Права е министър Цачева. Трябва да се спазва не само буквата, но и духът на закона. А колко нормативни актове през последните години са написани в духа на тотално погазване на всичко, що цивилизованият мир от римско време насам възприема като правосъдие?

Закон, правещ недосегаем доказан престъпник. Закон, бранещ прононсиран престъпник, за да не бъде никога доказан. Закон в полза на една фирма, на един картел, на нявгашен хотелски пиколо, преквалифициран в крупен бизнесмен. Закони за защита на природата, позволяващи нейното безконтролно унищожение. Закони за здравето, пълнещи гробищата. Закони за образованието, произвеждащи безбуквеници. Закони, позволяващи на убийци да се разхождат с условни присъди; на бандити да отлагат възмездието до второ пришествие в топлите страни, пуснати под гаранция; на домашни насилници да издевателстват ден след ден над жертвите си; на пътни джигити да повтарят смъртоносните си безобразия до безкрай. Закони, в които полицаят по презумпция е виновен, а престъпникът - хелзинкски защитен.

Закони, в които във фразата "да се обеси не да се помилва" запетайката не е поставена и подлежи на тълкуване според съвестта или цената на тълкувателя. Закони и закончета, актове и наредбички... Голяма врàта насред софийско пòле, както би резюмирал шопът.

Няма да говорим за т.нар. Нагли. Попаднал в затвора и станал човек не е писано за тяхната порода. Никой не очаква, че някой, рязал уши и пръсти, подлежи на превъзпитание. Няма да повдигаме и темата за хуманоида Русинов - Чеци. Комуто съдът милостиво скъси престоя в затвора, защото умъртвил жертвата си не чак толкова жестоко. Вместо да го заключи в килия и да изхвърли ключа. Култовата реплика от комедията "Кавказская пленница" - "Да живее нашият съд! Най-хуманният съд в света!" - трябва да бъде отлята в бронз и поставена във всяка съдебна зала. На мястото на отдавна демодираното момиченце с кантарче и калъчка в ръка.

Защо обществото толкова се уплаши от възможното предсрочно излизане на Евтимов - Йожи и Димитров - Гребеца? Просто е убедено, че двамата не могат да си изкарват прехраната по начин, различен от предзатворното си битие. Знае със сигурност, че както тогава, така и днес няма държавна сила, която да се противопостави, да респектира, да предотврати престъпната дейност на подобни типове. Обществото не вярва, че двамата "нагли" са превъзпитани. При тях няма как да се случи. Няма и кой да ги спре да започнат отново.

Лошо е, че и много други попадат в мелницата.

В затвора влизаш за младежка лудория - крадеш две шишета пиене и стек цигари от квартален магазин, за да впечатлиш гаджето или компанията - а излизаш напълно подготвен за престъпна кариера. Защото във вълча глутница или ставаш вълк, или загиваш. Зад решетките не превъзпитава администрацията, а глутницата.

В затвора няма възпитатели. Там на скромна заплата работят демотивирани хора, привлечени от дребните благини на държавната службица или от възможността да доминират, отнета им по една или друга причина в свободния живот. Всички те - от директора до най-нисшия надзирател - знаят, че пандизчиите са прави, когато иронично им подхвърлят "Аз ще изляза, ти ще останеш!". А колко им е обидно да чуват "Началник, аз в затвора се храня, на свобода само замезвам...", когато си броят стотинките и мислят кафе ли да си купят или хляб за вечеря. И ако превъзпитанието на заключения винаги е под съмнение, то възможното корумпиране на държателя на ключа е безсъмнено. Не помагат нито психолозите, нито поповете от различни деноминации, носещи божието слово сред затворническото паство, нито неправителствените правозащитни "амнистита" от всякакви породи.

Ако предположим все пак, че пенитенциарната система пусне на свобода предсрочно (или по изтичане на срока - няма значение) някого, който иска да започне нов живот, да загърби миналото - какво го очаква навън? Затворените врати на работодателите, ледената стена на безразличието на държавата, априори - отхвърлянето от обществото, от семейството дори. И единствено протегнатата ръка на бившите съкилийници. Спиралата, която води надолу.

И когато стана дума за условно предсрочното освобождаване - обществото има и други притеснения. Колко плика за писма без посочен адресат и подател ще влязат в "картинната галерия" на съдията, който ще пуска без време поредния превъзпитан дух от бутилката. Защото авторитетът на българския съд може да се сравни само с имиджа на българския парламент. В цифрово изражение се доближават до летните температури на Антарктида.

Предходните народни избраници приеха поправката, която позволи на т.нар. Нагли да мечтаят за светлина в прозореца, която не е на каре. И колкото да се прикриват със смокиновия лист на европейските директиви, с просто око се вижда позорната им законодателна голотия. Парадигмата се промени. Ние си ги хващаме, ние ще си ги пускаме. С ръцете на най-хуманния съд.

Обществото се почувства застрашено. Би трябвало да бъде обидено.

Защото първата сред равни в Народното събрание (43-ото) с най-ниско доверие, най-безплодно и ремонтирано законотворчество, ГЕРБ-провалът на президентските избори, непожеланата за избраник на народа дори от родния си край, гласувалата заедно с по-малко равните за бързата свобода на "Наглите" бе поставена в правителствената гарнитура точно за министър на правосъдието. С "надзорник" - външен министър, който става и за регионален заместник такъв, и за правосъден титуляр, а ако се наложи освен външните може да поеме и всякакви други работи.

Кога ще имаме правосъдие? Когато близките на жертвите на "Наглите" дочакат условно предсрочното освобождаване на мъчителите край вратите на затвора? Когато бащата на хуманно умъртвената Яна погледне убиеца на детето си в очите за последен път, а третото око, което ще го гледа, ще е 9 мм? Когато всеки неполучил възмездие от държавата го получи от ръката на потърпевшия? Око за око. Тумбстоун в европейска България.

Не е виновна съдебната система. Не е крив и главният обвинител, любител на кафепиенето в емблематични за социалистическата търговия сгради. Гнилите ябълки са сред нормотворците - днес 29-има юристи, останалото - детски учителки, гинеколози, геодезисти, филолози и прочее пасмина - които произвеждат закони, позволяващи вратата на правосъдието да се затръшва с трясък пред едни, а да се отваря с поклон пред други. И докато това не се промени, законите винаги ще имат нежни имена. На поръчителите...