Росен Плевнелиев, който според емигранти ласкатели заслужавал заради острия си ум да се съхрани за вечни времена чрез копиране на генома му, издаде в Чикаго главната военна тайна на НАТО - че противоракетният й щит е срещу Русия.

Декларацията на алианса изрично посочи, че "противоракетната отбрана не е насочена срещу Русия и няма да подкопае руската стратегическа отбранителна способност. Тя ще пази страните от НАТО от потенциални заплахи, произтичащи извън евро-атлантическата зона". Москва не повярва и затова президентът Владимир Путин демонстративно не отиде в Чикаго, където бе обявено задействането на първата фаза от противоракетната система. Тя покрива и територията на България.

На срещата на високо равнище миналата седмица пролича, че няма надежда НАТО да направи общ противоракетен щит с Русия, за да се избягнат взаимните подозрения, и че всеки ще върви по свой път в защитата си от вражески ракети. Алиансът избра да действа самостоятелно, а Москва ще го контрира с изнасяне на предна позиция в Калининград на ракети, които биха могли да поразят натовските радари, ракетни батареи и командни центрове, ако се стигне до сблъсък. За да не прегреят обаче страстите преди довършването на противоракетния щит, НАТО заяви в декларацията си от Чикаго, че в духа на прозрачност редовно ще информира Русия за напредъка си в тази област, за да й даде гаранциите, за които тя настоява.

Политическата парола до всички участници бе ясна: трябва да успокояваме Москва, докато си изпълняваме плановете. Как я разбра българският президент Плевнелиев? Докато бе в САЩ, не спря да говори срещу Русия. За сметка на това не отрони нито дума, за да покаже, че България има нужда от защита срещу друг враг "извън евро-атлантическата зона" - например Северна Корея или Иран, за които в декларацията на НАТО се съдържат достатъчно остри думи.

Той заяви на висок глас, че България повече не е троянски кон на Русия в Европа, отправи искане да се публикуват всички документи и да се разобличат онези 167 души, които при комунизма са гласували България да се превърне в 16-а република на СССР, а за капак обеща: "Като президент моите посещения в чужбина ще са от София на запад. Някои преди мен може да са ходили другаде, но за мен това е посоката... Знам английски добре и искам да градя доверие между България и огромния ни стратегически партньор САЩ".

Да си беше излял откровенията на "Дондуков" №2, нямаше да подразни никого (сегашната власт в София така мисли - така говори), но когато избере територията на чужда държава, за да демонстрира лошото си отношение към друга, поведението му става най-малкото недипломатично.

Американците трябва да са се хванали за главите и не биха ни услужили с техника за съхраняване на генома на Плевнелиев, знаейки как руснаците са следили всяко изявление на участниците в чикагската среща, за да си направят изводи за очерталите се нагласи.

Бъбривостта на нашия президент рязко контрастира със скъперничеството на думи, което американският му колега Барак Обама прояви към него. Той го удостои с три кратки изречения, докато се подреждаха за общата снимка на срещата: "Справяте се много добре. Последните данни, които имам, са блестящи. Пожелавам ви успех." Няма как да приемем подобни любезности освен като ирония. Те се съчетават много добре с възторжените обяснения на Плевнелиев как е участвал в заседание за изработване на подходящи инструменти за нова стратегия на НАТО като т. нар. интелигентна отбрана. Когато емоциите надделяват над разума, претенциите за интелигентност стават смешни.

Външният министър Николай Младенов, който придружаваше Плевнелиев, дооформи образа на България в Чикаго с друг емоционален изблик. Силно развълнуван, той излезе от заседателната зала и каза на журналистите: "В 17.05 часа (01.05 часа българско време) точно обявихме, че първият етап на противоракетната отбрана на НАТО за европейската територия на алианса вече действа. Политическите решения, които бяха взети преди две години в Лисабон, вече са операционализирани в реални измерения. На този първи етап страните, които участват в рамките на европейския континент, са Турция, Румъния, Италия, Испания, Полша, които със своите способности и със своите територии позволяват реално цялата територия на България да бъде защитена от нова заплаха, която може да се появи от регионите на нестабилност."

Ако операционализираме в реални измерения неговото съобщение, става ясно, че всяка минута сме били на нокти от страх да не бъдем нападнати с ядрени ракети, но от 01.05 ч. на 22 май ни е олекнало. България се е възползвала от географското си положение да попадне под ракетно-радарното покритие, базирано в други натовски държави, след което неуточнените "региони на нестабилност" са престанали да ни плашат

Два часа по-късно българите се събудиха силно уплашени, че регионът на нестабилност се намира точно под тях, но това си беше земетресение, за което не носят отговорност нашите предполагаеми врагове на изток. То само ни подсказа с природна метафора, че чадърът над главите ни невинаги е гаранция за спокоен сън. Впрочем американските войници във Виетнам са седели върху каските си, а не са ги слагали на главите си, когато са прелитали с вертолети над партизанските зони.

Най-хубавото на членството ни в НАТО е, че ни търпят, без да ни струва разорително. "Заедно влязохме в Афганистан и заедно ще излезем от Афганистан и това е ясното и силно послание от срещата на върха", заяви Плевнелиев. В потвърждение на нашата всеотдайност за общата кауза той обеща от 2014 г. да плащаме за неопределено време по 0.5 млн. долара годишно за издръжка на афганистанските сили за сигурност. "Ясното и силно послание" е, че нямаме какво друго да предложим освен гола преданост. Да ти е драго да си президент на такава държава в компанията на по-богати съюзници.

Покрай приключенията на Плевнелиев в Чикаго изненадващо възникна проблем на запад от София.

Македония започна да се чуди дали България все още я нарича с това име. Вярно е, че първа я призна с конституционното й име Република Македония. Но от декларацията на НАТО излиза, че само Турция държи да я нарича така, след като вече я е признала официално. Това изрично е пояснено под линия към параграф 26-и, в който става дума за "бившата Югославска република Македония". Нито президентът Плевнелиев, нито външният министър Младенов са сметнали за необходимо да направят такова уточнение и от страна на България, което би било дипломатически коректно, без да подразни Гърция, след като тя вече е преглътнала свършения факт.

Македонците обаче се чувстват засегнати и техни журналисти са затрупали Плевнелиев с въпроси защо само той е мълчал, когато другите страни са настоявали да се направи компромис за приемането на Македония в НАТО поне с международно признатото й име като бивша югославска република. Близкото до правителството на премиера Никола Груевски издание "Вечер" излезе със заглавие на първата си страница "Срещата на НАТО: Всички за един - България за нито един".

Така новият ни държавен глава се върна от първата си голяма международна среща с два основни резултата: потвърди качеството "предвидимост", с което България обича да се хвали пред своите съюзници, и изненада две несъюзнически (но важни за нас) държави с непредвидимост, защото нищо не налагаше да вгорчава отвъд океана отношенията ни с тях.