Радикалният ислям в България

"Това е феномен, покриващ океан от различия" смята египетският дипломат Тахсин Башир, според когото фундаменталистите са странна смес от яростни фанатици и хладнокръвни интелектуалци.

В България проповедниците на фундаментализма се появяват в началото на 90-те години, използвайки благоприятната ситуация след политическия пробив, осъществен от Движението за права и свободи (ДПС).

В началото ислямистите организират курсове по арабски език и изучаване на Корана в районите, населени с български мюсюлмани. Раздават се големи суми за строеж на джамии и купуване на сателитни приематели, даващи възможност да се гледат телевизионни програми от мюсюлманските държави.

По времето на правителството на Любен Беров (създадено с мандата на ДПС) ислямистките емисари, предимно от Саудитска Арабия, получават неограничен простор на действие.

Само в Родопите са изградени повече от 1000 нови джамии, като общият им брой значително надминава този на църквите. В същото време са основани поделения на терористичната фундаменталистка организация "Мюсюлмански братя", чиито ръководител в България тогава е сириецът Мувафак Ахмед и които извършват серия от провокации в района на Девин (включително и разрушаване на християнски паметници, като последната подобна проява беше на гробищата в Кърджали).

В Родопския регион най-активна е ислямистката секта "Нурджулар", кръстена на своя основател Сайди Нурси. С нея си съперничи сектата "Ъшъкчълар", поддържаща тесни връзки с управляващата тогава в Турция Партия на благоденствието на бившия министър-председател Неджметтин Ербакан.

Повечето от тези секти са настроени крайно екстремистки и проповядват "Джихад" срещу неверниците. Емисарите им успешно се внедряват в областните джамийски настоятелства и вербуват голям брой имами.

Някои от тях са финансирани от фондацията на Управлението по религиозните дела на Република Турция "Дианет Вакфъ".

В края на 1993г. регистрираната през същата година фондация "Ал Уакф Ал Ислями", представена от изпълнителния си директор Абдул Рахим Муслех Таха, сключва договор с Главното мюфтийство на мюсюлманите в Република България за "съвместна дейност в сферата на образованието на духовните мюсюлмански училища".

Според него фондацията финансира издръжката им и упражнява контрол върху дейността на учебните заведения, като има правото да предлага кадрови, структурни и административни промени в образователното дело и да осигурява преподавателски кадри, включително и от чужбина.

Осведомени източници обаче твърдят, че тя е филиал на "Мюсюлмански братя", забранена в повечето арабски страни.

Горепосоченият неин ръководител е финансирал с половин милион лева извънредната мюсюлманска конференция в НДК през март 1995г., ръководена от Фикри Сали, на която присъства и депутатът от ДПС Ибрахим Татарлъ.

"Досега съм хвърлил милиони за разпространенето на ислямизма в България и Македония и ще продължавам да давам пари" заявява от трибуната представител на турското фундаменталистко движение.

Друга подобна фондация - "Иршад", издава фундаменталистка религиозна литература, провежда курсове за изучаване на Корана и се опитва да изземе функциите на официалните органи на мюсюлманското вероизповедание.

Чрез Турция в България се опитват да проникват и суфитите - отшелническо мистично движение, отхвърлящо всичко светско. Неговите мисионери изнасят проповедите си в шуменската "Томбул Джамия".

През лятото на 1996г. нелегалната организация "Ислямска защита" създадена в района на Якоруда, в послание до пресата оповести основните положения от своя устав - създаване на мюсюлманска автономна област в Западните Родопи, собствено радио и телевизия, полиция и мюсюлмански училища.

Екстремистката организация  се готви да обедини всички българомохамедани, турци и цигани и да издирва и "съди" онези, които уж "репресирали" мюсюлманите. Предвидени са дори силови действия за сваляне на българското правителство.

Прави впечатление, че спадането на влиянието на Движението за права и свободи в районите, населени с български мюсюлмани, се компенсира с нарастване активността на ислямистите там.

Част от някогашните съратници на Ахмед Доган като Ридван Кадьов, разочаровани от корупцията, царяща в ДПС, се ориентираха към ислямизма.

Зад оредяващите редици на турските националисти в смесените райони започва да се очертава набиращото скорост фундаменталистко движение. Нараства ролята на завръщащите се възпитаници на уахабитски школи и висши мюсюлмански институти, които с действията си дискретно, но последователно ерозират суверенитета, националното единство и териториалната цялост на Република България.

Те съзнателно работят за капсулирането на мюсюлманската общност у нас и отчуждаването и от обществото. Минаретата по българските земи, в очите на радикалните ислямски проповедници, очертават новите граници на митичния Халифат по пътя към превръщането му в планетарна ислямска империя.

През последната седмица, заети предимно със събитията в района на град Гоце Делчев, българските медии не обръщат сериозно внимание на дейността на сектата "Ахмадия" на територията на страната.

На специалистите обаче отдавна е известна нейната подмолна дейност, най-вече сред религиозно-етническите малцинства.

Още през 90-те години на ХХ век нейни емисари шетаха из алианските и татарските села в Североизточна България, както и сред мюсюлманската общност в четирите села в Тетевенския Балкан - Галата, Градешница, Глогово и Бабинци.

Сега на преден план излиза вербовката на циганското население в Пиринска Македония. Няма нищо чудно, че именно посочените общности попадат в полезрението на пакистанските емисари на "Ахмадия".

Както алианите, така и татарите, макар и тюркоезични, не се приемат за свои от мнозинството от турското население, дори в Североизточна България (да не говорим за Югоизточна).

Мюсюлманите от четирите посочени села също са отчуждени както от християнското си обкръжение, така и от единоверците си, най-вече поради босненския си произход.

Циганите по принцип винаги и навсякъде са инертна маса, склонна да тръгне след всеки един благодетел, каквато роля се опитва да играе в Благоевградския край госпожа Рифат Ара, а в Източните Родопи имамът на джамията в маданския квартал "Малката река" Шефкет Мурад - емисари на пакистанската секта.

По тази причина обикновено стават лесна плячка в ръцете на ловки манипулатори, вещи в социалната психология. А именно тези качества няма как да се отрекат на активистите на "Ахмадия". Сектата е типичен пример за чудовищна демагогия и манипулация.

Основателят й, Мирза Гулам Ахмад Кадриани, е роден в пакистанския град Кадриан. Той проповядва обединение на световните религии, на основата на техните най-висши духовни ценности.

Според него християнството, ислямът, будизма и т.н. имат общи корени и техните земни месии са изпратени от един и същи Бог. Основава се на общността на проповядваните от тях добродетели: покорство, смирение, милосърдие, целомъдрие и т.н.

Практиката обаче показва, че сектантите се опитват да налагат тези добродетели в родната си страна и на други места предимно чрез терор.

След десетина терористични акта, извършени от членове на "Ахмадия", пакистанските власти я забраняват. Тъй като в тази държава има и други, по-мощни и опасни религиозни секти, от типа на "Лашкар ет Тайба", съсредоточила ударите си върху съседна Индия, това което вършат последователите на Мирза Гулам Ахмад Кадриани не винаги попада в полезрението на световните медии.

Това обаче не прави терористите от "Ахмадия" по-малко опасни. Те вземат дейно участие в размириците в индийския мюсюлмански щат Кашмир, най-вече поради твърдата си вяра, че в кашмирския град Шринагар е погребан Исус Христос, който влиза в техния пантеон на светци.

Все още никой не знае със сигурност защо водачите на сектата са избрали именно България за терен на разпространение на своята доктрина и набиране на последователи. Налице са обаче няколко хипотези.

Първата е, че нашата страна е подходяща за този вид дейност поради етническата си пъстрота и религиозното многообразие, в това число различните течения на исляма, популярни сред мюсюлманското население (да не забравяме, че в основата на доктрината на "Ахмадия" все пак стои Коранът).

Имайки предвид, че елитът на ислямското духовенство у нас е загрижен повече за материалните си интереси, отколкото за спасението на душите на паството си, не е трудно да се досетим, че то по принцип е лесна плячка за всевъзможни "ловци на души".

Освен това, след промените през 1989г. и най-вече след 1997г. разрухата в българските специални служби е съпроводена с издигане на ръководни държавни постове на функционери на най-опасните секти.

Например, в средата на 90-те години Направление "Психологическа отбрана" на Аналитичния отдел на Управление "Информация и връзки с обществеността" на Министерството на отбраната разследва млад журналист, работещ в столичен седмичник, затова че се опитва да вербува колежките си да се включат в определена протестантска секта.

През 1997г. същият е назначен за началник на споменатото управление "Информация и връзки с обществеността".

Естествено, първата му работа е да закрие направление "Психологическа отбрана", което се занимава с противодействие на сектантската пропаганда в Българската армия и естествено, да уволни работещите в него.

Този факт не е единствен и сигурно отдавна е известен на всички, тръгнали за България с тъмни намерения. Емисарите на "Ахмадия" са само едни от тях.