситуацията с намаляването на вредите от употребата на наркотици никак не е добра, едва ли картината е по-различна през последните две години.

Безсмислено е да се споменава статистиката за смъртността вследствие на употреба, по-горе вече споменахме колко е актуална.

Излиза, че хората, които се опитват да преборят зависимостта си са стигматизирани не само от общността, но и от държавата. Да, имаме стратегия, както и няколко предишни, но цифрите, с цялата им условност, не показват положителен ефект.

Иначе казано, съществуват едни наркозависими хора, които според общото мнение сами създават проблема си. Но този проблем е и наш, въпреки огромното ни нежелание да го признаем.