Само преди няколко години президентът на САЩ Джо Байдън предизвика сериозен отзвук, когато публично потвърди, че администрацията му ще защитава Тайван, ако островът бъде нападнат от Китай. Това беше отклонение от традиционната американска политика на стратегическа неопределеност, при която Вашингтон не се ангажира с конкретни действия. Това пишат Ребека Лиснер и Мира Рап-Хупър за Foreign Affairs.
"През май президентът на САЩ Доналд Тръмп предизвика вълна от реакции с различната си позиция. В телевизионно интервю той определи Тайван като "много добра разменна монета" в отношенията с Пекин и отбеляза, че островът е близо до Китай, но далеч от Съединените щати, като по този начин намекна, че американските интереси в Тайван са незначителни. С думите си Тръмп сякаш потвърди опасенията на мнозина наблюдатели на ситуацията в Азия: че този американски президент би бил готов да отслаби ангажимента на САЩ към Тайван, за да укрепи отношенията си с китайския лидер Си Дзинпин.
Няколко дни по-късно държавният секретар Марко Рубио заяви пред Комисията по външни отношения на Сената, че няма промяна в американската политика спрямо Тайван. Думите на Тръмп обаче бяха тревожни не на последно място защото отразяват промяна във Вашингтон, която надхвърля Овалния кабинет. От 2025 г. насам политици и от двете партии все по-често избягват да потвърждават дългогодишната подкрепа на САЩ за Тайван. Междувременно Китай разработва нови стратегии за оказване на натиск върху острова, без да започва война, а Пекин ще бъде все по-изкушен да ги приложи, ако прецени, че ангажиментът на САЩ към Тайван отслабва както сред политиците, така и сред обществеността.
Подобна преценка обаче би била сериозна грешка от страна на Китай. Всъщност интересите на САЩ в Тайван нарастват, а не намаляват. Независимо от настоящата реторика на Вашингтон, Съединените щати ще трябва да реагират на всяко действие на Пекин, което застрашава тези интереси, а тогава двете държави ще се изправят пред криза между велики сили. За да предотвратят тази опасна ситуация, американските лидери трябва незабавно да актуализират стратегията на САЩ спрямо Тайван, така че тя да отразява новата действителност.
Нарастваща опасност
Уникалният международен статут на Тайван отдавна усложнява американската политика. Република Китай, известна днес като Тайван, е съюзник на САЩ по време на Втората световна война. След създаването на Китайската народна република на континенталната част през 1949 г. президентът на Република Китай Чан Кайшъ се премества в Тайван, а Съединените щати поддържат официални дипломатически отношения с неговото правителство, а не с Китайската народна република. През 1954 г., когато Студената война в Тихоокеанския регион достига връхната си точка, САЩ сключват официален договор за взаимна отбрана с Тайван, отчасти за да предотвратят все по-агресивните артилерийски обстрели от континенталната част. Почти 20 години по-късно обаче, когато президентът Ричард Никсън и неговият съветник по националната сигурност Хенри Кисинджър започват да подготвят дипломатическото сближаване с правителството в Пекин, те знаят, че това ще има цена за Тайван.
Отчасти защото са разбирали, че установяването на дипломатически отношения с Пекин ще бъде болезнено за Тайван и ще предизвика спорове в Конгреса, където Тайпе има много поддръжници, Никсън и Кисинджър умишлено забавят процеса. Същото прави и наследникът на Никсън - президентът Джералд Форд. В крайна сметка промяната е осъществена от президента Джими Картър. На 1 януари 1979 г. Съединените щати прекратяват съюза си с Тайван и признават континенталното правителство за "единственото законно правителство на Китай". Конгресът реагира гневно. Законодатели от двете партии бързо изготвят Закона за отношенията с Тайван от 1979 г., който продължава да е в сила и днес. Той задължава Вашингтон да предоставя на Тайпе отбранително въоръжение, като по този начин създава предпоставки за съюз с Тайван въпреки неофициалния характер на отношенията. През 1982 г. администрацията на Роналд Рейгън поема допълнителен набор от ангажименти към Тайван, известни като "Шестте уверения". Сред тях са потвърждението, че Вашингтон не подкрепя претенциите на Пекин за суверенитет над Тайван, и обещанието, че САЩ няма да използват продажбите на оръжие за острова като разменна монета.
През изминалите 50 години американската политика спрямо Тайван е забележително успешна. Чрез партньорството си с острова и продажбите на оръжие Съединените щати са допринесли за поддържането на мира и стабилността в Тайванския проток. Междувременно Тайван се развива успешно като демокрация и икономика, докато Вашингтон поддържа отношения и с Пекин. Напоследък обаче ангажиментите на САЩ към Тайван са подложени на все по-силен натиск. Китай осъществява мащабно военно превъоръжаване, което трябва да даде на Пекин възможност да завземе Тайван със сила; използва мерки за икономическа принуда, извършва кибератаки и се намесва в избори, за да оказва натиск върху Тайпе; и редовно провежда военни учения на армията и бреговата охрана, за да демонстрира способността си да блокира острова. Всичко това засилва опасенията в целия Тихоокеански регион, че дългогодишното партньорство със САЩ може да не е достатъчно, за да гарантира мира в Тайванския проток.
През последните години нарастват опасенията, че Китай може да се опита да си върне Тайван със сила, вероятно още докато Си е на власт. Анализатори често посочват 2027 г. като начало на период с най-висок риск, позовавайки се на изявление от 2021 г. на Филип Дейвидсън, бивш командващ на Индо-тихоокеанското командване на САЩ, относно момента, в който Народноосвободителната армия може да бъде готова за нахлуване. Този срок обаче никога не е бил категоричен, а неотдавнашното отстраняване на над 100 офицери от Си вероятно е забавило подготовката на армията. Разузнавателните оценки на САЩ не предвиждат нахлуване в Тайван през следващата година, а повечето учени смятат, че китайското правителство би прибегнало до подобна стъпка само като крайна мярка, ако обединението не може да бъде постигнато по друг начин.
Основната опасност сега е Си да засили кампанията за натиск, чиято цел е да принуди Тайван да преговаря за промяна на статута си. От 2025 г. насам китайските лидери използват дипломатическите си канали към администрацията на Тръмп, включително пряката линия за връзка между Си и Тръмп, за да настояват за американски отстъпки по въпроса за Тайван в замяна на напредък в търговските преговори. През май Китай успя да постигне временно спиране на планирана американска продажба на оръжие на Тайван на стойност 14 милиарда долара, както и на друго финансиране за отбраната на острова. Пекин може да се надява, че допълнителни постепенни стъпки ще отслабят още повече доверието на тайванците в САЩ и че подобни действия ще бъдат трудни за отмяна от Тръмп или от бъдещ американски президент.
Китай очевидно се подготвя и за по-драстични форми на принуда. Пекин разполага с няколко възможности: от 2022 г. насам китайската армия тренира блокади на Тайван, а бреговата охрана е симулирала карантинно затваряне на основните пристанища на острова. Пекин би могъл и да използва митнически контрол или други административни мерки, за да се опита да наложи юрисдикцията си над Тайван, като същевременно сведе до минимум вероятността САЩ да се намесят, за да го спрат. Ако тайванският президент Лай Чинг-те, който подкрепя независимостта на Тайван, но не е предприемал стъпки в тази посока по време на мандата си, бъде преизбран през 2028 г. и китайските лидери сметнат, че възможностите за мирно обединение се изчерпват, Си може да обмисли използването на тези инструменти срещу острова в края на 2028 г. или началото на 2029 г., преди встъпването в длъжност на новата американска администрация. Предвид отчуждаването на съюзниците на САЩ в Азия и Европа от страна на Тръмп и ограничените възможности на Вашингтон да реагира на морска блокада, Пекин може да се надява да осъществи подобна мащабна кампания за принуда, без да предизвика сериозен отпор.
Незаменимият остров
Нарастващото стратегическо значение на Тайван прави разработването от Пекин на нови средства за принуда още по-тревожно. Вашингтон вече поддържа партньорството си с Тайпе не заради исторически ангажимент или, както би искал Пекин да вярва светът, за да дразни Китай. Бумът в областта на изкуствения интелект постави Тайван в центъра на световната икономика. Островът е ключов доставчик за американската технологична индустрия, а Съединените щати осъзнават, че не могат да бъдат лидер в областта на изкуствения интелект без Тайван.
Мащабът на икономическата зависимост на САЩ от Тайван е показателен. Тайван е петият по големина търговски партньор на страната. Китайска блокада на острова би застрашила търговия за над 250 милиарда долара и би могла да намали американския БВП с повече от три процента в рамките на една година, според доклад на Блумбърг. До 97% от световното производство или пакетиране на високопроизводителните логически чипове, използвани в смартфони и друга модерна електроника, се осъществява в Тайван. Загубата на достъп до тайванските чипове може да намали глобалното производство на модерна електроника с 60%, тъй като заводите ще бъдат принудени да разчитат на наличните си запаси от чипове. Американските автомобилни производители и производителите на медицински изделия могат да изчерпят запасите си само за няколко седмици. Американските компании Amazon, Apple и Nvidia са сред десетте най-големи клиенти на Taiwan Semiconductor Manufacturing Company. Заедно тези десет клиенти имат обща пазарна капитализация от над 14 трилиона долара. Тъй като растежът на изкуствения интелект подкрепя американския фондов пазар и икономиката като цяло, криза в Тайван би предизвикала срив, потенциално сравним по мащаб с борсовия крах в началото на пандемията от COVID-19.
Икономическите последици от опит на Китай да задуши Тайван икономически няма да се ограничат само до Съединените щати. Изследователската компания Rhodium Group е изчислила консервативно, че едногодишна блокада на острова може да струва на световната икономика между 2 и 3 трилиона долара. Пълномащабна война би имала далеч по-тежки последици: според оценка на Блумбърг тя би причинила икономически загуби от 10 трилиона долара и би довела до глобална рецесия. Ето защо вероятността Съединените щати да бъдат принудени да действат, ако веригите за доставки на Тайван бъдат застрашени, става все по-голяма. Цената на бездействието просто би била твърде висока.
Проблемът с ангажимента
Точно когато Съединените щати трябва да правят всичко възможно, за да предотвратят криза, подкрепата на Вашингтон за Тайван изглежда колеблива. Разсъжденията на Тръмп за географската отдалеченост на Тайван от САЩ и използването на продажбите на оръжие като разменна монета са най-ярките примери, но не са единствените признаци за разклащане на американския ангажимент. Политически анализатори твърдят, че САЩ трябва да променят позицията си и категорично да се противопоставят на независимостта на Тайван или дори да изтеглят американските войски от военните бази в Япония и Филипините, които са най-близо до острова.
Променя се и общественото мнение в САЩ. Според проучване на Чикагския съвет по глобални въпроси от юли 2026 г. отношението на американците към Китай се е подобрило значително през последните две години. Мнозинството - 57% - подкрепят приятелското сътрудничество и взаимодействие с Китай, докато 40% подкрепят активни усилия за ограничаване на нарастването на китайската мощ. Делът на американците, които смятат териториалните амбиции на Китай за "критична заплаха", е намалял с повече от 10% от 2022 г. насам, а подкрепата за използването на американски войски, ако Китай нахлуе в Тайван, е спаднала от 52% на едва 38%.
Отчасти намаляващата подкрепа за защитата на Тайван отразява нарастващата предпазливост на американците по отношение на нестабилността и конфликтите. Усещането, че светът потъва в хаос, помогна на Тръмп да спечели кампанията си през 2024 г. Като президент той засили това усещане, като предприе решителни военни действия на места като Иран и Венецуела. Сега американците понасят икономическите последици от девет месеца война в Близкия изток, което допълнително засилва антивоенните настроения, както ясно показват резултатите от междинните избори. В миналото кандидатите за държавни постове се надпреварваха да демонстрират твърда позиция спрямо Китай, но сега мнозина се въздържат от идеята да заявят, че американската армия трябва да защитава Тайван при китайско нахлуване, преценявайки, че моментът не е подходящ да бъдат възприемани като ястреби.
Разбира се, обществените нагласи могат бързо да се променят по време на криза. Ако Китай действително извърши агресия срещу Тайван, американците може да започнат да подкрепят по-решителна реакция на САЩ. А ако в началните етапи на конфликт има американски жертви или китайско нападение срещу критична инфраструктура на САЩ, американската общественост е напълно възможно да се обедини около националния флаг и да настоява за решителна военна намеса.
Засега обаче Китай може да смята, че както волята, така и способността на САЩ да воюват отслабват. Войната с Иран значително намали военната готовност на САЩ за евентуален конфликт около Тайван. Съединените щати изразходваха голяма част от запасите си от ракети за противовъздушна и противоракетна отбрана, включително около 2/3 от наличните си ракети-прехващачи Patriot, чиито запаси вече бяха намалени заради американската помощ за Украйна, както и до 80% от ракетите-прехващачи THAAD при отбраната срещу ирански дронове и ракети. Още преди войната с Иран анализатори предупреждаваха, че американската армия може да изчерпи запасите си от далекобойни високопрецизни боеприпаси при конфликт за Тайван. Сега недостигът на такива боеприпаси е станал опасно сериозен. Освен това войната отклони военни ресурси от Индо-тихоокеанския регион. През август Вашингтон изтегли от региона последния си самолетоносач в Азия - "Джорд Вашингтон". САЩ преместиха и системи за противоракетна отбрана в Близкия изток, включително комплекси Patriot и THAAD, които преди това бяха разположени в Южна Корея.
Новата стратегия
Резултатът е повишен риск от опасни погрешни преценки. Ако китайските лидери решат, че ангажиментът на САЩ към Тайван отслабва и в двете американски партии, а страната не е добре подготвена за военен конфликт, те може да заключат, че имат възможност да окажат натиск върху Тайван, без да предизвикат американска реакция. Но тъй като интересите на САЩ в Тайван днес са по-големи от когато и да било в историята, сметката на Пекин може да се окаже погрешна. Китай може да обяви морска карантина на Тайван или да предприеме друга принудителна мярка, само за да се изправи срещу намеса на САЩ, която потенциално да доведе до конфронтация между велики сили.
За да се избегне подобен сблъсък, американските лидери трябва отново да се ангажират с възпирането. На първо място Вашингтон трябва да актуализира начина, по който представя позициите си. В публичните си изявления политиците трябва ясно да заявят, че зависимостта на американската икономика от тайванския износ превръща мира и стабилността в Тайванския проток в ключов интерес на САЩ. Американските политически лидери трябва да подчертаят пред Пекин, че Съединените щати имат задължение да предотвратят криза, която би сринала американския фондов пазар, прекъснала критични вериги за доставки и нанесла тежък удар на множество отрасли в страната.
Изясняването на американските интереси не би поставило под съмнение 50-годишната внимателна дипломация с Китай, нито би наложило промяна в политиката на САЩ, установена със Закона за отношенията с Тайван, "Шестте уверения" и поредицата от съвместни американско-китайски изявления, направени между 1972 и 1982 г. и известни като "Трите комюникета". Вместо това актуализираните изявления биха дали да се разбере на китайските лидери, че определени промени в статуквото от двете страни на Тайванския проток биха били неприемливи за САЩ дори ако Тайван се съгласи на тях под натиск. Например Вашингтон би подкрепил мирно обединение само ако процесът гарантира сигурността на критичните вериги за доставки.
След като изяснят интересите си, Съединените щати ще трябва да подкрепят думите си с нова стратегия за възпиране на китайски действия, които остават под прага на военен конфликт. Възможно е Пекин вече да е в началните етапи на налагане на карантина на острова. Вашингтон не бива да допуска допълнителни мерки, които пречат на търговията и морския трафик към и от Тайван. За да възпре Китай от подобни стъпки, следващият Конгрес на САЩ трябва да приеме законодателство, което ясно да изрази категоричното и двупартийно противопоставяне на китайски блокади, карантинни мерки и други ограничения. Дори ако Белият дом продължи да заема по-мека позиция, това би изпратило сигнал към Пекин, че други политически фактори могат да принудят президента да промени курса си. Конгресът трябва също така да настоява администрацията да подготви дипломатически и финансови санкции, които да бъдат приложени в случай на ескалиращи китайски карантинни мерки срещу Тайван. Като планира тези ответни действия много преди евентуални принудителни мерки, Вашингтон би дал да се разбере, че кампанията за морски натиск ще има ясна цена за Пекин и ще носи опасност от ескалация.
Съединените щати трябва да засилят и военното възпиране. Следващият Конгрес трябва да окаже натиск върху администрацията на Тръмп да одобри блокирания пакет от продажби на оръжие за Тайван на стойност 14 милиарда долара, както и другата помощ за сигурността, чието предоставяне администрацията бави. Конгресът има законово задължение да направи това съгласно Закона за отношенията с Тайван. Спирането на помощта за сигурността противоречи на американската политика, а позволяването на екипа на Тръмп да направи тази отстъпка в рамките на вероятно безплодния опит за сближаване със Си само отслабва позициите на Вашингтон.
Вашингтон не трябва - и не бива - да предприема тези стъпки сам. Американски съюзници като Германия, Япония и Южна Корея биха пострадали почти толкова, колкото и Съединените щати, ако Китай поеме контрола над полупроводниковата индустрия на Тайван. Тези държави имат интерес да си сътрудничат дискретно, за да възпират китайската принуда и да разработят съвместни ответни мерки, като същевременно работят за диверсифициране на веригите си за доставки на чипове и за повишаване на тяхната устойчивост. В Съединените щати тази работа не трябва да чака избирането на нов президент. Конгресът може да изпраща делегации и да използва други дипломатически възможности, за да започне разработването на планове съвместно с парламентарните си партньори в чужбина.
Освен това, с наближаването на президентските избори в САЩ през 2028 г., кандидатите и от двете партии трябва ясно да говорят за силните икономически интереси на страната в Тайван и за ангажимента си към възпирането. Това не изисква заемането на войнствени позиции, но кандидатите за президент трябва категорично да заявят, че всеки опит на Пекин да прекъсне жизненоважни вериги за доставки би навредил на американските интереси и би наложил реакция от страна на САЩ. Последователните послания биха показали на китайските лидери, че не бива да очакват бъдеща администрация да бъде обвързана с отстъпките в политиката на Тръмп. Те биха изпратили сигнал и към съюзниците, че през 2029 г. Съединените щати отново ще бъдат надежден партньор в противопоставянето на китайската икономическа агресия.
Съединените щати трябва да актуализират политиката си спрямо Тайван, но отстъпването на позиции, каквото предприе Тръмп, само прави баланса от двете страни на Тайванския проток по-нестабилен. За разлика от други политики от времето на Студената война, значението на предотвратяването на китайска агресия срещу Тайван става все по-голямо, а не по-малко с течение на времето. Интересите на САЩ в Тайван са по-ясни и по-лесни за обяснение от когато и да било. Само като заявят тези интереси ясно и подкрепят думите си с действия, Съединените щати могат да продължат да предотвратяват криза или конфликт, които биха имали опустошителни последици за всички".
1.1127 USD
0.9234 CHF
0.8362 GBP
