Две неща не могат да се видят често в Иран. Едното е смъкването на плакати с портрета на аятолах Али Хаменей. Другото е атакуване на паравоенните подразделения на Революционната гвардия (Басидж) от страна на протестиращите.

Какво се случва в Иран? Пет извода за протестите в страната.

Преки икономически проблеми мотивираха първоначално протестите

Иран традиционно има проблем с инфлацията (над 10%) и безработицата (над 12%). Това, което обаче провокира протестите, бе рязкото вдигане на цената на горивото (с 50%) и премахването на държавни помощи за 34 млн. жители на страната (това бе една от характерните и популистки политики, останала от наследството на бившия президент Махмуд Ахмадинежад).

Всичко това обаче бе придружено с увеличаване на военния бюджет на Иран, основен бенефициент на който е Революционната гвардия и нейното външно-политическо звено Кудс.

Протестите са следствие на лошата публична комуникация на взети икономически решения

Едновременното "срязване" на субсидиите за горива и храни, придружено с увеличаване на средствата за Революционната гвардия, доведоха до "подпалването" на публичното недоволство. Тези протести не са дело на чужда сила, както твърди иранският естаблишмънт. Последният обаче по рефлекс бързо етикира протестиращите като инструмент на враждебни държави, които чрез организираното недоволство нарушават суверенитета на страната и се опитват да извършат промяна на режима.

САЩ (и Великобритания) към момента нямат необходимия оперативен ресурс на терен, за да инициират такъв тип промяна в Иран, за каквато говори елитът в Техеран.

Макар и започнали като икономически, протестите се развиха в политически

Това се видя в най-чиста форма в едно необичайно място - в Ком, религиозният център на шиизма в страната - където хора скандираха срещу ислямската република въобще. Видя се и в Техеран, където протестиращите скандираха "Смърт за теб" срещу портретите на аятолах Хаменей.

Външната политика на Иран, особено интензивна от 2014-та година насам, рядко е обект на публично и организирано недоволство. Тези протести правят изключение, доколко протестиращите издигат лозунги срещу интензивната активност на Иран в Ирак, Сирия, Ливан, Ивицата газа и т.н.

Общата логика на протестиращите е, че правителството, религиозният и военен естаблишмънт на Иран отделят средства за тежка външно-политическа ангажираност, за сметка на справяне с вътрешно-икономическите проблеми на страната.

Фокус на недоволството е не само аятолахът и статуквото, но и президентът и администрацията му

Именно президентът на страната Хасан Роухани - преизбран тази година с помощта на умерените и реформаторски настроени сили в страната - демонстрира промяна в позиционирането и политиката си. На практика Роухани не назначи нито един реформатор на значим пост в правителството си; маргинализира ролята на реформаторите в екипа и правителството си за сметката на хардлайнерите; изглади противоречията си с Революционната гвардия, характерни за първия му мандат; не работи по разширяването на гражданските права и свободи в страната и т.н.

Приближаването на Роухани към консерваторите и хардлайнерите може да бъде обяснено не само със сравнително ограничените му правомощия, с които той може да влияе на процесите в страната, но и с желанието му потенциално да бъде избран за аятолах впоследствие.

Роухани е прицел на недоволство и поради това, че като един от основните апологети на сключването на Ядрената сделка, не е успял да реализира обещаните чуждестранни инвестиции в страната и нейното икономическо "раздвижване". Последното обаче е споделена критика срещу президента на Иран не само от реформаторските среди, но и от консервативните такива. Съвсем друг е въпросът доколко Роухани има изобщо възможност да влияе в такава степен на икономиката на страната.

Протестите са мащабни, но не са масови

Започнали от североизточната част на страната - в Машхад, протестите постепенно се "разляха" в западна посока към северната и западна част на Иран. При все че картата на Ислямската република "вибрира" в най-различни точки и градове, то протестите не са толкова мащабни, колкото ги изкарват западните медии.

Да се протестира в Иран, разбира се, не е толкова лесно, колкото в други държави. Заявената публична подкрепа от страна на САЩ и регионални кюрдски формирования (като турската ПКК) по-скоро усложняват ситуацията на протестиращите.

В обобщение може да се каже, че макар и не толкова значими и "разтърсващи", колкото бяха протестите от 2009-та година, текущите такива в Иран са най-значимото публично недоволство от режима в Ислямската република от 8 години насам. Мотивирани от икономически основания, тези протести обаче бързо развиха и антиправителствени лозунги. Сред последните особено внимание оттук нататък заслужават тезите, които се развиват срещу иранската външна политика и ресурсната поглъщаемост на последната.

Коментарът на Мартин Табаков е написан за vevesti.bg. Публикуваме го със съгласието на автора и издателя.