Пиер Леви: Дойдох в Русия, за да градя диалог, оставих я в разруха и мълчание

Мисията на френския посланик в Русия между 2020 и 2024 г. - период, белязан от кризата с Covid и войната в Украйна - завърши с дипломатически провал. На 2 октомври Пиер Леви публикува забележителния си разказ за тези "главозамайващи" години.

"В сърцето на Русия във война" е книга, която е едновременно лична и политическа, чете се като роман и предоставя ключове за отговор на фундаменталния въпрос: Как стигнахме дотук?

Книгата проследява пътя на дипломата, изправен пред крайния избор: мир или война между народите. Съчетавайки размисли върху личния си опит и вижданията си за геостратегическата ситуация, той ни отвежда зад кулисите на посолството във враждебна среда, като същевременно ни дава прецизен анализ на режима на Владимир Путин и откритата му конфронтация с "колективния Запад". Без да прави компромис с действията на европейците и техните съюзници, посланикът очертава пътищата за Франция и Европейския съюз, подчинени на екзистенциалните въпроси на сигурността. 

За книгата и за ситуацията с Русия Пиер Леви говори пред Le Figaro. 

LE FIGARO: Как стигнахме дотук с Русия?

ПИЕР ЛЕВИ: Трябва да гледаме на историята като на вложени кризи, като на матрьошки, известните руски кукли. Малката кукла е Украйна, която Русия иска да подчини или завладее. Средната кукла символизира конфронтацията с Европейския съюз, НАТО и Съединените щати. Що се отнася до голямата кукла, тя представлява борбата на Русия за нов, многополюсен международен ред, тоест такъв, който признава сфери на влияние, с цел дезападнизация на света.

За Владимир Путин конфликтът в Украйна е възможност да развие другите си теории. Войната в Украйна произтича от сливането на две сили: лошо осмисляно минало и отхвърлено бъдеще. Историческите причини са дълбоко вкоренени в Русия, а миналото е непредсказуемо и следователно податливо на манипулации. Кремъл постоянно се позовава на историята, особено на Великата отечествена война (1941-1945), която се смята за войната, оформила националната идентичност.

Мъката на руската памет е съизмерима с нейната история, често изпълнена с разриви, амнезия, репресии и негодувание. След това е отказът да се позволи на Украйна да избере бъдещето си при условия на пълен суверенитет. Избор, който оправдава ескалацията от руска страна. Следователно, основните причини са много стари, но имаше и ускоряващи фактори, които доведоха до акта на 24 февруари 2022 г.

Без Китай и Северна Корея, "хартиеният тигър" Путин вече щеше да е развял бялото знаме в Украйна

Ако Путин беше велик гросмайстор, както често го представят, той нямаше да направи толкова много грешки, смята историкът Александър Мотил

LE FIGARO: Какви бяха тези фактори?

ПИЕР ЛЕВИ: Първо, конституционната реформа от 2020 г., която даде възможност на Владимир Путин за още два президентски мандата, до 2036 г. От този момент нататък, мисля, че той вярваше, че действа в името на своите потомци и наследството, което щеше да остави на Русия. Затова искаше да разреши украинския въпрос. И предприе действия, след като видя признаците на слабост, идващи от Европа и Съединените щати през 2021 г. Белият дом трябваше да се изправи срещу събитията на Капитолийския хълм и катастрофалното оттегляне от Кабул.

Срещата на върха между ЕС и Путин, предложена от Германия и Франция през юни, но отхвърлена от държавите-членки на Източния блок, разкри европейските разделения. Мисля, че сценарият за инвазия вече беше написан. След като разположи войски по границите на Украйна през есента на 2021 г., през декември Кремъл предложи два проекта за договори - единият със Съединените щати, а другият с НАТО - разглеждащи това, което той нарича коренните причини за конфликта, а именно разширяването на НАТО през 1997 г. и основите на европейската сигурност.

Като искаше връщане към предишното положение, Путин умишлено ескалираше ситуацията, знаейки, че предложението му не може да бъде прието от съюзниците. Това беше последният дипломатически изход от магистралата, водеща към война, несъмнено инсцениран опит да се оправдае нахлуването, според познатия наратив на Русия, който Западът никога няма да чуе.

LE FIGARO: Как виждате бъдещето?

ПИЕР ЛЕВИ: Владимир Путин няма намерение да се отклонява от този курс. Той остава едновременно логичен и изключителен максималист. Той смята, че променящият се баланс на силите е благоприятен за него, което е отчасти погрешно, защото руската икономика страда от дисбаланси.

Руснаците ще продължат дълбоките си удари в Украйна и хибридните си действия срещу Европа. Думите на Доналд Тръмп, който призовава за връщане към мира и смята войната в Украйна за войната на Джо Байдън, само насърчават Владимир Путин да продължи.

Руският президент сякаш прилага известната китайска поговорка: "Ако седиш достатъчно дълго на брега на реката, в един момент ще видиш как по нея се носят труповете на враговете ти". Той сигурно е възхитен от зрелището на политическата криза във Франция...

Бавно, но сигурно Тръмп и Зеленски се обединиха срещу Путин

Въпреки цялата непредсказуемост на американския лидер украинските представители са по-доволни от този Тръмп, отколкото от онзи през февруари

LE FIGARO: Какво е състоянието на руско-американските отношения?

ПИЕР ЛЕВИ: Руснаците не вярват на Съединените щати; недоверието им е дълбоко. Те вярват, че Тръмп ще бъде извън властта след няколко години и поддържат антиамериканската си програма, например за "дедоларизация" на световната икономика. Как е възможно Съединените щати да не виждат, че руска победа в Украйна би била поражение за тях, особено като се има предвид, че Китай, който наблюдава отблизо, ще си извлече поуките от това? Това е загадка.

LE FIGARO: Какви уроци научихте от бунта на Пригожин, лидера на групата "Вагнер", през 2023 г.?

ПИЕР ЛЕВИ: Що се отнася до функционирането на руската система на власт, тя е доказала способността си да потиска проблемите. Такъв беше и случаят след отравянето и последвалата смърт на Алексей Навални. Дълго време се чудех дали това е истинско заграбване на властта или просто маневра от Владимир Путин, за да изкара коварните генерали от скривалището им и да се отърве от Пригожин.

Сега вярвам, че това е било истинско заграбване на властта в ущърб на военния елит. Пригожин каза някои верни неща за корупцията и факта, че войната се управлява лошо. Вероятно не е бил последван докрай от офицерите, които го подкрепяха. За пет години това беше единственият път, когато видях Владимир Путин ужасѐн.

LE FIGARO: Как преживявахте този период ежедневно? 

ПИЕР ЛЕВИ: В постоянно безпокойство, с много тежко психическо бреме, за щастие заобиколен от доблестен екип в посолството. Дойдох в Русия, тази страна, която ме очарова, за да градя и да водя диалог. Оставих я в разруха и мълчание.

Жереми Галон: САЩ, Русия и Китай могат да заличат Европа от историята

В свое интервю бившият дипломат предупреждава, че без реформа и единство Европа рискува да загуби свободата и суверенитета си

LE FIGARO: Каква поука си извлякохте от това? 

ПИЕР ЛЕВИ: От една страна, Русия е европейска страна, която има своето място в Европа. А от друга, тя е друг свят, поради необятността на територията си, тежестта на историята си, последиците от комунизма върху съзнанието, с многобройните си фантомни болки, подобни на разрушителното въздействие на канибалистичното управление на Сталин.

Русия страда от постимперска патология. Както казва историкът Тимъти Снайдер, за да стане по-добра, една страна трябва да загуби последната си колониална война. Даването на завоевания на Русия е като даване на бренди с череша на разкаял се алкохолик.

Ето защо трябва да продължим да помагаме на Украйна и да затягаме санкциите, които разяждат руската икономика като бавна отрова. Но решението ще дойде от руска страна. Руското правителство и неговият народ трябва да разберат, че бъдещето не е в това да се обличат в имперски блясък, че силата и уважението не идват от вдъхването на страх, че силата на една страна се крие в способността ѝ да допринася за международния мир и сигурност.