Признавам - не си направих труда да проуча по-добре какво правят по въпроса със стратегия „2020" другите европейски държави и затова тези критични бележки може би няма да бъдат напълно обективни. Подозирам, че освен евроинституциите и еврочиновниците, за които това е задължение, в отделните страни не се прави нещо съществено.

Но най-много се притеснявам от друго - тръгва се към разработването и прокламирането на нова стратегия, преди да се направи критичен прочит на написаното и свършеното по Лисабонската стратегия, която имаше същите амбициозни намерения. Може би това не се прави, защото в общи линии изпълнението на първата стратегия бе по-скоро провал, отколкото успех.

И все пак къде сме ние? Радвам се, че съм сънародник и съвременник на български политици, които толкова силно обичат страната си! И през 2020 година може да няма една по-конкурентна, развита и обединена Европа, но ще има цели две Българи - на правителството и президента!
А и, искрено се надявам, че всеки български гражданин ще може да избере в коя от тях да живее. Т.е. новата национална стратегия е от „България на три морета" към „Европа с две Българии през 2020".

Тези саркастични мисли ме нападнаха, и да си призная донякъде забавляваха, предишните няколко седмици. От една страна наблюдавахме как президентът при посещението си в Брюксел се включи в процеса, като прокламира и огласи своята визията за акцентите на страната по програмата на ЕС „Европа 2020". По този начин едната България, участвайки активно в големи енергийни проекти, построявайки АЕЦ "Белене", ще е балкански център на енергетиката и важен фактор на европейската енергийна политика.

Засега другата страна (правителството), като че ли е по-назад в написването на домашното. Защото до този момент не чух и не видях какви са ни позициите и евентуалните ангажименти по маркираните най-важни задачи, зададени от новата стратегия на европейската комисия.

В общественото пространство бе анонсирана една доста неясна информация, че се работи по въпроса... Като знаем обаче, какви са отношенията между управляващото мнозинство и президента към този момент, с голяма доза сигурност може да се твърде, че двете визии за мястото на България в проекта „Европа 2020" съществено (а може би и радикално) ще се различават. И тогава наистина закачката с двете Българии ще се оправдае, но с шегите - дотук.

По-същественото в случая е, че каквито и ангажименти да поеме страната по отношение на стратегия „Европа 2020", каквито и приоритети на националното развитие да припознае България във формулираните цели, едно трябва да е ясно. Вътрешните ресурси за инвестиции и съответно за дълбоки структурни промени в моделите на икономически растеж, заетост, научни изследвания, образование, енергийна ефективност, борба с бедността и т.н (т.е. всичко това, за което става дума в новата общоевропейска визия за близкото бъдеще) са ограничени. А и външните инвестиции едва ли ще стигнат скоро предкризисните равнища.

Трябва да е безпощадно ясно, че най-сигурният и икономически ефективен начин да модернизираме стопанство и държавата като цяло са средствата по европейските фондове и програми. Става дума наистина за милиарди евро за транспортна инфраструктура, за хармонично развитие на регионите, за повишаване на конкурентността и иновативността на компаниите и.т.н.

Засега усвояването на вече (слава Богу!) размразените средства по оперативните програми е плачевно ниско - липсват проекти, липсва готовност на общини и стопански сектори да се възползват от предоставените възможности. Не се наблюдава никакво развитие и по-отношение на административния капацитет, а по-скоро стъписване и ослушване, за да се усети от къде духа политическия вятър.

Все още не е загубено всичко, но времето на суетенето и нищонеправенето изтича бързо. Че не може да усвоим средствата близо до стоте процента, е ясно - никой не го е правил. Но без радикално раздвижване и на държавната машина, и на инициативността по общини, региони и бизнес субекти, едва ли ще се задоволим с повече от 20-ина процента успеваемост.

И отново ще съжаляваме за пропуснатите възможности, и отново ще потънем в блатото на взаимните обвинения: ако бяхме направили това, а не онова, ...ние нали ви предупредихме. И така до следващата пропусната, кацнала на рамото на България, златна птичка и историческия шанс да направим нещо съществено за приближаване на страната до европейските стандарти.