Кой говори по този начин? Иранско опозиционно движение? Не, ирански вестник в ислямска република без опозиция. Извън тази страна всички имат очи и уши само за ядрените преговори или 25-годишното стратегическо споразумение с Китай. Но не пропускаме ли дълбоката реалност на страната, нейните повтарящи се икономически трудности, нейните постоянни социални конфликти, актовете на съпротива, които се случват всяка вечер? Това коментира за френския ежедневник  Жерар Веспиер,асоцииран изследовател от FEMO (Фондация за близкоизточни изследвания) и президент на Strategic Conseils.

Иранският вестник Arman, разбираемо, e игнориран от всички международни наблюдатели. Въпреки това, наскоро той публикува аналитична статия, която трябва да привлече цялото ни внимание. "Мизерията, за да свържат двата края "и несигурността за бъдещето им обхванаха иранците. Те не слушат [нашите] думи и не вярват на никого. Те просто псуват [режима] и изричат заплахи. Последствията са кристално ясни. Така няма да издържим и една година ", пише този официален ежедневник в броя си от сряда.

Това описание се отнася за държава с повече от 80 милиона жители. При популация с такъв размер няколко процента от хората, които са много нещастни и са готови да го обявят, представляват няколко милиона потенциални протестиращи. Ако се задейства такъв механизъм, режимът ще бъде изправен пред повече от трудна ситуация. Иран вече преживя големи протести в края на 2019 г. Спусъкът тогава беше икономически и беше свързан с увеличената от правителството цена на бензина.

18 месеца по-късно вече не става въпрос за една цена, а за всички цени на храните, включително основни продукти, пилешко месо, зеленчуци, плодове .. т.е. икономическата и политическа ситуация е много по-сериозна. Как Иран стигна до това положение?

Трудната икономическа ситуация

Разбира се, има рефлекс да се предизвикат американските санкции от 2018 г., насочени към намаляване на износа на петрол. Те наистина изиграха двойна роля. Първо, доведоха до намаляване на ресурсите на една много преразпределяща държава, пряко или косвено контролираща две трети от националната икономика. Второ, те създадоха психологически шок, показващ страх от бъдещето. Това естествено се предава в поведението на икономическите агенти по отношение на иранския риал, неговата стойност и доверието във валутата в краткосрочен и средносрочен план.

Това има сериозни последици. Ускореното обезценяване на иранската валута естествено доведе до повишаване на цената на всички вносни продукти и следователно съживи инфлацията. От ниво от 20% преди година, в момента тя е 45%. Този скок не е свързан със санкциите, наложени преди 3 години. На първо място, той отразява пълната загуба на увереност в бъдещето...

Последиците от фундаменталния избор

Тази ситуация е резултат от стратегическия избор на Ислямската република. От 1979 г. насам се дава приоритет на икономическата, военната и политическата подкрепа за шиитското население и шиитските движения в Йемен, Ирак, Сирия и Ливан - т. нар."шиитска дъга". Вътрешните приоритети се фокусираха върху военните (130 000 пазители на Ислямската революция) и ядрената енергия. Тези сектори обаче предлагат много ниски икономически мултипликатори спрямо други индустриални сектори и следователно не са от полза за останалата част от населението. Ползата от инвестициите остава вътре във "военно-индустриалния" комплекс.

Тази политика е ясно възприета от върховния водач Хаменей, който по време на демонстрациите в края на 2019 г. заяви: "Между исканията на хората и стратегическите избори на Ислямската република, аз винаги ще избера стратегическия избор". Върховен водач на Иран от 32 години, Али Хаменей потвърждава, че никога не се е стремял да подобри стандарта на живот, образование или здраве на своите сънародници.

Той никога не е давал приоритет на подобряването на инфраструктурата, индустриалната мрежа или хидравличните мрежи, които въпреки това са толкова важни. Основният приоритет беше външната политика на държавата. Международната политика не може безкрайно да има предимство пред вътрешната политика, без да рискува да плати висока цена за този избор.

Дълбокото икономическо недоволство се проявява едновременно със също толкова дълбоката здравна криза, свързана с Covid-19.

Covid-19, поредното отричане на реалността

Силните, авторитарни режими много често се затрудняват да комуникират по ситуации, които те не контролират. Русия, партньор на Техеран, обявява официално 103 000 смъртни случая, свързани с Ковид. Официалната руска служба, отговаряща за демографската статистика, публикува данни, показващи превишена смъртност от 340 000 смъртни случая за същия период.

Ситуацията в Иран е подобна. Официалните данни засега споменават 67 000 жертви. Може ли обаче да им се вярва? Един от начините да получите повече информация е да се обърнете към Националния съвет за съпротива на Иран (NCRI). Преди да се опита да публикува свои собствени данни, NCRI се зае да изгради чрез своите мрежи цялостна система от източници на информация. По този начин над 539 болници, клиники и морги направиха възможно създаването на база данни, обхващаща цялата страна.

От тази мрежа NCRI съобщава до момента за 256 500 реални смъртни случая, свързани с пандемията. Следователно броят на смъртните случаи всъщност би бил 4 пъти по-голям от обявения от властите. Подобно ниво на здравното бедствие прави Иран една от най-засегнатите страни спрямо нивото на населението. Подобна ситуация може само да допринесе за създаването в иранското общество на друг източник на силна дестабилизация, отново поставяйки под въпрос ефективността на правителството и неговия избор.

Това дълбоко напрежение в обществото се разкрива и от съществуването и действията, извършвани от Отрядите за съпротива.

Нестихващите акции на Отрядите за съпротива

Ако човек следи отблизо иранското ежедневие, на практика всяка вечер се натъква на акции на съпротива, извършвани срещу емблематични сгради на режима или пропагандни билбордове. Тези операции се извършват от групи, наречени Отряди за съпротива. Въпреки свързаните с това ужасни рискове, повече от година членовете им не се колебаят, за да увеличат този тип операции.

Местата, които стават мишена на запалителни устройства, са също сгради на Корпуса на революционната гвардия или проправителствените милиции "Басидж", съдебни сгради и сгради на религиозни фондации. Акциите се провеждат в квартали на Техеран, както и в големите провинциални градове - Машхад, Тебриз, Исфахан или градове с по-малко значение. Очевидно режимът внимателно избягва да ги докладва, но тези действия отразяват нивото на раздразнение и ситуация, при която "огънят тлее под пепел".

Пенсионерите са силно засегнати от инфлацията

В ситуация на висока инфлация, независимо за коя страна става въпрос, пенсионерите биват най-бързо и най-силно засегнати. Тъй като средната пенсия е по-ниска от заплатите на работещите, пенсионерите са първите, които падат под прага на бедността. В допълнение, пенсионните фондове бавно коригират плащанията и увеличенията никога не покриват разликата, създадена от нарастващите цени. Поради това многобройното обедняло население от пенсионери се превърна в мощно огнище на протест срещу институциите в Иран от много месеци насам.

В интернет се разпространяват много видеозаписи с демонстрации, които се разпростират в цялата страна - от Техеран до Шираз, Керманшах и Машхад. Можем да видим значително женско присъствие. Лозунгите са показателни за нивото на раздразнение: "Едва като излезем на улицата, можем да получим правата си", "Масата ни е празна, не можем повече да търпим", "Учители, работници, да се обединим"... Ситуацията е особено напрегната по-малко от 2 месеца преди президентските избори...

Рискови избори

Изборите за президент ще се проведат на 18 юни. Избори, чиито кандидати, "утвърдени" от Съвета на пазителите на конституцията (и Върховния ръководител), няма да познаваме до 15 май. В такава система и в контекста на икономическа, социална и здравна криза какво ще бъде поведението на избирателите, и по-специално избирателната активност? Ако последната винаги може да бъде манипулирана след провеждането на изборите, този процент се превръща в проблем, ако личности и опозиционни движения препоръчват бойкот, благоприятстван от раздразнението на населението.

Към днешна дата опцията за бойкот обединява много различни лидери и движения. Бивш депутат и дъщеря на бивш президент, Фаезе Рафсанджани предлага този избор, в името на необходимото разделение между държавата и религията, урок от историята, обяснява тя. Изненадваща позиция в сравнение със семейната й траектория, но разкриваща едно течение в иранското обществено мнение.

В историческата си позиция на опонент NCRI подкрепя опцията за бойкот, защото е подходящо да се игнорират правителство и режим, които игнорират нуждите на хората си и са убили 1500 протестиращи, според Ройтерс, по време на протестите през 2019 г. NCRI е позициониран в стратегия за падането на режима и замяната му с република, разделяща религията и държавата. Това е посланието на плакатите, разлепени от отрядите на съпротивата.

Междувременно режимът комуникира по външни въпроси: ядреното досие, споразумението с Китай, съперничеството с Израел, но запазва мълчание по отношение на президентските избори. Един от начините да отречем опасността, е като я игнорираме ли? Така, без да подозира, той потвърждава трудната си връзка с времето и прогнозата за кратък живот, който предстои! Още миналия месец правителственият ежедневник "Мардон Салари" предупреди режима и читателите си: "Недоволството, според служителите на службите за сигурност, може да пламне по всяко време под формата на опасни протести."