Последните данни за изпълнението на бюджета, които, според публикациите на Министерството на финансите, са деветте месеца на годината, будят все по-големи опасения за приходната част. И това до някъде обяснява лансираните наскоро, меко казано, екстравагантните идеи на финансовото ведомство, за данъчни промени

Да се върнем обаче на данните за бюджета. Според воденото от Асен Василев ведомство в края на деветия месец за 2023-та Консолидираната фискална програма (КФП) е с дефицит от 780 млн. лева или 0.4% от БВП, на пръв поглед напълно нормално състояние. Но всяка една оценка зависи от гледната точка. Например ако си спомним, че само месец по-рано - в края на август дефицитът бе едва 51.9 млн. лева, а за седемте месеца на годината имахме излишък от над 455 млн. лева ще видим, че за описания период дупката в хазната се разширява с нарастващи темпове.

Вярно, че в последното тримесечие и най-вече в края на годината хазната по традиция винаги отчита значителни разходи. Но тук е важна базата, от която тя ги прави. Например миналата година в края на деветте месеца бюджетът е бил на излишък от близо 990 млн. лева. Излиза, че при силно критикуваното служебно хазната е била във фискална позиция с 1,76 млрд. лева по-силна от сегашната. И то без да може да подсили приходната си част с огромни средства от енергетиката. Тази гледна точка също има своето място при анализа на бюджетните данни.

От оскъдната предварителна информация за септември ясно прозира, че бюджетът има проблем с приходната част и то най-вече с данъците. И като че ли тези проблеми се задълбочават. Например финансовото ведомство ни съобщава, че за деветте месеца изпълнението на всички приходи по КФП е на 68.6% от планираните в бюджета за годината. По същото време на миналата година изпълнението е било 75.4% от планирането. Съпоставката на данните веднага предизвиква въпроса: А дали тази - 2023-а година, финансовото министерство ще успее да събере планираните в КФП приходи, помощи и дарения.

За изпълнението на данъците за деветте месеца на 2023-а ни се дава следната информация: "Данъчните постъпления по КФП нарастват номинално спрямо същия период на 2022 г. с 3,4 млрд. лв. (9,9 на сто)". А ръстът за същия период на миналата година е бил 14.8 процента. Вярно е, че за миналата година имаше висока инфлация, която влияе положително на номиналните данъчни приходи. Но отчетения до момента ръст е по-нисък от заложения в КФП и, ако не бъде повишен, това поставя под въпрос реализацията на приходната част, така като е била планирана. Въобще засега приходите куцат и ако тази фискална контузия не бъде излекувана, през следващата година може да се превърне в много мъчителна травма.