Превземането на Деир аз-Зор от сирийските сили в петък, подпомогнати до голяма степен от войските на Хизбулла, въоръженото крило на Иран в Ливан, не е просто падането на последната крепост на Даеш в Сирия. Това е и кулминацията на успеха на иранския проект за сигурна и директна връзка между Техеран и Бейрут, през Ирак и Сирия. И разбира се, обещанието за успех на хегемонния план на Техеран за целия регион. Една aмбиция, която републиката на моллите ще успее да удовлетвори отвъд границите на възможното.

Първо, благодарение на грешките на Джордж Буш, който дестабилизира иракското конфесионално равновесие, изкарвайки сунитския Саддам Хюсеин извън битката, без да му намери заместник. След това, като се възползва последователно от войните в Сирия и Ирак срещу ислямския халифат, за чието поражение допринесе, благодарение на мащабната подкрепа на Русия. И накрая Иран се възползва от една квази-импотентност на Запада, който никога не е успявал да превърне реалното си военно усилие в Сирия в политическо предимство. Това пише в редакционна статия френското издание Le Point.

Той повече не можеше да търпи "разрушителното задушаване"

Виждайки сунитското влияние, маргинализирано или смазано в повечето страни от Леванта - с изключение на Йордания - лидерите на Саудитска Арабия, докато правеха зрелищна антикорупционна чистка в редиците на своите елити, искаха да покажат, че отказват да видят как Ливан пада без изстрел в кесията на иранските шиити.

Ето защо ливанският министър-председател Саад Харири нямаше друг избор, освен да обяви от чужда страна, че е решил да подаде оставка. Едновременно защото рискуваше в собствената му страна да го сполети съдбата на баща му Рафик Харири, убит от Хизбулла през 2005 г., и особено защото, както каза самият той, вече не може да противостои на "разрушителното задушаване" на Ливан от иранската държава. "Задушаване", което ще се засили през следващите седмици заради завръщането на бойци от Хизбулла в страната, по-силни от победата им над Даеш и свръхвъоръжени благодарение на Иран.

Без Харири и неговата партия властта остава куца

Саад Харири застана начело на ливанското правителство преди една година, благодарение на споразумение между различните деноминации и многобройните партии в страната. Споразумение, сключено под егидата на Саудитска Арабия и без Техеран да може да го разкритикува. Балансът по принцип беше осигурен от присъствието на президентa Мишел Аун, съюзник на подкрепяната от Иран шиитска групировка Хизбулла , и на сунитът Харири, който да води правителството.

Но ако министър-председателят в първите месеци от мандата си показа решителност, включваща разоръжаване на милициите на Хизбулла, той претърпя такъв натиск от страна на Аун и неговите про-ирански агенти, че накрая сам се отказа. За най-голямо неудоволствие на Рияд. Дори наскоро даде съгласие Ливан да изпрати посланик в Дамаск, което е eдин от начините да се признае легитимността на Башар ал-Асад, признат и подкрепян от шиитския свят и руснаците, но все още оспорван от саудитците и Запада.

Натискайки Харири да подаде оставка, Саудитска Арабия ясно показа, че няма да приеме Ливан да последва съдбата на Ирак или Сирия. Рияд разчита на факта, че без Харири и неговата партия властта става все по-колеблива.
И знаейки склонността на ливанците към нескончаеми пазарлъци, саудитците могат да се надяват, че Хизбулла и нейните съюзници няма да затънат в търсенето на някакъв невероятен правителствен баланс. Освен ако не решат да преминат към сила.

И тогава вероятно ще има нова война.

Превод: Петя Михайлова