Броени часове след телевизионната изповед на Мирослав Найденов, с която започна показната разправа между главатарите на клана ГЕРБ, Бойко Борисов каза нещо много, много важно. Нещо, за което дълго ще си спомняме. Уви...

Коментар на Еми Барух за Дойче веле:

Това, което ни каза Борисов, е всъщност едно обещание: че и занапред ще управлява така, както управляваше досега - арогантно, еднолично, безочливо. В предупреждението "политиците да си мерят приказките, защото след 12 май ще дойдат да си говорят с мен" се съдържа цялото презрение, с което Бойко Борисов прегази българската публичност. Изречени само часове след телевизионната изповед на "беззащитния" Найденов, с която започна показната разправа между главатарите на клана ГЕРБ, тези думи са закана за разплата. Първо със своите, после с чуждите. Макар че голяма разлика между едните и другите за Борисов няма.


Падението

Но не заканата на бившия премиер е интересна. Интересна е средата, която му позволи да добие това самочувствие, средата, която не санкционира демонстративния възход на неговата безпардонност. Защото Борисов ще си отиде, но тази среда ще остане.

В политическия елит на страната (освен найденовци, цветановци и фидосовки) имаше (и има) подготвени професионалисти, хора с успешна кариера и доказани качества. През всичките четири години от ерата Борисов обаче нито един от тези, които участваха в управлението, не направи и намек за несъгласие със стила на премиера. Стил, който беше оскърбление не само за неговия екип, но и за цялата държава.

Министрите - помним този срам - заявяваха един през друг, че да ги подслушват е в реда на нещата. Цветанов сияеше. Останалите мълчаха. В това число и днешният президент Росен Плевнелиев.

Падението следователно е всеобщо. Виновни са всички. Отказът да се коментира бруталното нарушаване на базисни демократични принципи никога не остава ненаказан. А опитите да бъде разказана историята на групировката ГЕРБ като напрегнат сюжет между "добрите" и "лошите" е поредната демагогия на разни "политически мухльовци" (по Ани Илков).


Безсилието

Впрочем, Бойко Борисов унизи не само своите покорни подвластни. Бойко Борисов унизи и интелигенцията. Той я купи, подчини, употреби и захвърли. Като ненужен и презрян паразит. Неуважението и подигравателното отношение на Борисов към хората с дипломи, към "белите якички", към знанието като ценност е един от най-успешните му популистки ходове. В това се състои разрушителната мощ на неговите последователи, пред които презряната "интелигенция" е безсилна. Защото Бойко Борисов ще си отиде, но "политическите мухльовци" ще останат.