Предизборната кампания върви, но това се случва толкова вяло, че избирателите вероятно са на ръба на отчаянието. Подходящите теми за кампания отдавна са използвани и няма как да донесат добавена стойност за когото и да било. Няма и как да не е така, тъй като става дума за седем предизборни кампании в рамките на едва малко повече от три години. От пролетта на 2021 г. досега набързо преминахме през мандатите на шест парламента - през 2021 г. своя мандат приключи 44-то Народно събрание, а сега ни предстои на 27 октомври да изберем 51-то.

Всичко това говори за тежка криза на политическата система, изхабяване на политическия език, лоша комуникация между политическите формации, както и между тях и избирателите. Една от много малкото теми, които биха могли да представляват интерес за българските граждани е темата за Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Той осигурява възможност на България да получи милиарди евро по европейска линия, но е необходимо и провеждането на определени реформи в законодателството, които биха подобрили функционирането на институционалната уредба на страната, биха осигурили допълнителни гаранции за правата на гражданите и биха развили бизнес възможностите, както и достъпът на гражданите до тях.

Вероятно поради всички тези обстоятелства ПВУ се превърна в основна предизборна тема в рамките на настоящата предизборна кампания. ПВУ обаче най-малко има място в предизборни препирни. Той осигурява достъп до средства за всички страни от ЕС, но в нито една от тях не се е превръщал в обект на вътрешната политика в степента, в която това се случва в България. В ПВУ е заложена логиката на самия ЕС. Логика, която изразява стремежът на държавите членски към единни стандарти в политиката, икономиката, бизнеса, екологията и качеството на производствата. Логиката на ЕС също така включва получаването на права и възможности, но и поемането на ангажименти и задължения, което е характеристика и на ПВУ.

У нас има формации, които по всичко личи биха искали да се възползват от възможностите на ПВУ, без обаче да поемат каквито и да било задължения. Това е ярко изразено антиевропейско поведение точно защото не отговаря на логиката на ЕС. От това се възползват най-вече антисистемните формации, за да разпространяват пропаганда и да убеждават избирателите, че едва ли не ЕС е против устойчивостта на българската икономика. А ПВУ има точно тази цел - да осигури устойчивост. Така например от "Възраждане" активно се противопоставят на затварянето на въглищните централи, като дори не желаят да обърнат внимание на позитивите от това и да проумеят, че със средствата от плана ще се преодолеят всички негативни ефекти, които потенциално могат да се появят.

И ако не е изненада антисистемността у нас да има такова отношение към ПВУ, то от водещите системни формации определено следва да се очаква повече по тази тема. Непрекъснатото препиране между ГЕРБ и ПП/ДБ относно това, чия е вината за слабата готовност и закъсняването на България по изискванията на ПВУ, не носи никакъв конструктивизъм и нищо полезно на никого - нито на двете формации, замесени в това, нито на страната ни или на обществото като цяло. Дори по-скоро този подход води до избледняване на границите между системност и антисистемност. Нещо, което формации като ГЕРБ и ПП/ДБ не бива да допускат да се случва. В най-голяма степен България ще може да използва възможностите на ПВУ, ако има редовно правителство, което заедно с ясно оформено парламентарно мнозинство да носи отговорност за управлението и да създава необходимата законодателна база за задълбочаването на нашата европейска интеграция.

Пред страната ни се намират и най-важните цели, свързани със задълбочаването на европейската ни интеграция. Пълноправното и пълноценно членство в Шенген и еврозоната трябва да бъде постигнато, за да може да се каже, че България е част от ЕС в цялостния смисъл на думата. Неубедителното отношение, което страната ни показва що се отнася до ПВУ определено не е добър атестат и от гледна точка на целите за завършването на евроинтеграцията ни. Разбира се, за Шенген и еврозоната има технически критерии, които трябва да бъдат изпълнени, за да се постигне резултат, но това определено не е всичко. Политическата стабилност и легитимното управление на държавата са от ключово значение, за да се реализират цели като влизане в еврозоната и постигане на пълен Шенген. Тук отново би било удачно да припомним логиката на ЕС - наличие на права и възможности, но и поемане на ангажименти и отговорности. А ангажиментите и отговорностите могат да се носят единствено от легитимно излъчени публични институции с ясен управленски мандат и ясно оформено парламентарно мнозинство.

Малката стъпка, която България направи по отношение на Шенген по времето на редовния кабинет "Денков -Габриел", точно показва всичко това. Кабинетът се беше позакрепил и това веднага беше възприето като важен плюс в полза на страната ни. Нидерландското вето падна, а то беше най-проблематично, защото съществуваше от много дълго време и не беше свързано с вътрешнополитическата конюнктура, както е в случая с Австрия. При наличието на редовен кабинет у нас свалянето на австрийското вето ще се случи по много по организиран и оперативен начин. Нужно ни е правителство, което да работи с австрийската страна. Там също са в процедура по излъчване на изпълнителна власт и е напълно възможно крайнодесните да останат извън властта, макар и да излязоха първи на изборите с 3% преднина пред традиционната десница.

Евентуално постигане на разбирателство по отношение на ПВУ би било своеобразен тест за възможността да се постигне излъчването на редовен кабинет в България след 27 октомври. Това е тема, която осигурява шанс за основните системни формации да изградят консенсуси по най-значимите въпроси на националното развитие. ПВУ е едновременно инструмент и на европейската, и на националната политика. Той създава предпоставки за още по-тясно и по-обвързано взаимодействие между страните членки. Ето защо на него не следва да се гледа единствено като на финансов източник. Той има своите институционални измерения в общия европейски контекст. Ако водещите формации у нас погледнат малко по-мащабно на темата, то най-вероятно и резултатите, които биха могли да се постигнат, ще са значително по-добри.

Много е хубаво, че се очертава провеждане на извънредно заседание на Народното събрание във връзка с ПВУ. И без това пълноценна предизборна кампания не се провежда, така че връщането на политическите формации в парламента по-скоро може да се окаже полезно. Част от тях най-вероятно ще се опитат да използват парламентарната трибуна за предизборни цели. Антисистемността има и такова проявление. Последното заседание на Народното събрание през септември, преди началото на предизборната кампания, придоби доста нелицеприятен вид. На него трябваше да се разгледа законодателство, свързано точно с въпросите около ПВУ. Тогава формации като "Възраждане" и ИТН блокираха функционирането на парламентарната институция чрез незаконно ограничаване на достъпа до парламентарната трибуна. Така заседанието приключи без резултат. Сега, по време на извънредното заседание, подобна ситуация не трябва да се допуска. Системните формации, както и администрацията на Народното събрание трябва да се подготвени и да имат решение, което да приложат, ако се появи нов опит за разиграването на подобен сценарии.

Ако се проведе едно пълноценно извънредно заседание, то това не само би било полезно от гледна точка на ПВУ, но то би дало отговор и на въпроса - какви в действителност са шансовете за редовен кабинет след 27 октомври. И този отговор би бил по-точен от отговора, който можем да открием в социологическите сондажи, както и в политическото говорене в рамките на предизборната кампания.