Дни след като стартира турската военна акция "Маслинена клонка", насочена срещу кюрдския кантон Африн в Северна Сирия, фокусът на внимание трябва да бъде насочен не толкова спрямо това, което се случва на терен, колкото в причините на Турция да реализира, а Русия - да разреши, тази милитаристична операция.

Турция и кюрдската периферия

Основната цел на Турция при втората си военна авантюра в Сирия (след операция "Щитът на Ефрат") е да нанесе пряк физически удар срещу един от трите кюрдски кантона в Северна Сирия (в случая Африн). Ако при "Щитът на Ефрат" целта бе пресичането на кюрдската дъга, минаваща по цяла Северна Сирия, то при "Маслинена клонка" става дума за директно унищожаване на един от кюрдските властови центрове.

Ако приемем, че кюрдската автономия (макар и официално непризната, тя е от практическо естество) в Северна Сирия се крепи на трите центъра - Африн, Кобани и Джазира, то Анкара, унищожавайки една от опорите на автономията, иска да види ефекта на "двукракия стол" - как той веднага губи равновесие и пада.

Концепцията за национална сигурност на Турция предвижда изобщо маргинализирането на кюрдската периферия по южната граница на страната. С особен акцент върху кюрдите от Сирия и Ирак, доколкото иранските кюрди, така или иначе, са "задушени" в много по-голяма степен от стриктните властови и контролиращи механизми на Техеран.

Логиката на Анкара е следната: създаването на кюрдска автономия някъде около Турция ще бъде последвана от опит за иницииране на независима държава. По примера на референдума за независимост в Иракски Кюрдистан. А ако това е външно-политически проблем, то той става веднага вътрешно-политически, когато потенциална независима кюрдска държава автоматично ще засили иредентистките настроения на кюрдите в самата Турция (в югоизточната й част).

В този контекст, притесненията на Анкара са основателни. Понеже част от тези периферни кюрдски общности са в тясно логистично, идеологическо и организационно взаимодействие с ПКК в Югоизточна Турция (какъвто е случаят на сирийските Отряди за народна защита и понякога този на иракските кюрди от Патриотичното обединение на Кюрдистан).

А на този фон, една успешна военна акция срещу "терористите" (какъвто е пропагандният жаргон на правителството на Турция спрямо кюрдските формирования), ще има позитивен PR-ефект за Реджеп Ердоган, предвид президентските избори през 2019-та година. На тях залогът е почти цялата власт в страната.

Но ако мотивите и целите на Анкара за тази военна операция на сирийска територия са лесни за догаждане, то това определено не е случаят с основанията, поради които Русия даде "зелена" светлина на турския президент.

Руската "зелена светлина"

Нека предварително да уточним индиректните причини, поради които твърдим, че Русия даде "зелена" светлина на турската военна операция. Те са от несложен характер.

Първо, непосредствено преди първата фаза от "Маслинена клонка" да започне, Москва изтегли (символичното си) военно присъствие от Африн. Последното обаче бе символно и служеше като гаранция за кюрдите, че Анкара няма да инициира военни действия срещу тях.

Второ, руските и сирийски дефанзивни ракетни системи не бяха използвани за неутрализиране на турските F-16, бомбардиращи кантона. А окончателното разрешение за турската операция Анкара най-вероятно е получила дни преди започването на "Маслинена клонка", когато от Москва се завърнаха ръководителите на турските въоръжени сили Хулуси Акар и на турското разузнаване МИТ Хакан Фидан.

Това обаче не отговаря на основния въпрос. Защо Русия рискува отношенията си с кюрдите, които са стандартно добри, за да удовлетвори Анкара? Или с други думи, ако е ясно какво Москва губи, то какво печели?

Целите и интересите на Русия зад "Маслинена клонка"

На първо място, Москва винаги печели, когато напрежението между САЩ и Турция се увеличава. Повод за такова през последните години са и кюрдите в Сирия, които САЩ въоръжава и тренира. В този контекст е и планът за създаването на граничен патрул от кюрдски и арабски състав, наброяващ 30 000 души, който се реализира под американска инициатива. Именно в кюрдския фактор САЩ виждат своя механизъм за влияние върху бъдещите политически процеси в Сирия. Де факто офанзивата срещу кюрдите е атака по интересите на САЩ в Сирия, а това е поредният повод за напрежение между Вашингтон и Анкара.

Но ако кюрдите в Африн бяха доскоро под руска протекция, то тези в Манбидж и източно от Ефрат са под американска. Истинският тест за турско-американските отношения ще настъпи, ако Реджеп Ердоган изпълни заканата си и насочи военната операция от Африн в източна посока, където са разположени и американски части.

На второ място, Русия иска да санкционира самите кюрди, именно заради засилващото им се сътрудничество със САЩ.

На трето място, Москва иска да редуцира все по-силното иранско влияние в Сирия, "вкарвайки" турско. Въпреки че сме свикнали да адресираме Русия и Иран като тандем по отношение на Сирия, това далеч не винаги е така. От статута на Башар ал-Асад, през бъдещата структурата на сирийската държава, до нарастващата роля и възможности на шиитската Хизбула в страната, Москва и Техеран имат своите различия.

Това обяснява факта, че управляващите Иран адресираха турската операция спрямо Африн с липсата на какъвто и да е ентусиазъм. А такъв ние сме свикнали да виждаме от Техеран, когато става дума за ограничаване на кюрдската активност. За Иран заместването на кюрдско влияние в Северна Сирия с турско не е успокояващ сюжет. А и да не забравяме, че когато иска да репликира Турция, на Ислямската република съвсем не й е чуждо тактическото сътрудничество с ПКК (а оттук и със сирийско-кюрдските Отряди за народна защита).

На четвърто място, напълно възможно е Русия да изтъргува дадения картбланш спрямо Африн в замяна на отстъпки от страна на Анкара по отношение на преговорите по политическото бъдеще на Сирия. Например, в посока на включването на кюрдска делегация в политическите преговори във формата "Сочи" (Русия, Иран, Турция). Последното се сблъсква със съпротивата на Турция, но тя едва ли ще е толкова ожесточена, след като турските сили са допуснати да вилнеят в Африн.

Но за да се утвърди не само като работещ, но и като легитимен форум, този в "Сочи" има нужда от кюрдско участие. Ако Владимир Путин преодолее турската съпротива, което е по-лесно след "зелената" светлина спрямо Африн, то той ще може да заяви, че е създал форума, който на практика ще реши съдбата на Сирия (за разлика от тези във Виена и Женева). А това ще е нов шамар за САЩ и ЕС.

А стратегически план и в перспектива, след оттеглянето на турските сили от Африн може да се окаже, че Ердоган е свършил "мръсната" работа на Асад спрямо кюрдите, а последните, с руско и компенсиращо посредничество, са постигнали базов консенсус със сирийския президент.

Така или иначе, ако турските цели по отношение на операция "Маслинена клонка" са прозрачни, то тези на Москва тепърва ще стават явни. Но фактът, че последните не могат да се "разшифроват" веднага, показва, че този път Русия подплатява рисковото си решение с арсенал от идеи, инструменти и възможности.

И накрая маслинката може да остане за Путин, а клонката - за Ердоган.