Днес патриарх Вартоломей идва официално у нас като гост на българския си събрат Неофит - връща му визитата, която новоизбраният ни патриах имаше през есента на 2013 г. 

Всъщност на БПЦ изобщо не й беше до такова посещение - от две години отношенията й с Цариградския патриарх Вартоломей са твърде деликатни, даже обтегнати. Вартоломей упорито настоява да бъде премахнат паметникът на първия български екзарх Антим, поставен от Съюза на тракийските дружества в двора на една от двете български църкви в Одрин.

Прогневи се, че не били поискали разрешението му. Нарече Антим схизматик, който разделил българите от тяхната църква майка, Цариградската патриаршия. Което е исторически и канонически некоретно - т. нар. българска схизма е отменена от Цариградския патриарх Вениамин преди 70 години.

Сега Вартоломей обаче е категоричен, че докато паметникът не бъде демонтиран, няма да допуска български архиереи да служат в Одрин.

Първият потърпевш бе Белоградчишкият епископ Поликарп, когото БПЦ определи да отслужи на Гергьовден литургията за храмовия празник на другата наша одринска църква. Вартоломей му забрани и вместо него изпрати свой митрополит от Цариград - литургията беше на гръцки. Наскоро заплаши, че може да забрани богослуженията и на българския свещеник в Одрин, който му е подчинен.

Накърнената гордост на Вартоломей обаче не е истинският мотив за гнева му. В цялата турска част на Тракия няма нито една възстановена гръцка църква. Единствените действащи православни храмове са двата български в Одрин. При това са реставрирани с усилията на българската държава. Цариградската патриаршия не е дала и долар за тях. Камо ли заможните цариградски гърци.

Вартоломей обаче е виртуоз в двойните стандарти. Църквите, които възстановяват наивните българи, много лесно могат да бъдат гърцизирани. Пречат обаче знаците на българската идентичност. А скромният бюст на екзарх Антим е точно такъв... 

Вартоломей иска също нашият Синод да премахне две от титлите, които се дават на български епископи - Адрианополски (Одрински) и Траянополски (Димотикийски). Било териториална претенция към неговия диоцез. Всъщност в българския църковен устав това са само почетни звания - на епископите, които не администрират епархии, се дават титлите на български митрополии, съществували в далечното минало. За да унижи докрай БПЦ, сега Вартоломей води в делегацията си Адрианополския митрополит към Цариградската патриаршия...

Проблемите, които патриархът от Босфора създаде изкуствено с Българската патриаршия, съвсем не са само тези. Затова Синодът ни се опитваше мълчаливо да протака официалните разговори с него - дано проумее несъстоятелността на претенциите си. Но не му остана друга възможност, след като преди няколко месеца акад. Стефан Воденичаров, председателят на БАН, реши, че ще прави Цариградския патриарх почетен член на най-старото ни научно средище. И понеже чужд църковен глава не може да стъпи в диоцеза (духовната територия) на друга църква без разрешението на нейния глава, български митрополит трябваше да занесе официална покана на Вартоломей. Разбира се, Синодът имаше пълното право да не прави това, но щеше да се вкара в грандиозен конфуз - БАН кани Цариградския патриарх, Българската църква - не... 

Пред пратеника на БПЦ Вартоломей отново се закани, че когато дойде в София, пак ще постави проблемите с бюста на първия български екзарх и епископските титли. Сега триумфално долетя, за да се разправи с непослушната първородна дъщеря на Цариградската патриаршия. Главата на църквата, която има исторически претенции да е първенствуваща в православния свят, често показва, че смирението, братолюбието и прошката са валидни само за простодушните християни. Но не и за него...

Очевидно беше, че академичната покана към Вартоломей е само претекст да посети България (за пореден път). Още повече че от 1970 г., когато патриарх Кирил е бил избран за редовен член на БАН, друг наш архиерей не е почетен с академично отличие. Камо ли висш духовник от чужбина. Тогава? 

Академичната покана бе последвана от академично предложение за награждаването на Цариградския патриарх с орден "Стара планина". Президентът очевидно е приел идеята на драго сърце, защото в понеделник след обяд ще окичи Вартоломей с бялата петолъчна звезда. Защо? Според действащия закон за ордените и медалите "Стара планина" се връчва на чуждестранни граждани, какъвто е и цариградският първойерарх, за "изключително големи заслуги за двустранните отношения с Република България и за развитието на международното сътрудничество, укрепването на сигурността и мира между народите, както и за защита на правата и свободата на човека". 

Как изглежда това изискване в контекста на отношенията между Вартоломей и българите? Само три примера. През 1994 г. принуди православната българска общност в Истанбул, която от 1945 г. се числи към него, да спре да издава кръщелните и венчалните си свидетелства на български от името на Българската църква, а да носят надписа "Вселенска патриаршия" - с едър гръцки шрифт и дребен български.

През 1998 г . Вартоломей свика т. нар. Всеправославен събор за преодоляване на разкола у нас - амбицията му бе да си тръгне от София като обединител на Българската църква. И го постигна. Формално. Всъщност заложи бомба със закъснител. Църковният разкол официално приключи чак след шест години със силовата "подкрепа" на кабинета "Сакскобургготски". От 2013 г. Вартоломей вилнее срещу паметника на екзарх Антим и почетните титли на двама български епископи... 

Единствената му "заслуга" към България е, че даде преди време негласната си благословия да бъде спряна инвазията на руски монаси в Зографската обител на Атон, който също е в неговия диоцез. Но това не е повод за "Стара планина". Истинската заслуга за запазването на българския облик на нашия светогорски манастир бе на неколцина държавни чиновници, които се възползваха от перманентните конфликти на Цариградския първойерарх с Руската църква за водещата роля в православието. 

Не е изключено точно антируските позиции на Вартоломей сега да са мотивирали Плевнелиев да го декорира с най-високия държавен орден. Предвид несдържаната американофилия на българския президент и мощното лоби на Вартоломей отвъд Океана нищо чудно сега държавата ни да се опитва да вкарва БПЦ в антируския лагер.

Председателят на БАН и държавният ни глава очевидно са си въобразили, че са компетентни и в междуцърковните отношения. Но много грешат. Забравят, че русофилството все още е константа в убежденията на синодалните старци и ако искат те отново да се върнат в диалога между източното и западното християнство, воден от Вартоломей и оспорван от Руската църква, не бива да поставят църквата ни в конфузната ситуация на държавна прислужница. А и подкрепата на лагерното мислене в православието не е печеливша кауза. Някога Сталин се провали, като раздели православните църкви от двете страни на "Желязната завеса". 

Разбира се, със салтанатите към Вартоломей президиумът на БАН и президентът може да са решили да приложат политиката на помирение чрез ордени и звания. Дано да успеят. Иначе язък за почестите. Че тогава възрожденците, които ни извоюваха църковна независимост, няма да намерят покой до свършека на света. А съвременната ни държава ще е поругала паметта им.