Правителството подготвя България да си плаща за Банковия съюз на ЕС

Още когато се стана ясно, че българското правителство се е огънало под натиска на Еврогрупата и че угоднически е приело да обвърже влизането на страната ни във валутно-обменния механизъм ERM II с участието и в Банковия съюз на ЕС, предупредихме, че подобно обвързване може да излезе скъпо на страната, без срещу това да имаме някакви незабавни реални ползи. Защото влизането в Банковия съюз и в ERM II не осигурява реален достъп до някакви нови европейски фондове. Именно поради тази причина, според европейското законодателство, в Банковия съюз се влиза едновременно с присъединяване към Еврозоната, когато получаваш достъп до рефинансиране от ЕЦБ, а не към чакалнята за нея. Но за България тези правила бяха променени. Сигурно защото ни смятат за отличници и затова сме достойни да ни прекарат през по-тежка процедура.

Правителството направи още една стъпка към ERM II

Страната ни се подготвя за присъединяване към Единния механизъм за преструктуриране

Сега всички тези предупреждения за плащанията, свързани с участието ни в Банковия съюз се потвърждават. Доказателство за това е последното решение на Министерския съвет. Според него правителството упълномощава министъра на финансите да потвърди сумата за прехвърляне от националния Фонд за преструктуриране на банки към Единния фонд за преструктуриране за периода от 2016 г. до датата на влизане в сила на Решението на ЕЦБ за установяване на тясно сътрудничество.

"Средствата, набрани в националния Фонд за преструктуриране на банки съгласно Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, в периода от 2016 г. досега, надвишават неколкократно сумата, която по прогнозни изчисления следва да бъде прехвърлена към Единния фонд за преструктуриране. Потвърдената сума ще се прехвърли от Фонда за преструктуриране на банки към Единния фонд за преструктуриране към датата на влизането в сила на решението на ЕЦБ за установяване на тясно сътрудничество или непосредствено след това и след приемането на окончателно решение за нейното определяне от Единния съвет за преструктуриране", пише в съобщението на правителството.

Както се казва, информацията е напълно в съзвучие с възприетия стил "кратко и неясно" на управляващите за прозрачност по важните за обществото теми.

Знае се, че в българския Фонд за преструктуриране на банки и кредитни институции, който се администрира от Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете, към края на май 2020-а има натрупани над 700 млн. лева или 350 млн. евро. По принцип очакванията са цялата натрупана сума да бъде прехвърлена към Европейския фонд за преструктуриране на банки, защото именно той финансира решенията на Единния съвет по преструктуриране дали да подкрепи финансово дадена кредитна институция от Банковия съюз или не. Ако и когато България се присъедини към този съюз, Единният съвет ще решава и за нашите банки дали да бъдат подкрепени при нужда или не.

До момента в Европейския фонд за преструктуриране има събрани около 42 млрд. евро, но засега практиката е показала, че за закъсалите банки е невъзможно да се докопат до тези пари. От 2015-та насам и при петте случая на сериозни проблеми с банки в страни от Еврозоната - два в Литва, два в Италия и един в Испания, Съветът по преструктуриране е отклонил молбите за подкрепа от Фонда.

Така че в този Европейския фонд ще дадем едни пари, до които едва ли ще можем да се докоснем дори и при най-голяма необходимост. И не само ще ги дадем, но и ще продължим да ги даваме всяка година под формата на текуща вноска. Може би за нейния размер в момента министърът ни на финансите чака потвърждение. А самата вноска се определя по специална сложна формула, в чиято основа е 1.25% от размера на гарантираните влогове във всяка една държава.

Ясно е, че за участието си в Банковия съюз ще си плащаме и то немалко пари. Затова добре е все пак, когато се пускат прессъобщение по такива важни въпроси, всички тези качествени и количествени детайли да се уточняват. Защото тези пари, които ще даваме на европейските структури за съмнителната привилегия да сме част от Банковия съюз, преди да сме част от Еврозоната, не идват от заплата на премиера, на финансовия министър или на колегите им от правителството. Те идват от търговските банки, които ги осигуряват от лихвите, таксите и комисионните на своите клиенти - граждани и фирми.

Освен това плащанията към Европейския фонд за преструктуриране не се свеждат само до ежегодните вноски в него. И това пак се вижда от последното решение на Министерския ни съвет. В него пише: "Правителството одобри и проект на Споразумение за кредитна линия между Република България - като кредитор, и Единния съвет за преструктуриране - като кредитополучател, и упълномощи министъра на финансите да проведе преговори и да го подпише при условие за последваща ратификация. Всички участващи в банковия съюз държави-членки предоставят национална кредитни линии като форма за мостово финансиране, за да се осигури необходимото финансиране за евентуално преструктуриране на банки в съответната държава членка през преходния период (до достигане на целевото равнище на ЕФП до 31 декември 2023 г.). Националната кредитна линия може да бъде използвана само в краен случай - при недостиг на средства в Единния фонд за преструктуриране и след като са изчерпани всички други източници на финансиране".

И какво излиза, че ако на Фонда не му стигнат наличните 40 млрд. евро, за да закрепи някоя закъсала банка в Еврозоната или няколко такива, всички държави, в това число и замогнала се България, ще го кредитират. И от къде ще става това? Разбира се, че от Бюджета с парите на данъкоплатците, които после (незнайно кога) ще бъдат възстановени от Европейския фонд с парите на банките, които пак ще ги вземат от данъкоплатците под формата на увеличени лихви, такси и комисионни. На фона на всичко това се налага изводът, че България наистина е много богата държава, за да си позволи правителството й да участва в такива финансово луксозни мероприятия като Банковия съюз на ЕС, без да има достъп до парите на ЕЦБ.