Ако и в политиката, подобно на Световното по футбол, се даваше приз за победителя, голмайстора и най-добрия футболист на шампионата, то след срещата вчера в Хелзинки между Доналд Тръмп и Владимир Путин руският президент щеше да си тръгне от нея с всички изброени награди.

"В Хелзинки президентът Тръмп навреди на администрацията си и на собствените си външно-политически цели. Неговата пресконференция с Владимир Путин разбърка още повече американският политически живот", написа Michael Brendan Dougherty в National Review.

"Неудобен спектакъл в Хелзинки", пък обобщи впечатленията си Andrew Egger в The weekly standard. На страниците на същото издание според Charles Sykes, "стоейки в присъствието на човека, който е наредил атака срещу американската политическа система, Тръмп даде майсторски урок за капитулация".

В своя редакционен коментар, Wall Street Journal написа, че Путин уважава силата, но Тръмп е показал слабост. В podcast-a на изданието Joseph Strenberg се запита как ли ще изглежда загубата, ако така е изглежда победата.

И в Fox News градусът на настроение бе минорен. Bret Baier нарече видяното в Хелзинки "сюрреалистично". Според Douglas E. Schoen от същата медия Путин е изял обяда на Тръмп. А вместо да се изправи срещу руския президент, Тръмп е предложил да си сътрудничи с Русия в разрешаването на някои проблеми, които именно Москва причинява. "Тази стратегия е като да позволиш на престъпник да разследва своите собствени престъпления."

В интервю за BBC вицепрезидентът по външна и отбранителна политика на The American Enterprise Institute, Danielle Pletka, направи логичното: след като не можа да види хубавото в поведението на американския президент, предпочете да посочи лошото в някогашното такова на Барак Обама.

Това не са CNN, The Washington Post, New York Times, някое друго ляво издание или тинк-танк, за които, дори и Тръмп да не направи грешка, веднага ще я изфабрикуват. Цитираните медии са свързани с Републиканската партия на САЩ и нейния президент.

Междувременно ръководителят на Камарата на представителите Paul Ryan заяви, че Тръмп трябва да бъде подсетен, че Русия не е приятел на САЩ. А според председателя на сенатската комисия по външна политика, Bob Corker, коментарите на Тръмп са направили така, че американската нация да изглежда като слаб противник. Путин не е наш приятел, добави глас и ръководителят на сенатската комисия по разузнаването Richard Burr. Мич Макконъл, Джон Маккейн, Бен Сас - списъкът от недоволни конгресмени от Републиканската партия може да бъде продължен. Но в случая, освен стандартните критици на президента от партията, към тях добавиха глас и някои от най-искрените му привърженици - сенаторите Том Тилис и Орин Хач.

За тази критична реакция, включително и сред хората от Републиканската партия, допринесоха няколко неща.

Първото е, че преди да започне срещата в Хелзинки, Доналд Тръмп обвини предишните американски президенти за лошите отношения с Русия, т.е. положи отговорността върху Вашингтон, а не върху Москва. Всъщност Владимир Путин едва ли има лоши спомени от Барак Обама, тъй като под взора на последния руският президент успя да реабилитира Русия като фактор в международните отношения.

Но тук, може би, някой трябваше да напомни на президента Тръмп, че не ФБР, Хилари Клинтън или специален прокурор Робърт Мълър са нахлули и окупирали Крим през 2014-та година. И че никой от споменатите не участва в опита за преврат в Черна Гора през 2016-та година. И че никой от споменатите не инвестира пари и усилия за развалянето на преговорите между Република Македония и Гърция и "спъването" на евро-атлантическата перспектива пред Западните Балкани.

Второто е, че американският президент, в присъствието на Владимир Путин, делегитимира американските разузнавателни служби и органи на сигурност, сред които има еднозначен консенсус за намесата на Кремъл в американските избори. Това е най-сериозната грешка в президентството на Тръмп, написа по този повод Нют Гингрич, който е сред най-близките съмишленици на ръководителя на Белия дом.

Третото, колкото и парадоксално да е то, е, че руският президент изрази по-добре критичната позиция на САЩ (и ЕС) по отношение на актуалния статут на Крим, отколкото това направи Доналд Тръмп.

Четвърто, вместо да отхвърли като подигравателно и унизително предложението на руския президент Москва да съдейства за разследването на Робърт Мълър за ролята на Кремъл в изборния процес в страната, Доналд Тръмп го определи като "невероятна" оферта.

И други неща могат да бъдат добавени.

Ако Германия е "пленник" на Русия, както заяви в Брюксел американският президент, защо той деградира и унизи пленника, а след това се сниши и велича похитителя?

Ако Русия, която се е месила в изборния процес на страната ти, Русия, срещу която Конгресът ти е наложил кръг от санкции, и Русия, с която си в режим на съперничество от далечния изток до носа ти в Куба, е "конкурент", то каква е логиката да наричаш Европейския съюз "враг"?

Освен това, ако в белгийската столица "Северен поток" - 2 бе адресиран агресивно от Тръмп, то в Хелизнки проектът вече не изглеждаше чак толкова лош.

А това, че Владимир Путин изглеждаше подготвен и пунктуален на фона на американския си хомолог, не е учудващо. За разлика от хаотичния Тръмп, Путин беше съдържателен и влизаше с лекота в детайли.

Проблемът за американския президент не е в това, че той иска рационални и прагматични отношения с Русия. Проблемът му е този, че за неговите избиратели в САЩ е невъзможно да си представят ръководителя на Белия дом като субординиран на ръководителя на Кремъл.

А това, разбира се, е проблем не само на американския избирател, но и на НАТО, и на ЕС.

С две думи, в Хелзинки се игра мач, който Путин спечели с разлика. Оттам нататък е подробност колко от попаденията бяха автоголове.