Преструктурирането на Европа около един суверенистки и ксенофобски полюс не се състоя. Но старият континент има нужда от трансевропейско преосмисляне, за да бъдат контрирани последователите на деконструкцията на европейския проект, пише френският всекидневник Libération.

Европейските избори на 26 май не произведоха национално-популисткото цунами, което някои прогнозираха, но позиционираха онези сили, набрали скорост през последното десетилетие в европейския политически пейзаж. Страните от Централна и Източна Европа подчертават тази тенденция, но изборите показаха и проевропейска либерална опозиция в Полша, Словакия или Румъния.

ФИДЕС на Виктор Орбан (52%), както и ПиС на Качински (45%), великите защитници на християнска Европа срещу миграционните нашествия, излязоха победители от европейския тест, засилвайки хватката си отвътре. Такъв е отчасти и случаят в Прага с Андрей Бабиш и неговата партия АНО ("Да"). Бабиш, с червен каскет ала Тръмп, водеше кампания, която не отричаше последния: "Силна Чехия" - еквивалент на "Направи отново Чехия велика" - написано на шапката и лозунгите за кампанията: "Ние ще защитаваме Чехия. Трудно и безкомпромисно. " Защита от кого? Брюксел? Но цялата история на Европейския съюз е история на постоянни преговори за намиране на компромиси. Популистите на Изтока обаче не образуват блок, какъвто беше случаят с отказа на Вишеградската група от квотите за мигранти след 2015 г. Първо, те не принадлежат към едни и същи политически семейства на европейско ниво: ФИДЕС е част от ЕНП на класическата десница, ПиС се съюзява с британските консерватори (по отношение на старта и пълното развитие на ситуацията около Брекзит), а АНО на Бабиш желае да остане с либералите на Алде.

Либерални и проевропейски сили

Европейските избори способстваха появата на нови либерални и проевропейски политически сили. В Полша европейското предизвикателство е изкристализирало в коалиция от лявоцентристката опозиция на либералите и социалдемократите, чийто резултат (38%) показва, че има възможност за опозицията да свали от власт ПиС на есенните парламентарни избори. Европа, която има подкрепата на ¾ поляци, подкрепи формирането на тази алтернативна вътрешна политика. Това е "европеизацията" на политиката и демокрацията. В Словакия, след победата на Зузана Чапутова на президентските избори, новата политическа сила "Прогресивна Словакия" спечели европейските избори (20%) за сметка на левите популистки националисти от партията СМЕР на Робърт Фицо, дискредитирана след убийството на журналиста Ян Куцяк, който разследваше твърде внимателно корупцията и присвояването на европейски средства. От мобилизирането на гражданското общество срещу корупцията се стигна до появата на проевропейска либерална политическа сила.

Сценарий не по-различен от този в Румъния, където нова либерална и проевропейска партия "Съюз за спасение на Румъния" (USR) направи пробив (21%), независимо че беше изпреварена от консерватори и социалисти в правителството. Избирателите й: млади, градски, по-образовани (големите градове и Трансилвания), които виждат в ЕС необходимата противотежест на отклоненията, които застрашават върховенството на закона. Осъждането на Ливиу Драгня, силния човек на управляващата Социалдемократическа партия, в деня след изборите се възприема в Румъния като потвърждение на тази връзка. Проевропейските либерали се събуждат, макар и засега в лицето на много малко Зелени в Източна Европа.

Политически връзки

Преди всичко: голямото прегрупиране на Европа около суверенистки и ксенофобски полюс, обявено от Орбан и Салвини, няма да се осъществи. В никакъв случай не веднага. Въпреки сближаването на Орбан и Качински със Салвини по време на кампанията, никой в ​​Централна Европа не е изразил намерение да се присъедини към Европейския парламент в крайнодясна формация със Салвини, Льо Пен и др. Популистите в Централна Европа (ФИДЕС, ПиС) представляват ултраконсервативна десница, което не оставя почти никакво място отдясно. Това е техният отговор на дилемата на консервативната десница на ЕНП срещу крайно десните (санитарен кордон или коалиция). ФИДЕС е "ограбил магазина" на Йобик, партия от крайната десница, сведена до границата от 6%.

Австрия и Италия представляват другия модел, откакто Партия на свободата на Австрия (FPÖ) влезе в правителството в Австрия и Лигата на Салвини в Италия. Трябва да се отбележи, че политическите схващания на тези три страни са остарели. През 30-те години на миналия век австрийският канцлер Долфус намери подкрепа първо при Миклош Хорти в Унгария и при Мусолини в Италия. Унгарският комунистически лидер Янош Кадар, след смазването на революцията през 1956 г. и след като дълго време е бил персона нон грата в границите на Западна Европа, по-късно започва първите си дипломатически совалки първо в Австрия на Бруно Крейски и след това в Италия. Разпадането на австрийската коалиция след видеото, уличаващо вицеканцлера Щрахе във връзки с руснаците, компрометира по същия начин модела на дясната коалиция с крайната десница.

Въпросът за национал-популизма вече не е "Новата централна Европа ли е централният въпрос на Европа?", а по-скоро звучи трансевропейски: вътрешнополитическата рекомпозиция (десница с или без крайно дясно) върви ръка за ръка с разрива между проевропейските сили и суверенистките ксенофоби, които работят за деконструиране на европейския проект. Това заключение предполага две неща в сравнение с дилемата, спомената тук. Изборът на ЕНП относно Орбан ще бъде важен за предефинирането на политическите ценности и разделения в Европа. Емануел Макрон предполага, че всякакво споразумение с ЕНП е изключено, докато ФИДЕС е част от ЕНП, която иска да остане основен стълб на европейската интеграция. Топката е в лагера на Ангела Меркел и АКК.

Когато в големите демократични страни на Западна Европа победителите в европейските избори се наричат Салвини, Льо Пен, Фараж, вече не можем да даваме уроци на Източна Европа на Качински и Орбан. Това е по-скоро покана за трансевропейски размисъл за Европа, която тридесет години след падането на Стената е загубила илюзиите си за неустоим триумф на либералната демокрация и трябва да намери отговор на последователите на деконструкцията.