Покрай войната в Украйна просветленият Запад сякаш изпадна в афект. А когато изобретателят на рационализма и Просвещението започне да се държи ирационално и себезастрашаващо е любопитно, но и опасно явление. Когато титулярът на демокрацията сам подрива демократични ценности - също. Въобще това ценности, това дипломация, това човеколюбие и респект пред човешкия живот в Украйна, това инстинкт за самосъхранение - изплъзнаха се в афекта и цопна в горещата каша на войната. Докато осъзнаем, се омесиха и свариха... Чудя се, как може един Путин, който службите и медиите ни обичат да описват като антикварен КГБ-еец, назадничав автократ, водач на второразрядна икономика - на някаква си "регионална сила", както навремето се задяваше с него Обама, да компрометира разсъдъка на великия Запад. Да го накара да се държи като малко дете. Да го накара да се тръшка и проклина, защо онзи лошият в Кремъл не му танцувал по свирката - не му се подчинявал. Защо се държал неприлично, като Западът отдавна му бил обяснил правилата на играта. Бил му и обяснил, че е къде-къде по-силен от него, защото имал къде-къде повече пари... И понеже онзи, лошият в Кремъл, не го бил послушал, сега в Украйна щял да го накаже. И до там. Реваншизъм по детски.

Съхраняването на света от ядрено унищожение стана зависимо от афекти - от суетни игри на покер. Лавров плаши с повишен риск от ядрена война. Ние го апострофираме, че блъфира и не му стиска. Играли си, играли и - виж ти, кой да се сети? - от играчка станало плачка. Нещо припламнало, но така и не се разбрало кой и как драснал клечката. В ядрен ад изгорели като факли. Повече ни се чуло, ни се видяло нещо за този свят... Пепел ми на устата!

За да ми е пепел на устата обаче, къде са зрелостта, отговорността, далновидността? Всичките ни дипломати, мозъчни тръстове, учени, съветници, общественици, лобисти, религиозни предводители, психолози, философи, профсъюзни деятели, пацифисти и пр.? Къде са носителите на демократичния дискурс, приносителите на обществено мнение и обществена съвест? Къде са да обяснят? Къде са да ни спасят? Изплашиха се. Снишиха се. Да, някаква имитация на дискурс продължава да тече, но това е по-скоро монотонен пропаганден плейбек с едно единствено послание: "Путин е "касапин". Русия - варварска държава. Ще им видим сметката." И така до... края на света. От сутрин до вечер монотонният плейбек озвучава ежедневието на западния човек. Е, как да се концентрира? Как да се ориентира, че геополитическото боричкането покрай Украйна крие реален риск от взаимно атомно унищожение? Как да се ориентира, че в геополитическо усърдие правителството на държавата му редом с Путин руши Украйна!?

Кое, питам се, замъгли до такава степен разсъдъка? Дали пък преди войната на Запад латентната русофобия не е била по-дълбока от това, което виждахме на повърхността?

Покрай войната избуяха репресии срещу всичко руско. За уволнени руски пианисти, диригенти, театрали и прочие културни дейци достатъчно е говорено. Но истерията вече прониква дълбоко в ежедневието. Само преди дни ми гостува приятел от Германия. Посетил наскоро мексикански ресторант в Мюнхен. Там менюто предлагало закачка. Сам си съставяш рецепта за бурито и го кръщаваш, както пожелаеш. Кухнята ти го приготвя. Приятелят ми си измислил рецепта за индивидуално бурито. За да се пошегува, а и за експеримент, го нарекъл "Путин". "Може ли", казал, "да ми донесете един "Путин"". Келнерът се ококорил. Нали в Германия обаче желанието на клиента е закон, смутен отнесъл поръчката в кухнята. След малко се върнал с посърнал поглед. Готвачът - мексиканец, се притеснил да изпълни поръчката. Всичко, което можело да се изтълкува като проява на близост с Русия, обяснил келнерът, можело да навлече неприятности. Да се смееш ли, да плачеш ли... На подобни абсурди и у нас до неотдавна бяхме свидетели - по време на тоталитаризма. Създадеш ли впечатление за близост с врага в тогавашната Студена война, кариерата свършва... След ковидната диктатура, която за цели две години си предписа, отново ли демократичният Запад не е на висотата на собствените си стандарти? Ако е така, не си ли става сам враг? Не окепазява ли ужким най-ценния си експортен артикул, а именно западната демокрация? Не я ли окепазява така, както всякакви путиновци и да искат, не биха могли...?

Зелената партия в Германия днес е на власт. Част е от управляващата правителствена коалиция. Винаги ми е била симпатична, защото критериите ѝ за вземане на политически решения в миналото винаги са били за природата и човешките права, както и твърдо срещу войната. Партията възниква именно от движението за мир по време на предишната Студена война. В края на 70-те и началото на 80-те Западна Германия е обхваната от масови протести срещу разполагането на американски атомни ракети на нейна територия. Именно от тези протести произлизат немските Зелени. Днес обаче те са неузнаваеми. Съгласни са да изпратят ... тежки оръжия в Украйна. Това е все едно папата да призове за отказ от Христа. Тази войнственост, която в случая с немските Зелени не може да е друго освен следствие на замъглен разсъдък, е отричане от самия себе си. Въобще много неща във воюващия Запад заприличаха на отричане от самия себе си...

Това, което през последните две десетилетия западната дипломация и западните лидери еднозначно доказаха, че могат, е с високомерие, пренебрежение и двойни стандарти да извадят Путин от равновесие. Да го направят неуправляем геополитически екстремист. Както знаем, в началото на управлението си той не беше. Сега и да го обсипваме с тежки обиди, не можем да върнем времето назад. В края на миналата година бе под достойнството на САЩ и съюзниците им да се съгласят на преговори за изглаждане на противоречията с Русия. Преговори, които щяха да демонстрират добра воля. Щяха да покажат на целия свят цивилизационната миротворческа мощ на Запада. Особено цивилизационната миротворческа мощ на неговия патрон - САЩ... Преговори, които щяха да покажат и на страните в незападния свят - защото светът е по-голям от Европа и Северна Америка..., че притесненията им са взети на сериозно, както са взети на сериозно и страховете на Русия, че установяване на НАТО на самата ѝ граница е неприемлива заплаха за сигурността ѝ. За седмица-две преговори войната можеше да бъде предотвратена. Западът щеше да си е върнал поизхабения международен авторитет. Нямаше да има сега хиперинфлация, продоволствени кризи, увеличение на безработицата, несигурни газови и петролни доставки, прекъснати логистични вериги, сътресения в международния ред. Нямаше да има страх от ядрена война. И съвсем конкретно: нямаше да има жертви и разрушения в Украйна!

Сега вече е късно. Путин се умопомрачи. Отприщи войната. Окончателно стана неконтролируем. Освен всичко друго, за това допринася и фактът, че става за срам пред света. Целият свят вижда в гръмко обявената "специалната операция" обикновена излагация. Над шейсет дни боксува страховитата руска армия, на която дори западни анализатори предричаха за два дни да превземе Киев. Затова пък търпи мащабни загуби. Ако тенденцията се запази, Русия не само няма да стане нов геополитически център на влияние, а ще загуби и влиянието си от преди войната. Сега руския президент е принуден да обоснове за какво пропилява хилядите руски войнишки животи и още поне толкова хиляди братски, украински. Той вече трябва да е наясно, че се очертава най-големият неуспех в кариерата му. И вероятно не вижда друг изход, освен, разрушавайки Украйна, да може поне да се похвали, че е придобил - в неговия жаргон "спасил" - рускоговорящите ѝ територии. В патологията на светогледа му ужасите, които виждаме на терен, вероятно изглеждат като необходимо зло. Необходимо зло и за политическото оцеляване на самия Путин. До тези ужаси нямаше да се стигне, ако Западът, вместо да играе игри на надмощие, бе приел подканата за преговори...

Ако взимаме на сериозно това, че мирът е част от каталога на демократичните ни ценности, най-логичното, което можехме да направим, е да помогнем на Путин бързо да излезе от войната. Бързо да се стигне до мир в Украйна, до предотвратяване на нови кръвопролития и разрушения. Не е ли животът на украинците по-важен от всичко...? Така бихме разсъждавали, ако русофобия и желание за власт и отмъщение не замъгляваха логическото ни мислене. Вместо да търсим преговори с Путин за незабавен край на войната, продължаваме с агресивна реторика, безкрайни санкции и доставки на тежки оръжия да нагнетяваме сблъсъка, да увеличаваме взаимната безизходица. Сигурно лидерите на Запада - отново по детски - се надяват, че това е начинът ядрена Русия да "клекне". А всъщност единственият ефект е повече, а не по-малко разруха в Украйна. По-голям, а не по-малък риск от атомна война.

Ако е толкова непонятно да вземем една обикновена змия. Още от дълбока древност змията се счита за символ на мъдростта. Не се ли почувства в безизходица, се оттегля без да те ухапе... Вчера немски генерал изказа мнение, че ако започне да губи войната, опасността Путин да използва тактически ядрени оръжия е реална. А украински и американски стратези вече мечтаят войната да се разпростре и в Крим...

Преди няколко дни бившият германски канцлер и дългогодишен близък приятел на Путин Герхард Шрьодер даде интервю за New York Times. Той също изказа мнение, че ако иска мир, Западът ще трябва да преговаря с Путин. От началото на войната Шрьодер многократно е говорил с руския президент. Впечатлението си описва така: "Това, което мога да ви кажа, е, че Путин е заинтересован войната да свърши. Но това не е толкова лесно. Има няколко неща, които трябва да бъдат изяснени."

Вербално толкова бързо и непремерено ескалирахме срещу Путин, че не си оставихме резерви. Изхабихме и думите, и заплахите. Изстреляхме психологическите си патрони с нулев ефект. Единственото, което постигна радикалната ни реторика, е да направи Путин десперадо - да го лиши от възможност за отстъпление. Да го постави в ситуация на крайно притеснена змия. Толкова за цивилизационната ни миротворческа способност... Поведението на Запада вече дава възможност на руския президент да опише пред руснаците войната в своя полза. Да говори за нея като за епичен сблъсък между Русия и подлия Запад. Вече е лесно пропагандата му да разказва, че както президентът неуморно е предупреждавал, Западът винаги е искал само едно - да потиска волята и развитието на Русия. Че именно затова Западът осем години е мълчал, когато Украйна е убивала рускоезични донбасци. Трябва да сме наясно, че ние самите помагаме проваленият пълководец Путин в очите на руснаците да стане герой. Западът подлага гражданите на Русия на най-тежките санкции в историята на модерния свят. Тежките оръжия, които праща в Украйна, са предназначени да убият много руски войници. За 80% от руснаците това са достатъчни доказателства, за да вярват в глупостта, която им се вменява - че едва ли не ставало въпрос за ... нова отечествена война. Че Путин бил прав. За 80% подкрепа говорят социологическите агенции.

Със западна военна помощ и инструкции украинските военни, когато могат, безкомпромисно унищожават руската армия. Да, армия агресор. Армия окупант. Но и армия на все пак исторически близък народ. Стилът на войната отдавна вече не е като между близки народи. А близки народи по-лесно можеха да се разберат за бърз край на този пъклен сблъсък. Пропуснат шанс. С активна западна помощ. И да са имали руснаците в началото на войната сантименти към "братска Украйна", войната ги отрезви. Компромиси вече едва ли ще правят, както не правят и защитаващите се украинци. А понеже Путиновата армия вероятно все пак има превес в жива сила и техника, ще продължи да сее разруха по пътя си. Това вече ѝ се налага най-малкото от съображение за самосъхранение - за да не бъде унищожавана от украинците. За да не позволи прииждащите западни оръжия да повалят войниците ѝ. Тежкото въоръжение, с което Западът захранва конфликта, неминуемо задълбочава и удължава ужаса. Наистина ли искаме това?

Геополитическия афект до такава степен наруши рационалната ни преценка, че ставаме съучастник в насилието. И всичко това, защото за някой на Запад е по-важно да затрие Русия, отколкото да спаси Украйна. Това не бива да е логиката на демократичния Запад. На съвестта ни ще тежат безсмислено загубени украински животи!

От нашата страна на фронта стратези с мислене от предишната Студена война вероятно са доволни. Украйна стана прокси - води войната от името на целия Запад. Без да е нужно да умре и един западен войник. Защитавайки се, постига онова, което онези ретроградни стратези отдавна желаят - отслабването на Русия. Вече и децата знаят, че конфликтът е геополитически и, че става все повече такъв. Всички на Запад сме превърнати във войници за Pax Americana, за защита на американския световен ред. Лавров наскоро не остави съмнение как изглежда това в очите на Русия: "Нашата специална военна операция е предназначена да сложи край на безразсъдната експанзия и безразсъдния курс към пълно господство на САЩ и западните ѝ съюзници на международната арена." А преди няколко дни турският външен министър Чавушоглу възкликна: "След срещата на външните министри на НАТО обаче остана впечатлението, че има страни членки на Алианса, които искат войната да продължи - нека войната да продължи и Русия да отслабне." Това означава, че някой на Запад няма против Украйна да е жертвен агнец на геополитическия олтар. Означава, че въпреки впечатлението, което създава пропагандата ни - че искаме бърз край на войната, всъщност продължението ѝ, отстояването на някакви западни интереси за сметка на убити украинци и унищожени украински градове, ни устройва. Чии интереси всъщност? Дали са нашите, български...? Тази война трябва веднага да спре! От тук нататък и един човешки живот в Украйна не бива да бъде погубван! Това впрочем важи и за животите на руските войници. Какво са виновни, че президентът им, който е и техен главнокомандващ, е умопомрачен.

Време е да излезем от афекта. Да осмислим какво реално се случва. Да престанем с покера, чийто залог е ядрена война. И, след като наричаме Русия мечка, да си припомним, че мечките хапят.