България вече е в правителствена криза. Решението на Станислав Трифонов да сложи "край на агонията" маркира началото на тази фаза от управлението на "Промяната". С това действие на своя председател формацията "Има такъв народ" (ИТН) се позиционира като едно от най-екстравагантните явления в историята на страната от началото на демократичните промени насам. Това решение дори говори, че ИТН сякаш предпочита екстравагантността пред собственото си оцеляване. Тази формация възникна като един корпоративен проект с продължителен телевизионен живот и съответно добре познат на българската публика. И най-голямото предизвикателство пред хората на Слави Трифонов беше и си остана как от корпоративен проект да се превърнат в политическа партия. До момента само за около година време имахме възможността да видим ИТН в няколко различни роли. Разбира се, най-напред впечатление направи поведението им в предизборна ситуация. Формацията избягваше правенето на предизборна кампания, представителите й обикновено липсваха в телевизионните студиа и в предизборните дебати. Беше очевидно, че Трифонов и неговият екип предпочитат публичния образ на корпоративен проект отколкото на политическа партия. Най-вероятно са смятали, че по този начин биха могли да генерират повече електорално доверие. И бяха прави. На първите предсрочни избори за 2021 г. ИТН стана първа политическа сила. Появи се обаче проблем - Трифонов и сценаристите не знаеха какво да правят със спечеленото доверие, как да го трансформират в политическа платформа и въз основа на това доверие, заедно с подходящи коалиционни партньори, да поемат отговорността да управлението на държавата.

Ако в предизборни условия ИТН по-скоро съзнателно избягваше натрупването на характерните черти и визия на политическа партия, то в ситуацията, когато вече беше субектът с най-голяма електорална тежест е трудно да се каже дали тази трансформация беше съзнателно избегната или просто липсата на знания и опит в политическата сфера за хората на Трифонов стана причина за невъзможността тя да се случи и съответно обстоятелството, че ИТН бяха спечелили изборите, да загуби всякакъв смисъл.

Така дойде ред и на ролята, в която ИТН се намираха съвсем доскоро - коалиционен партньор в сложна 4-партийна коалиция, водена от "Продължаваме промяната" (ПП) на Кирил Петков и Асен Василев. Партията на Трифонов получи 4 министерски кресла - едно, занимаващо се с дейности, свързани със сериозни финанси (Министерството на регионалното развитие и благоустройството; Гроздан Караджов) и още едно с не толкова голям ресурс, но пък високо авторитетно (Министерството на външните работи; Теодора Генчовска). Спортното ведомство отиде при ИТН вероятно, защото Радостин Василев искаше да реализира някакви свои виждания в тази област. Колкото до Министерството на енергетиката, то Александър Николов не показа способност да формулира и да предлага политики в енергийния сектор, с който на практика се занимаваха премиерът Петков и вицепремиерът Асен Василев.

Аргументите, с които Слави Трифонов сложи "край на агонията", са свързани с противоречия относно политиката по отношение на пътното строителство между ресорния министър Караджов и премиера Петков и темата за Северна Македония, по която според Трифонов Външното министерство и Министерския съвет са имали две различни и противоречащи си политики. Останалите две министерства, управлявани от ИТН, се оказаха извън аргументацията за "края на агонията", а в тях далеч не всичко е наред и съвсем не може да се каже, че нямат проблеми, които също биха могли, а и би следвало да бъдат обект на публични дискусии.

Де факто може да се каже, че това, което ни показваше ИТН в ролята си на коалиционен партньор и с начина на изтеглянето си от коалицията, е опит за съчетаване на същността на корпоративния проект с природата на политическата партия. Пътното строителство по принцип си е обект на корпоративни интереси, а темата Северна Македония е силно чувствителна за българското общество и е удобна база за редица формации да твърдят, че чрез позицията си по най-ярък начин показват своя ангажимент към българския национален интерес. Тук обаче има един проблем, за който от ИТН може би не са се досетили и който ВМРО вероятно вече добре познава. Когато по един въпрос има почти пълен обществен консенсус (твърди се, че по темата Северна Македония той е над 80%), то такава формация, която е решила да го експлоатира, няма как да натрупа електорален дивидент на тази основа. По-скоро вярно е обратното - формация, която се противопостави на обществения консенсус, ще бъде електорално санкционирана. ВМРО, например, активно артикулираше македонската тема и продължава да опитва да го прави, но се намира на 1% електорална подкрепа без изгледи за съществено повишаване. Така във всичките си роли дотук ИТН не показа способност (или желание) да извърви пътя от корпоративен проект до политическа партия. Потенциално би могло да има само още една роля, в която хората на Трифонов може да попаднат. Това е ролята на опозиция. Ако и в нея ИТН не извърви въпросния път до край, то ще бъде съвсем ясно, че те нямат потенциал да бъдат политическа партия. Бъдещето ще покаже дали такава роля ще има и как евентуално би се държала формацията, намирайки се в нея.

Един много съществен момент в настоящата политическа ситуация е свързан с очакването на "Продължаваме промяната", че 12 или повече депутати от ИТН ще бъдат "достатъчно разумни" да продължат да крепят изпълнителната власт, вече като правителство на малцинството. Пред телевизионните камери представителите на ПП изглеждаха уверени, че сякаш това е по-вероятно да се случи, отколкото всичките 25 депутати от групата на Трифонов да се разграничат категорично от кабинета на Кирил Петков. А изказването на Петков, че е по-добре да има правителство на малцинството, отколкото непрекъснато извиване на ръце, е направо впечатляващо. По същество то е послание към част от народните представители от ИТН - можете да подкрепяте правителството и без да сте част от корпоративен проект, ако все пак се нуждаете от корпоративна опека, то тя може да ви бъде осигурена и по друг начин. В случай, че Кирил Петков успее да си осигури необходимата му подкрепа чрез разпад или разцепление на ПГ на ИТН, то това напълно би разкрило корпоративната същност на самото ИТН. Но би разкрило и немалко от същността на ПП, където процесите на партийно формиране и изграждане също не са завършени и дори е трудно да се каже в момента на какъв етап от своето развитие се намират.

Посоката, в която ще върви настоящото управление, най-вероятно ще се изясни при гледането на актуализацията на бюджета в пленарната зала. В ситуация като настоящата нито една формация от управлението, включително и напусналото ИТН, не би желала да носи вина, ако сметката на държавата остане неактуализирана в някои пера - например, увеличаването на пенсиите. Затова и самият Трифонов заяви, че поне частично неговите депутати ще подкрепят актуализацията. За Петков и Василев, за които обаче е важно тяхната актуализация да бъде гласувана в цялост, фиаското в бюджетната комисия е факт. Пак важното е какво ще стане в залата. Ако необходимите 12 или повече депутати от ИТН гласуват актуализацията в цялост ,това би означавало, че правителството на малцинството е вече факт. Ако обаче актуализацията не мине, за Петков и Василев би било трудно да останат на власт. Когато става дума за гласуване на бюджет (макар и актуализация в случая), то това е своеобразен вот на доверие към кабинета. Ако не бъде спечелен, то проблемът с легитимността на правителството става сериозен.

Всъщност сегашната ситуация е проблемна именно от гледна точка на легитимността. Затова тя трябва да приключи час по-скоро и да е ясно - ще има ли правителство на малцинството или ще се върви към предсрочни избори в началото на есента. Моментът е такъв, че на думи всички твърдят (без опозицията), че страната няма нужда от предсрочни избори, но вероятността за такива нараства лавинообразно. Дори да се стигне до кабинет на малцинството, това няма да ограничи съществено вероятността от предсрочен вот, но определено ще гарантира глътка въздух или няколко глътки въздух на управлението на Кирил Петков.

Позицията на президентството (изразена от Илияна Йотова още вчера и затвърдена лаконично и по военному от Радев днес) този път също е срещу предсрочни парламентарни избори. Тази качествено нова позиция едва ли може да се обясни единствено с обстоятелството, че в момента страната не се управлява от правителство на Бойко Борисов. Все пак между сегашните управляващи и президента Радев има предостатъчно противоречия. Асен Василев беше най-ясен в тази посока, описвайки с цветущи епитети позицията на Радев по руската война в Украйна и, заявявайки, че той споделя съвършено различно разбиране за нея. Вероятно в президентството по някакъв начин е пробило схващането, че в настоящата динамична ситуация управлението без парламент е трудно осъществимо или дори неосъществимо.

И така от говоренето за установена конституционна възможност, както казваше Радев по-рано, когато го питаха за евентуален служебен кабинет, се е стигнало до... страната няма нужда от предсрочни избори и трябва да се намери изход от политическата криза. Ако сегашният кабинет загуби подкрепа и бъде свален от власт, предстои въртележката на мандатите, връчвани от президента. Ново правителство в рамките на настоящия парламент е малко вероятно, но ако се стигне дотам, президентството сигурно ще се опита да го реализира, поради вече изразени по-горе обстоятелства.

Засега БСП и "Демократична България" показват различно поведение от това на ИТН и намерението им е да останат в правителството. Особено БСП или по-точно настоящото ръководство на партията няма друг избор, защото именно участието във властта е единствения му аргумент да продължава да бъде начело на политическата формация. Така че ако след излизането на ИТН се установи кабинет на малцинството, това би било и логичният край на коалиционното споразумение от декември 2021 г. То не е съотносимо към настоящия момент, обусловен от военните действия в Украйна и извел на дневен ред много различни теми в сравнение с тези отпреди 7 месеца. Това дава основание да се предположи, че евентуално правителство на малцинството (ако се случи) би било по-адекватно от настоящия кабинет. И това все пак е някаква добра новина. Ако не се случи следват предсрочни избори, просто така функционира демокрацията и обществото следва винаги да е подготвено да приложи нейния инструментариум.