Повече от година Фондът за лечение на деца не беше произвеждал добри новини. След първата среща между Обществения съвет и Министерството на здравеопазването това е на път да се случи. Да бъдем ли оптимисти, че проблемите ще се разрешат? Все има някакъв отговор.

Добрата новина е, че квотата на представителите на медиите и гражданските организации в Обществения съвет се запазва. Готовността на новия шеф д-р Тинка Троева за екипна работа също заслужава адмирации, особено ако намеренията се осъществят. Не е за пренебрегване, че е констатиран и взет под внимание нормативният батак, който предишните ръководства на министерството и на фонда оставиха.

Всъщност това не е изненада предвид насладата, с която екипа на министър Семерджиев ревизира работата на предшественика си Москов. Промените в Правилника за дейността на звеното създадоха повече проблеми и застрашиха живота на чакащите деца с тромавите процедури, които бяха въведени по разглеждане и одобряване на заявленията. В този смисъл решението, едномесечният срок за вземане за произнасяне да започне да тече от момента на получаване на пълната документация, е справедливо. Но като се има предвид, че някои от пациентите са в животозастрашаващо състояние, не може да бъде утеха.

Вероятно това е опит да се въздейства върху външните експерти, които бавят становища, но както признаха и от Фонда - те не могат да задължат специалистите да се съобразят с тези срокове. Изобщо не трябва ли да бъде преразгледан списъкът с експерти? Категорично стана ясно, че някои от тях не могат да поставят личния си интерес над този на болните деца. Това показа и случаят с Байрям. Един национален консултант прецени, че детето може да бъде успешно оперирано в неговата болница, докато независими специалисти опонираха, че това не е така. Как тогава се гарантира безпристрастността при формулиране на тези становища?

Още един важен момент е съдбата на формуляра S2, с който се осигурява възможност на българчетата да бъдат лекувани в чужбина, за което НЗОК заплаща на по-ниски цени. Практиката той да бъде подписван от министъра на здравеопазването или шефа на НЗОК до момента показва, че това бави процедурата, въпреки, че както се оказа, дори и разписан е възможно да не бъде употребен. Съвсем друг разговор е при натрупаните дългове за извършени операции дали клиника в чужбина изобщо би поела ангажимент за лечение занапред.

В подновения сайт на ФЛД има и нова форма на регистъра. Тя обаче е с ограничен достъп - в нея може да влезе само родител, с номера и датата на заявлението. От една страна в това няма нищо лошо, все пак е начин за защита на лични данни. От друга страна обаче това ограничава прозрачността в работата на Фонда. В предишния си вариант (от времето на Павел Александров) този регистър беше публичен, можеше да се проследи кога е подадено заявление, как се движи работата по него, колко са чакащите деца и колко одобрените, какви са сумите изплатени за медицински средства или лечение. Това даваше усещането, че няма нищо за криене, а и родителите на чакащите лечение деца явно нямаха проблем с публичността. В тази оптимистична първа среща се чуха откровено разминаващи се твърдения.

Първоначално д-р Кундурджиев, заместник-министър на здравеопазването, беше заявил, че: "...не е редно хора, които нямат медицинска специалност, да се произнасят по медицински казуси. (...)" На срещата с членовете на съвета пък съобщи, че няма нищо такова и че е бил разбран погрешно. Това, което със сигурност вече е разбрал, обаче е, че занапред трябва да е по-внимателен, когато прави опити да ограничи обществени права.

Друг сериозен проблем с неясно бъдеще е изплащането на парите за медицински изделия. От момента, в който те бяха прехвърлени към Фонда, започнаха и финансовите му проблеми. Зад тях от години стоят опити да се установи контрол върху парите за лечение в чужбина и те да бъдат пренасочване в България точно за споменатите вече изделия.

Всичко това силно ограничава основанията за оптимизъм. А и да не забравяме, че екипът на здравното министерство изразява дългосрочни намерения, в условията на твърде краткия мандат на служебното правителство. Колко може да са сериозни поетите ангажименти в такъв случай?