Албания ще проведе единадесетите си парламентарни избори на 11 май 2025 г., откакто падна комунистическият режим на Енвер Ходжа през 1991 г. Изборите ще определят състава на 140-членния парламент в рамките на 12 многомандатни избирателни района, чрез пропорционална избирателна система с открити листи, при национален изборен праг от 1%. Мандатите ще се разпределят по метода на д"Онт. За първи път се очаква широко участие на албанската диаспора.

Централната избирателна комисия (ЦИК) е регистрирала 53 политически партии и три коалиции. За да бъдат включени в бюлетината, партиите трябва да имат или представители в действащия парламент, или да са събрали поне 5000 подписа за регистрация. За коалициите изискването е или парламентарно представителство, или 7000 подписа. Така започва анализа на Международния институт за близкоизточни и балкаски изследвания (IFIMES) в Любляна, Словения.

Предстоящите избори отново ще противопоставят двата основни политически блока - Демократическата партия - Алианс за Величествена Албания, воден от Сали Бериша, от една страна, и блокът около действащия премиер Еди Рама (ПС) и Социалистическата партия.

Наред с тях участват и няколко по-малки политически сили като Евроатлантическата коалиция, Движението "Заедно", Партията на шанса и коалицията Инициативата "Албания се създава". Част от тези партии биват смятани за сателити на Еди Рама.

Въпреки хвалбите на премиера Рама за уж големи успехи, Албания остава една от най-слабо развитите държави в Европа. След падането на твърдия комунистически режим през 1991 г. се очакваше ретроградните сили да останат в миналото. Но Социалистическата партия, наследник на някогашната Комунистическа партия, дойде на власт през 2013 г. и наложи хибриден режим, съчетаващ черти от управлението на Слободан Милошевич и Енвер Ходжа.

Преговорите с ЕС и ръстът на престъпността и корупцията

Въпреки че Албания получи статут на кандидат за членство в ЕС през 2014 г., реалните преговори започнаха едва в края на 2022 г. Сред основните задачи са съдебната реформа, борбата с престъпността (особено наркотрафик и трафик на хора), корупцията, липсата на независими медии, деполитизацията на институциите и ускоряване на реформите чрез диалог между власт и опозиция.

Политически натиск, сплашване, корупция и липса на ресурси пречат на съдебната система да работи независимо и ефективно. Корупцията прониква на всички нива на властта, включително обществени поръчки и публично-частни партньорства.

Преговорите с ЕС далеч не напредват толкова, колкото Еди Рама и някои европейски служители твърдят. Оценките сочат, че приходите от наркобизнеса надхвърлят националния бюджет, а единствено наркотиците в Албания "вървят по европейския път". Престъпността и корупцията достигат нива, сравними с режима на Милорад Додик в Босна, който по оценка разполага с активи за над 3 милиарда евро в Словения.

Еди Рама мами Запада

Социалистическата партия никога не успя да се превърне в модерна европейска лява сила - нито програмно, нито идеологически. Обещаните четири стълба - икономическо възстановяване, социално обновление, възстановяване на демокрацията и интеграция в Европа - не се реализираха. Вместо това, Рама се превърна в символ на "канабизацията" на Албания и разцвета на организираната престъпност.

Медийният натиск и цензурата са постоянни. Публично-частни партньорства с криминални структури превърнаха модела на управление в авторитарно разграбване.

Партньорството между управляващите и криминални мрежи води до издигане на лица с криминално минало, които участват в наркопроизводство и трафик. Властта директно купува гласове с пари от наркобизнеса.

Рама вече де факто контролира всички институции. Въпросът е: кой на Запад го подкрепя? Защо някои европейски официални лица толерират корупцията в обкръжението му? В опит да се хареса на Доналд Тръмп, Рама същевременно поддържа връзки с най-големите му врагове във Вашингтон.

Възможно ли е режимът на Еди Рама да бъде свален?

Демократическата партия и Сали Бериша веднъж вече свалиха комунистическия режим. Могат ли те отново, с подкрепата на гражданите, да отстранят режима на Рама? Ако изборите са честни и прозрачни, това е напълно възможно. Според Бериша, историята го призовава да свали втори режим - първо този на Ходжа, сега този на Рама.

Албания има шанс за ново начало. Но за да се постигне реална промяна, е нужно прочистване на съдебната система от магистрати, свързани с организираната престъпност.

Последен шанс Албания да стане "нормална държава"

Гражданите са уморени от корупцията, клиентелизма, липсата на правова държава, емиграцията и бавния напредък към ЕС. Албания има нужда от функционираща демокрация, независими институции, прозрачна администрация и икономика, която спира масовото изселване.

Въпреки първоначалните обещания, страната се превърна в нещо като наркодържава, с фалшив имидж пред Брюксел. Арестите на опозиционни лидери като Бериша и Илир Мета показват границите на "демокрацията" на Рама.

Разследванията срещу Рама и приближените му

Арбен Ахметай, бивш министър и вицепремиер, сега търси политическо убежище в Швейцария и обвинява Рама в организирана корупция. Ахметай твърди, че Рама го е принудил да променя закони в полза на бизнес интереси на негови приятели.

Кметът на Тирана Ерион Веляй, дългогодишен съюзник на Рама, бе арестуван през февруари 2025 г. по обвинения в корупция и пране на пари, свързани с проекти за изгаряне на отпадъци.

Изборите като решаващ момент

Предстоящите избори са тест за албанската демокрация. ЕС очаква реални резултати, а албанците - промяна. Все повече граждани губят доверие в политическите елити. За тях изходът е в дълбоки реформи и справедливост за всички, без изключения.

Изкуственият интелект вече може да бъде ефективно оръжие срещу корупцията - анализира документи, разкрива схеми и проследява финансови потоци. Той не забравя, не приема подкупи и не изпуска виновните.

Социологическите изследвания не винаги дават точна картина, но бъдещето на Албания е в ръцете на нейните граждани.