„Исус Христос да дойде, ще му извадим компромат - гарантирам го. Ние сме такава държава, в която всеки, който се опита да се покаже, моментално бива очернян, оплюван, окалван."

Провикна се от амвона на политическото небитие, където пребивава неговата партия, бившият парламентарен шеф Огнян Герджиков, по повод на появилите се съмнения около сделки на съпругата на кандидат №1 за поста главен прокурор. И услужливо - сред десетките хиляди имена на свои студенти - изрови из дълбините на професорската си памет добри спомени за своя някогашен възпитаник Сотир Цацаров. Кой знае, избори идват и тази червена точка в очите на все още лидиращата в предизборните класации ГЕРБ може някой хубав ден и да му свърши работа.

В библейската препратка на Герджиков има известна истина. Но българският народ е измислил подходящ лаф за подобни морално-правни казуси: всяка крушка си има фасонка. И случаят с високопрофесионалната и блестяща с нравствените си качества Марковска го потвърди.

Фактите, които тя и нейните яростни бранители определяха като анонимни доноси и клевети, на последно четене май ще излязат близки до истината. Така че и новите номинирани за кандидат главен прокурор да имат едно наум - какво крият съвестта и данъчните им декларации. А не - подобно на Цацаров - всеки неприятен въпрос за декари и квадратни метри да третират като опит за оклеветяване.

Всъщност, не толкова крушите на семейство Цацарови са притеснителни в предстоящата процедура по избор на главен прокурор. Останалите състезатели в битката за поста „пръв обвинител на Републиката" не му отстъпват в частта „дарения" и завидно имотно положение, което буди основателни съмнения.

Смутителното е, че никой не си взе поука от историята с В. М. и симптомите за тежкото хронично заболяване на съдебната система се повтарят. Но вече не като фарс.

На първо място, никой не даде смислени обяснения защо пловдивският съдия е издигнат за ръководител на прокуратурата. Като при Марковска. В случая обаче кандидатурата на Цацаров не е лансирана от параван (не)зависими народни представители, в чието послушание към управляващото малцинство никой не се съмнява. Номинацията е на Висшия съдебен съвет. И ако при Дарин Матов е очевидно кой държи нашийника, то дали това не се отнася и до правителството на съдебната власт. В чиято независимост не би трябвало да има съмнения. Но има - от тук, та чак до Европейската комисия.

Общите протоколни фрази, с които ВСС мотивира номинацията, вероятно спестяват на магистратите унижението да обосноват избора си с истина: Борисов и Цветанов искат Цацаров - ние го издигаме. Може да звучи грозно, но би било по-близо до реалността.

За двамата политици, за които генетично не е чуждо силовото управление, пловдивският съдия е най-подходящата кандидатура. Стилът му на правораздаване е близък до юридическите норми на Дивия Запад: виновен до доказване на противното. И независимо че голяма част от осъдителните присъди на Пловдивския окръжен съд намират своето логично продължение в съда по човешките права в Страсбург, това не притеснява премиера и неговото вице. Нещо повече, Борисов директно посъветва всеки съдия да решава всякое дело, както би го решил Цацаров.

Взаимодействието на МВР и прокуратурата през последните години може да се определи като доста успешно, така че поставянето на шериф на поста главен прокурор е леко изхвърляне. Малко опасно предвид тежката централизация и липсата на какъвто и да е граждански и парламентарен контрол над държавното обвинение.

Спомняме си, че дори дипломатичният и деликатен Велчев начело на прокуратурата не възпря бруталните действия и вербалната агресия на неговия подчинен Роман Василев при ареста на един оправдан впоследствие екс министър. Какво да очакваме от главен прокурор, доказал в съдийската си практика, че може да правораздава с твърда десница.

Но, от друга страна, винаги е полезно да имаш свой човек за първи обвинител. Най-вече с оглед на предстоящите избори: днес ГЕРБ е окупирал цялата власт в държавата, но ако се замисли върху рейтингите, които замерват охладняващото отношение на избирателя към партията на Борисов - Цветанов, никога не е излишно да имаш застраховка. Защото някой по-несговорчив прокурор догодина може тихичко да нашепне на някое до вчера управлявало ухо „Знам какво направи миналия мандат".

Че Цацаров е политически претендент за поста, няма две мнения. Но управляващите можеха да отиграят ситуацията по-деликатно, а не в типичния стил „слон в стъкларски магазин". Велчев също бе политическо назначение, но никой не би посмял да се усъмни в неговите професионални и морални качества. Но да предложиш за кандидат човек, чиито съдебни решения срещат отпор в Страсбург, за когото благословията за използване на СРС е по-лесна от издаване на винетка за паркиране, чиито имотни дарения и сделки с овошки напомнят подозрително първоначалното натрупване на капитали на Марковска, който е външен за прокуратурата - тук трябва да има нещо много повече от лична симпатия.

Няма две мнения и по въпроса, защо ВСС промени правилата за избор на главен прокурор така, че да гарантират избора на Цацаров на всяка цена. Защото магистратското правителство е доминирано от лобито на ГЕРБ (и присъдружни) и готово да се изгаври със силата на правото в името на правото на силата. Но както умно е забелязал Пиночет: демокрацията носи в себе си семената на своето разрушение. Или е имал предвид своето управление, или е пророкувал раждането на „демокрацията Б.Б.".

Това, че от Брюксел под лупа наблюдават процесите в съдебната система, изглежда, не трогва тандема Борисов - Цветанов. Самата им реакция по казуса „Марковска" (а и отношението на Б.Б. към оценката отвън за свободата на словото) бе красноречива: те да си приказват, ние ще си правим, каквото си поискаме.

И ако намесата на еврочиновниците няма да спре бойната машина ГЕРБ, то президентът Росен Плевнелиев може поне да опита. Той многозначително предупреди, че не би се концентрирал само върху светата троица Цацаров - Сарафов - Тонева (тримата кандидати за главен пхрокурор): ако в хода на дебатите се окажат неподходящи, може да има втора фаза, трета фаза...

Така бившият строителен министър, благословен за голямата политика от Борисов, отново демонстрира принципност и характер, като даде заявка, че не е недопустимо и да откаже да подпише указа за главен прокурор, ако предложеният не отговаря на изискванията за морал и професионализъм. Така поне няма да му се наложи след последния момент да се измъква по терлици като от клетвата на конституционните магистрати.

Сигналът, който управляващите и очевидно управляваната съдебна система изпращат към Брюксел, а и към местните избиратели, отново е силно негативен. След петното от професионализма и моралните качества на Марковска върху лицето на България ще падне и сянката на овошките на Цацаров.

Не е лошо овластените да осъзнаят овреме, че подобно управленско безочие винаги се наказва. Първо с домати, после с бюлетини. Последното боли повече.