Емил Кабаиванов наивно си поигра на „Сделка или не" с Борисов и така окончателно лиши симпатизантите на синята идея от опасността да видят СДС в следващия парламент. „Когото и да изберат, ние ще го подкрепим", хвърли премиерът офертата - на която карловският градоначалник не можа да откаже - остатъците от някога сините да номинират свой кандидат за КС. Изкушението наистина е голямо: да си съмнително избран лидер на партия с богато историческо минало и никакво реалистично бъдеще, с един файтон избиратели зад гърба си, и някой да ти намери място в голямата политическа игра. Е, как да кажеш не.

Нищо че ролята е малка, унизителна и нечистоплътна: да се извади управляващото малцинство от помията, в която то само се накисна с помощта на любимите си независими субсидиеносители.

СДС послушно пое отговорността „да се излезе с достойнство от тази криза" и измъкна от политическия нафталин президента Петър Стоянов. Като обаче го постави в неловката ситуация, от която би изтръпнал всеки уважаващ себе си юрист.

Бившият пловдивски бракоразводен адвокат ще трябва да умува - дали окончателно да унищожи политическото си лице, като пристане на Борисов и неговите кадровици в съдебната система Цветанов и Фидосова и участва в един абсурден правен фарс. Или да избере по-достойният вариант да си остане пенсиониран държавен глава, който обаче с напускането на международните си ангажименти и позиции „ще предизвика сериозни сътресения".

Ако се съди от политическата биография на Стоянов обаче, едва ли ще са му необходими три дни да вземе решението: за разлика от колегите си д-р Желев и Георги Първанов, той много набързо подмени креслото на държавен глава с депутатската банка в 40-ото Народно събрание. Все пак по-добре някакъв на село, отколкото никой в големия политически град. А конституционен съдия не е лошо, въпреки международните ангажименти.

Не е ясно, кое е по-отвратително в този пореден епизод от започващия да нагарча сериал „Конституционен съд". Арогантното поведение на Б.Б., който пак показа, че няма кадрово решение в тази страна, върху което не може да повлияе. Стига да се намери послушна дребна партийка да свърши мръсната работа.

Или това, че парламентарната група на ГЕРБ би подкрепила безусловно и магаре, ако Борисов им го посочи за конституционен съдия (или друго) и отсече: Той е!

Или че една партия, която преди двайсет и три години излезе на политическата сцена с амбицията да промени България към по-добро и водеше след себе си милиони, бе накъсана от бездарните си лидери на безлични и беззъби формацийки, а сега ще бъде довършена от човече, чиято политическа биография е бедна като премиерски читателски дневник.

Или това, че управляващите толкова са се ояли с цялата държавна власт, че са напълно убедени - българският парламентаризъм ще изтърпи и този резил: НС да взема решение по един въпрос, без да е отменил предходно свое по същия.

Ситуацията със СДС заприлича на „болен нахален носи". В едно Кабаиванов бе прав - в слугинската припряност, с която се съгласи да изпълни премиерската поръчка. Защото ако бе отказал, за поста главен прислужник на Борисов в този парламент кандидати бол. По-младото поколение вероятно само е чувало за грандиозните сини митинги на Орлов мост от зората на т.нар. демокрация. Но в спомените му СДС май ще остане именно с тази позорно запушена дупка в българската държавност - действие, което няма да донесе нито чест, нито слава за главните действащи лица. Само каквото им е обещал зад кулисите офериращият.

А СДС... Е, за умрелите - само добро, а по-добре нищо.

Кукловодите на поредния балаган в съдебната система (Конституционния съд дори не е част от нея по закон, но обобщаваме) ще си тръгнат от този казус още по-уверени, че марионетките ще продължат да танцуват смешния си танц, наречен независимост.

Докато някой държи с челичената си десница конците, които като че ли ще се окажат вериги. Или пък някой не строши веригите.