Германският депутат и бивш министър Норберт Рьотген, който активно се занимава с международни въпроси, наскоро присъства на 16-ата конференция за световната политика в Абу Даби (Обединени арабски емирства), организирана в началото на ноември от Френския институт за международни отношения (Ifri). Именно там френското издание L"Express го попита как войната в Украйна трансформира германското общество. "Преди 24 февруари 2022 г. беше немислимо Германия да достави оръжия на Украйна за борба с руската армия; сега има консенсус по този въпрос", обяснява той. Член на комисията по външни работи в Бундестага, член на консервативната партия на Ангела Меркел, ХДС, също е разтревожен от катастрофален сценарий за 2024 г., според който изборна победа на Доналд Тръмп в САЩ би съвпаднала с успехите на руската армия в Украйна.

L"Express: Какъв исторически урок можем да извлечем от продължаващата война в Украйна?

Норберт Рьотген: Този конфликт означава връщане на сухопътната война между държавите, както я познаваме от векове и която отсъства в Европа от края на Втората световна война - войната в бивша Югославия, през 90-те години на миналия век, беше гражданска война. Големият въпрос е дали използването на войната като инструмент на външната политика ще бъде успешно или не и дали по един или друг начин този опит ще бъде възнаграден с печалби за руснаците. Ако това е така, тогава всички други злонамерени регионални актьори по света ще научат следния урок: да, възможно е да постигнете териториални придобивки и да бъдете политически възнаградени, като обявите война и накарате оръжията да говорят. В този смисъл се намираме в исторически момент. Една руска победа в Украйна би нарушила дълбоко световния ред. Заради баланса на света Путин не трябва да спечели в Украйна.

L"Express: Какви ще бъдат последиците в случай на руска победа?

Н. Рьотген: Ако Путин постигне дори ограничен успех, той ще се почувства насърчен. Но има няколко очевидни слаби места в съседство на Русия, по-специално Молдова (2,6 милиона жители) и, разбира се, Грузия (3,7 милиона). Това ще бъдат следващите цели на Путин. В случай на победа на Путин, ново разделение ще пресече Европа, с руска зона на влияние, характеризираща се с репресии и войнолюбие от една страна и либерални демокрации от друга. Ще станем свидетели и на постоянна надпревара във въоръжаването. Малките страни, граничещи с Русия, като балтийските, ще бъдат застрашени. Това ще бъде новата ситуация в Европа през следващите години и десетилетия.

L"Express: Балтийските страни не са ли защитени от членството си в НАТО?

Н. Рьотген: Засега да. Но всичко зависи от това какво ще се случи на американските избори след една година. Ако Доналд Тръмп бъде преизбран, господарят на Кремъл ще изхожда от идеята, че наемателят на Белия дом няма нито намерение, нито желание да защитава малки страни, които не познава и чието население е между 1 и 3 милиона обитатели. Поради голямото си рускоезично население, 2 от 3 балтийски страни са особено благоприятни за дестабилизация, фалшиви новини или дори избухване на безредици: Естония и Латвия. В тези две страни 1 от 4 жители е от руски произход (в Литва 1 от 10 жители е рускоезичен).

L"Express: Стреми ли се Путин да удължи конфликта до американските избори през 2024 г., надявайки се, че Тръмп ще спечели?

Н. Рьотген: Руският президент няма стратегия. Той не е стратег, а умел диктатор. Всъщност той се провали по всички точки и постигна обратното на това, което целеше. Той изгради и укрепи националната идентичност на Украйна, както никой преди него. Той укрепи и НАТО, който никога не е бил толкова обединен от разгара на Студената война. Атлантическият алианс придоби двама нови членове в Балтийския регион, Финландия и скоро Швеция - две страни, които по време на Студената война стояха далеч от НАТО.

Путин обаче не е в състояние да се откаже от битката в Украйна. Първо, защото той вярва, че неговата историческа мисия се състои в обединяването на тази страна с Русия. Още повече, ако се откаже сега, унижението ще е толкова силно, че няма да го преживее политически. Във всеки случай обявяването на война от страна на Хамас на Израел малко променя ситуацията. Международното внимание се измества от украинския театър на военните действия към Близкия изток. Това устройва Путин, който всъщност очаква американските президентски избори, залагайки на победата на Тръмп.

L"Express: Какво би означавала победа на Доналд Тръмп след дванадесет месеца?

Н. Рьотген: Това би било кошмар. Тръмп е много по-добре подготвен от 2016 г. и неговият екип, който разчита на мозъчния тръст Heritage Foundation, знае как да използва един нов мандат, за да трансформира Съединените щати. Нивото на агресия на Доналд Тръмп е по-високо от преди четири години и решимостта му да дестабилизира света е по-голяма. С него в Белия дом Америка вероятно ще спре да подкрепя Украйна. Той може да предложи на европейците да купуват американско оръжие, за да помогнат на Украйна, без подкрепата на Вашингтон. Без съмнение Тръмп ще представи този конфликт като европейска война, в която европейците трябва да гарантират собствената си сигурност. Той дори може да сключи сделка с Путин, което би било смъртна заплаха за НАТО. От друга страна очаквам да започне икономическа война с Китай. В този случай той ще поиска Германия и други европейски страни да го последват в този подход, в противен случай тези нации ще бъдат изправени пред американски санкции. По този начин Германия ще бъде санкционирана заради търговската си дейност с Китай. Като цяло завръщането на Тръмп би довело до период на нестабилност за разлика от първите му четири години на власт.

L"Express: Какво трябва да направи Европа?

Н. Рьотген: Нашият интерес е да поддържаме силната и привилегирована връзка, която ни обединява с Америка. Трябва обаче да се подготвим за възможността от катастрофа и да действаме така, сякаш следващият американски президент няма да пожелае да запази трансатлантическата връзка, както я познаваме от края на Втората световна война. Трябва да започнем, като сами гарантираме сигурността на Европа и увеличим подкрепата си за Украйна сега, икономически, но и военно, в по-големи пропорции, отколкото в момента.

L"Express: В началото на войната Германия стана за смях, защото помощта й за Украйна се ограничаваше до... бойни каски. Къде сме днес?

Н. Рьотген: Преди 24 февруари 2022 г. пацифистките мнения все още бяха доминиращи. Всяка реч за отбраната и сигурността беше критикувана и сравнявана с милитаризация на външната ни политика. Преди това нашите правителства бяха следвали политика на умиротворяване спрямо двете големи държави Русия и Китай. Както всички знаят, ние се поставихме в ситуация на енергийна зависимост от Русия. Но от началото на конфликта Германия се промени бързо, дълбоко и съществено. Проектът за газопровод "Северен поток II", на който се противопоставях от години, например, беше изоставен в рамките на един уикенд. И бяха нужни само три дни, след началото на войната, на германския канцлер да изнесе известната си реч за повратния момент във връзка с дълбокото предефиниране на отношенията Берлин-Москва пред Бундестага. Голяма реч.

Днес ние станахме вторият по големина партньор на Украйна в рамките на НАТО. Отне известно време, първоначално беше направено с неохота, но в крайна сметка започнахме да доставяме бронетранспортьори, танкове Leopard 2, зенитно-ракетни системи Iris и наземни ракетни системи - Air Patriot. Предоставихме няколко милиарда евро военна подкрепа, но съжалявам, че все още отказваме да доставим крилати ракети Taurus на Украйна, което би променило ситуацията.

L"Express: Значи германците са се променили?

Н. Рьотген: В парламента имаме 80% проукраинско мнозинство. Трите партии от правителствената коалиция (зелени, социалдемократи, либерали), както и основната опозиционна партия, ХДС-ХСС (християндемократи, и в Бавария социалхристияни), са основно на една и съща дължина на вълната. В Бундестага тези партии представляват 80% от избраните служители. Сред обществото повече от двама на трима германци подкрепят същата позиция. Само крайната десница и крайната левица са пропутински. Фактът, че "твърдата сила" сега се приема като неразделна част от нашата външна политика, представлява промяна на парадигмата за германското общество. Преди войната беше немислимо Германия да достави оръжие на Украйна, за да се бие с руската армия. Сега има консенсус по този въпрос. Две трети от германското общество смятат, че имаме нужда от повече сигурност и че Бундесверът трябва да поеме тази роля.

L"Express: Каква е отговорността на Ангела Меркел за проявената от Германия в миналото снизходителност спрямо Русия?

Н. Рьотген: Ангела Меркел говори руски, израснала е в ГДР и се е срещала многократно с Путин. Тя е имала достатъчно негативни преживявания с него, за да знае точно кой е той. Никога не е имало нужда да се казва на Ангела Меркел нещо, което самата тя не знае за Путин. Тя го познаваше по-добре от всеки друг. Въпреки това канцлерът (християндемократ) не осуети проекта за газопровод "Северен поток II", масово подкрепян от нейните социалдемократически партньори в нейната правителствена коалиция. Германската индустрия повтаряше, че този проект е от жизненоважен интерес за германската икономика и германо-руските отношения. Следователно канцлерът реши да тръгне в посока на тази политика, която беше фундаментално погрешна, но която може да се обясни с духа на времето. Трябва да се има предвид, че историческите отношения между Германия и Русия датират от времето на царете, които са били предимно с немска кръв. След Втората световна война помиряването с Русия беше в центъра на дебата за германската външна политика, особено от т.нар. Източна полотика, въведена през 1969 г. от социалдемократическия канцлер Вили Брант. От тази атмосфера на помирение с Москва се появи бившият канцлер Герхард Шрьодер (социалдемократ), най-важният и най-негативен персонаж по въпроса, нает от руски компании като "Газпром".

Фактът, че възмущението от действията на Шрьодер беше ограничено, само по себе си е показателно за атмосферата в Германия. Само няколко месеца преди избухването на войната срещу Украйна, федералният президент Франк-Валтер Щайнмайер (социалдемократ) повтори, че Северен поток II е последната връзка с Русия и че поради нашата историческа вина към тази страна тази връзка трябва да бъде запазена. Не всички бяха съгласни с тази позиция, но тя все пак срещна широк отзвук в Германия, особено сред социалдемократите. Всичко това вече е в миналото. И тази промяна на крак представлява поражение за Путин.

L"Express: Как според Вас трябва да изглежда една победа в Украйна?

Н. Рьотген: Моята дефиниция за победа е следната: ние трябва да гарантираме, че Путин ще се провали във военен план, че неговите войници ще се оттеглят и ще отстъпят. Това не означава непременно, че всички територии, завзети от Русия, могат да бъдат отвоювани - въпреки че това със сигурност е целта. Но провалът на Путин трябва да е очевиден не само във военно, но и в политическо отношение.