Изпята ли е песента на американската империя? Не ми е толкова интересно, какво казват по въпроса враговете на САЩ. В хибридната война пропагандата ги съчинява какви ли не. Когато обаче американци и анализатори в приятелски настроени страни все по-често говорят за имперски залез и задаващ се край, наострям уши. Отдавна сам съм обезпокоен от процеси, сочещи в тази посока.

Начинът и скоростта, с която талибаните си върнаха Афганистан, немският президент Щайнмайер не се посвени публично и самобичуващо да нарече "позор". Видимо бе притеснен за реномето на Запада на международната сцена оттук нататък. Светкавичната победа на партизаните ислямисти обаче е повече от накърнен имидж. Тя е поредно смущаващо доказателство за външнополитическата несъстоятелност на немалка част от американския политически елит. Несъстоятелност, примесена с наивна инерционна арогантност, която като краен резултат слепешком руши Америка отвътре. Недомислените военни авантюри на елита, окуражавани от медии-поддръжници, рикошират със задълбочаване на кризи в самия имперски център. Кризи, които елитът като че ли недовижда. Или поне недооценява. А това позволява задълбочаването им. Афганистан, Ирак, Сирия, Либия, Сомалия, Йемен и много други американски военни интервенции не само не допринесоха за затвърждаване на американското световно водачество. Изложиха на показ слабост на хегемона. Вътрешно го ослабиха.

САЩ вече не са във формата, в която сме свикнали да мислим за тях. А пропилените в безплодни военни действия билиони липсват за оздравяването им. За решение на задълбочилите се вътрешни проблеми. За възстановяване на вътрешния оптимизъм и вярата в справедливостта и ефикасността на демократичното управление. Изтеглянето от Ирак, Сирия и Афганистан е самопризнание.

Едва ли нещо може да бъде спечелено от риторическото замазване на афганистанския провал. Кризисният ПР, прокарващ опорката, че "чашата е полупълна", че Байдън всъщност бил оправдал очакването на партньорите на САЩ за външнополитическа предвидимост, а в Афганистан му се наложило просто да довърши започнатото от Тръмп - увеличава впечатлението за объркване и безпомощност. Тръмп не може да е вечно оправдание. Той не е причина, а симптом на вътрешните структурни кризи, топящи мощта на САЩ. Структурни кризи, които предшестваха и съществуват независимо от Тръмп. Които вече плашещо голям брой американци считат, че недемократично управление би решило по-добре. А това е опасно, защото най-малкото става въпрос за страната лидер на демократичния свят, както и за страната с най-мощен ядрен боен арсенал, който е в състояние многократно да унищожи планетата.

Спомнете си неотдавнашния щурм на Конгреса на САЩ от поддръжници на Тръмп, зовящи избора на Байдън да бъде анулиран, а техния идол да продължи да управлява без одобрение на избирателя. Демократичният начин на управление в САЩ вече не изглежда толкова безапелативен и безалтернативен, както в силното американско столетие след 1890 г. А рухне ли веднъж демокрацията в центъра, би ли останало нещо от нея на периферията?

Да се върнем на Афганистан - на така наречената "война срещу терора". Тя е пример за военните авантюри, които споменах по-горе. Навремето конгресът гласува с 518 гласа "за" и само един против президентът Буш да започне войната. Стратезите на САЩ предвиждаха тя да бъде спечелена само за няколко седмици. Войната отне 20 години, а Америка дефакто я загуби.

През 2012 г. около 126 000 въоръжени до зъби натовски войници - от които 90 000 американски - водеха на афганистанска територия "война срещу терора". Сред тях беше и нашият контингент, който тогава наброяваше 604 човека. Срещу партизаните муджахидини влязоха в употреба най-модерните оръжия на нашето време. За 20 години САЩ не се поколебаха да похарчат за войната над 1 билион долара, вместо да ги инвестират в собственото здравеопазване, образователна система, социално подпомагане, инфраструктура. Ако тези пари бяха останали в Америка, Обамакеър (здравната застраховка за всеки американец) вероятно отдавна щеше да е неоспорим факт.

Заедно със съюзниците си САЩ предпочетоха да финансират създаването на 350-хилядна афганистанска армия. Дариха ѝ модерно оръжие, голяма част от което в момента преминава в ръцете на врага. Смело прокламираха, как впечатляващата поне на хартия армия успешно ще противостои на около 60-65 000 талибани и ще ги държи далеч от властта. Оказа се, че платените от американски и европейски данъкоплатци афганистански военни сили въобще нямат намерение да мерят сили с бунтовниците. Публична тайна е, че немалка част от милиардите за създаването им са откраднати. Предполага се, че афганистанската армия реално не е имала официално обявената численост от 350 000 войници. Че висши афганистански военни чрез отчитане на несъществуващ състав просто са присвоявали средства на Запада. А това е само пример за ефикасността на всички вложения, които водената от САЩ международна коалиция направи в Афганистан. Финансираното, консултирано и всячески подкрепено прозападно управление, последно оглавявано от президента Ашраф Гани, успя с високи нива на корупция да отчужди немалко граждани в страната си. Западните сили обаче затваряха по едно око - а понякога дори сами използваха корупция в търсене на локална подкрепа и отглеждане на приятелски елит.

След споменатите главозамайващи вложения, радват ли се американци и други западни граждани на изпращане от Афганистан с подобаващи тържествени церемонии за успешно свършена работа? Пред очите на света бягат през глава към летището на Кабул, за да отърват кожата с някой от последните полети... Това са сцените, с които ще се запомни американската афганистанска авантюра. Самочувствието на Америка и съюзниците ѝ няма как да не пострада. По-лошо - сцените на бягството разкриват неподготвеност и неспособност. Подриват стойността на Pax Americana.

Да не забравяме, че САЩ понякога решават проблеми, които сами са създали. Бойната мощ на талибаните е формирана по времето на президента Картър в тайна операция на ЦРУ под ръководството на съветника по национална сигурност Збигнев Бжежински. Има снимки от онзи период, показващи прегръдката между Бжежински и ... Осама бин Ладен. С помощта на милиони долари муджахидините - местното опълчение, е въоръжено и обучено от ЦРУ за борба срещу съветската армия. Само две десетилетия по-късно съдбата праща Америка на война срещу бившите си протежета.

Президентът Тръмп нареди през 2017 г. с най-голямата в света конвенционална бомба да бъде унищожена система от пещери в афганистанските планини. Ислямска държава я ползваше като скривалище. В същият този пещерен комплекс ЦРУ в миналото бе инвестирало милиони долари за създаване на укрепление за антисъветските муджахидини. Ирония на съдбата.

Като преки жертви на операции на САЩ в Афганистан, Ирак, Сирия, Либия, Йемен и Пакистан институтът "Уотсън" към американския университет "Браун" брои 801 000 загинали. 37 млн. в Афганистан, Ирак, Пакистан, Йемен, Сомалия, Филипините, Либия и Сирия са бежанци... В Афганистан след последните развития броят вероятно значително е нараснал. В нито една от тези държави американската интервенция не донесе трайна стабилност, демокрация, правова държава или нещо друго, оправдаващо жертвите.

Бившият кореспондент на New York Times за Близкия Изток и Балканите Крис Хеджес, който е и носител на наградата "Пулицър", пише: "Инвазията в Ирак и Афганистан, обсипването на села и градове с бомби, отвличанията, измъчването и задържането в затвори на десетки хиляди хора, използването на дронове, сеещи терор от небето, възроди дискредитираните (поради терористичните атаки в САЩ от 2001 г., б. а.) джихадисти и се превърна в мощно средство за рекрутиране на желаещи да се бият срещу САЩ и НАТО. Ние самите бяхме най-доброто, което можеше да се случи на талибаните и Ал-Каида."

Хеджес продължава: "Архитектите на войната, включително тогавашния сенатор Джо Байдън, знаеха малко за държавите, които трябваше да бъдат нападнати. Не осъзнаваха границите на индустриалната технократска война, както и омразата, която САЩ неизбежно щяха да си навлекат в целия ислямски свят. Смятаха, че със сила могат да инсталират марионетни режими в целия регион, а с доходи от иракския петрол да възстановят щетите от военните действия. Смятаха, че така, като с магическа пръчица американската глобална хегемония ще бъде възстановена. Случи се точно обратното."

Не съм антимерикански настроен. Напротив. Подкрепям стратегическия ни съюз със САЩ. Въпреки всичко, понякога не мога да се отърва от впечатлението, че в американската външна политика присъстват и неподготвени самодейци. Разбирам същевременно колко трудна е задачата на световен хегемон - като полицай да поддържа ред в многообразния свят. Добре че си отиде поне глуповатият Тръмпизъм с мотото си "Америка преди всички". Едва ли за Америка е печеливша ситуацията "сама срещу всички"...

Да се върнем на рикошетите от външнополитическите неудачи на Америка във вътрешнополитически план. В измислена възможна история на САЩ през 20 в., още в началото на миналия век бащата на американската литература Марк Твен предупреждава: "ламтежът за завоевание" проваля "великата република". "...тъпкането на безпомощни в завоюваните държави, по естествен път приучава американците на подобни практики в собствената си страна; тълпата, ръкопляскаща при отнемане свободите на другите, скоро ще се озове с отнети собствени свободи." Твен в периода 1901-10 г. е вицепрезидент на Американската антиимпериалистическа лига. Обявява се срещу налагането на американски имперски режим в Куба, Филипините, Гуам, Хавай и Пуерто Рико. Предупреждението му обаче като че ли звучи валидно и днес.

Историците виждат все повече прилики между упадъка на империи от миналото и залеза на американската. Сравняват края на Древногръцката, Римската, Османската, Хабсбургската, Немската, Японската, Британската, Френската, Холандската, Португалската, Съветската и редица други империи, с това, което преживява Америка днес. Опитват се да прогнозират сценария на американския имперски залез.

В книгата си от 2017 г. "В сенките на американското столетие: възход и падение на глобалната мощ на САЩ" историкът от Университета на Уисконсин в Медисън Алфред МакКой пише: "Докато при създаването си империите използват умно - дори рационално, военна сила за превземане и контрол на отдалечени територии, залязващите империи клонят към недомислена показност на военна мощ, мечтаейки за впечатляващи военни победи, които някак си да възстановят загубени престиж и власт. Често безсмислени дори от имперска гледна точка, такива малки военни операции могат да навлекат обезкървяващо високи разходи и срамни поражения, които само ускоряват имперския упадък."

Разбира се има и историци, подкрепящи оптимистични сценарии за развитието на Америка. Скептиците напоследък преобладават. Самият МакКой в книгата си разглежда няколко сценария, като за най-вероятен счита песимистичния, при който доларът престава да бъде световна резервна валута. Това води до продължителна икономическа депресия в САЩ и невъзможност за финансиране на военни бази и операции в други точки на света. Разпад и безнадеждност вследствие на икономическата криза увеличават обществени патологии като масови убийства и убийства от омраза, наркотични зависимости и смъртни случаи поради прием на свръхдоза, патологично затлъстяване, самоубийства, хазарт, алкохолизъм. Вместо на върховенството на закона държавата залага на военизирана полиция, която МакКой си представя като някакъв вид армия за вътрешна окупация. Затворите се препълват, като още днес 25% от затворниците в целия свят лежат в американски затвори, въпреки че населението на САЩ е само 5% от световното.

Доларът се обезценява до една трета от сегашната му стойност, което означава главоломна инфлация и безработица. Вероятен става държавният фалит на САЩ. Поради липса на средства социалното подпомагане сериозно се свива. Национализмът, издигнал Тръмп на власт, достига незапомнени нива. Вероятен става краят на американската демокрация и замяната ѝ с автокрация, която да овладее възникналите безредици и беззаконие. При такова стечение на обстоятелствата МакКой предрича "христианизиран фашизъм".

Спирам до тук с дистопията на МакКой, въпреки че съдържа още много плашещи предсказания. Смятам, че стана достатъчно ясно, защо Америка дори с риск да влоши имиджа си реши - или дори бе принудена, да напусне Афганистан.

С падането на Рим Pax Romana премина в историята. Остави след себе си... 1000 години Средновековие. Демонстрираха ли средновековните по външност и мислене талибани, че и Pax Americana си отива? На него, като стратегическа рамка на развитие, сме заложили не само ние, а целият Западен свят. Как би изглеждал света без Pax Americana?

И за финал още една тема за размисъл - далновидното мислене никога не е пречело. У нас тъкмо стартира катарзисен процес по връщане на пленената от задкулисие държава при правомерния ѝ собственик - Суверена. Епохална задача! Започваме - поне на заявления - да реанимираме българската демокрация и правова държава. Авторитарни тенденции в западния властови център зад океана, които в обозримо бъдеще не изглеждат невъзможни, едва ли биха благоприятствали новото ни начало. Видяхме как се отрази възходът на фашизма през 20-те и 30-те на крехката ни тогавашна демокрация.