От гледна точка на начина, по който се разви, този вот не беше като другите. Той даде отговор на въпроса какво е имал предвид Бойко Борисов, казвайки че сглобката вече не съществува, но правителството няма да бъде свалено. ГЕРБ, както и ДПС, не подкрепиха кабинета, но не подкрепиха и вота на недоверие на БСП, "Възраждане" и ИТН. Така, съобразно процедурата, правителството остава, като може да се каже, че от ГЕРБ стигнаха до възможно най-крайното поведение спрямо изпълнителната власт. Границата оттук нататък е малко вероятно да бъде прекрачена, защото Борисов и неговата партия не желаят да поемат отговорността за свалянето на правителството. Показателно в това отношение е обстоятелството, че въпреки отказа за гласуване в полза на кабинета, ГЕРБ не оттегля Мария Габриел като свой представител в изпълнителната власт.

С това те дават знак, че не се отказват от договореностите за функционирането на правителството и от осъществяването на ротацията през март, но форматът на управлението трябва да стане по-конкретен и повече програмен. И тук съвсем не е задължително да се говори за министерски смени, а по-скоро е добре да се проследят темите, които определят и ще определят политическия дневен ред през следващите месеци. Конституционните промени вече са възприета тема от ПП/ДБ, ГЕРБ и ДПС и поне засега няма ясно изразени негативни сигнали по нея. Освен това обаче... въпросът за дерогацията относно руския петрол за "Лукойл" - кога е най-подходящият момент за нейното отпадане? Разбира се, хубаво е това да стане колкото се може по-рано, за да отпаднат всякакви съмнения и потенциални възможности за злоупотреби. Въпросът за бюджета за следващата година - тук е абсолютно задължително да се обсъдят възможностите за засилване на положителните страни и минимизиране на слабостите.

Внимание трябва да се обърне и на въведената такса за пренос на газ през територията на България. Залагането й в законодателството не е достатъчно, за да смятаме нейното събиране за сигурно. Тя следва да се плаща основно от "Газпром", а засега от там няма никакви сигнали как възнамеряват да подходят. Страната ни трябва да има стратегия и готов набор от мерки, които да приложи, ако се появи подобна необходимост (което е доста вероятно). Ако се наложи преминаване към крайната стъпка - спиране на газа по "Балкански поток", страната ни би ли се решила на подобно действие?! За да е възможно това, е необходим широк консенсус в Народното събрание, в който участието на ПП/ДБ, ГЕРБ и ДПС е задължителен минимум.

Разговорите по всички тези теми в институционален формат биха били ярък израз на евроатлантизъм (често използвана дума от ГЕРБ и ДПС напоследък). Знаците в политиката са важно нещо. Пеевски с основание говори за тях. Знаците могат да бъдат давани, но трябва да могат да бъдат и разпознавани. Общуването със знаци е дълъг процес и за да е ефективен и резултатен, са необходими разум и търпение.

Иначе може и да е странно, но точно БСП се оказа формацията, така силно "загрижена" за сигурността и отбраната в нашата страна. Още преди да мине гласуването срещу предишния вот на недоверие към кабинета "Денков - Габриел", внесен по въпросите на енергетиката, Корнелия Нинова анонсира внасянето на нов вот - този път относно сигурността и отбраната. Предишният вот беше отхвърлен преди малко повече от месец, а сегашният беше входиран миналата седмица, след като от БСП получиха подписите на "Възраждане". Парламентарният ресурс на левицата не е достатъчен дори за самостоятелно иницииране на един вот на недоверие срещу изпълнителната власт.

Впечатление прави начинът, по който опозицията (БСП, "Възраждане"и ИТН) подбира темите за атака срещу кабинета чрез внасяне на вотове на недоверие. Това са теми, които присъстват в публичното пространство и по които протичат определени реформи. Реформите винаги създават усещане за несигурност сред определени социални групи и това е разбираемо. Докато стане ясно как ще функционира съответният сектор по новия начин, винаги ще има хора, отнасящи се предпазливо, които потенциално е възможно да се поддадат на ретроградни твърдения и да предпочетат да отрекат реформите, вместо да възприемат техния смисъл и обективно да го оценят.

И енергетиката, и сигурността и отбраната са сектори, които се реформират в контекста на съюзите, в които България членува. Реформите целят повишаване на интегритета и свързаността на страната ни като европейска и натовска държава. Именно това гарантира модернизацията и повишаването на националния ни капацитет във въпросните сектори. Въпреки тези обстоятелства обаче има формации в парламента, предлагащи на публиката различно тълкуване и превратен прочит. Прочит, които намира, макар и ограничен отзвук в българското общество. Страната ни си била добре с въглищното производство. То трябвало да се запази за още 100 г. напред... Нищо, че точно енергията от въглища в най-голяма степен допринася за повишаването на цената на микса.

България предоставя 100 стари БТР-а като подкрепа за Украйна в нейната отбранителна война срещу кремълския агресор, а на тяхно място купува машини Stryker за милиард и половина. Дори човек, който никога не е виждал бойна машина за пехотата, може да се досети, че между тези два типа машини няма как да има абсолютно никакво сравнение. Абсолютно никакво! А не само що се отнася до техническите характеристики. Определени изказвания от парламентарната трибуна, по време на дебатите върху вота, обаче целяха да внушат точно обратното. Двата вота срещу кабинета "Денков - Габриел" си приличат по това, че и единият, и другият почиват върху антиевропейски и антиатлантически прочит на реформите в сферата на енергетиката и в сферата на сигурността и отбраната.

Внасянето на вот на недоверие относно сигурността и отбраната, с участието на БСП, е странно и поради това, че левицата (поне тази част от нея, която се държи около Нинова) е показвала ясно разпознаваема последователност в противопоставянето си на развитието и модернизацията на българската отбрана. Гласуване срещу придобиването на първите осем самолета F-16, категорично противопоставяне на преговорите за вторите осем, противопоставяне на увеличаването на средствата за отбрана като процент от БВП, както и на придобиването на бойна машина за пехотата - Stryker. И след всичко това състоянието на българската отбрана не било добро и давало повод за вот на недоверие срещу правителство, управляващо страната от едва пет месеца?!

Важно е тук да се отбележи, че от БСП никога не са предлагали алтернатива на идеите за развитието на отбраната, а единствено са се противопоставяли на тях. Ако самолетът не е F-16, какъв да бъде? Ако машината не е Stryker, каква да бъде? Ако има начин за развитие на отбраната без инвестиции, какъв е той? Социалистите трябваше да са дали отговори, през годините дотук, поне на част от тези въпроси, за да могат сега, без популизъм, да внесат вот с твърдението, че състоянието на отбраната не е добро. В случая става дума точно за популизъм и за симулация на някаква парламентарна дейност пред социалистическия електорат или по-точно тази част от него, която все още продължава да е вярна на БСП и Корнелия Нинова.

След решението на ГЕРБ и ДПС да не гласуват, а да напуснат пленарната зала по време на гласуването на вота, БСП опитаха дори процедурни хватки, за да постигнат сваляне на правителството. БСП няма никаква идея какво би станало след това. Тя няма идея дори какво би могла да постигне при едни хипотетични предсрочни парламентарни избори. Възможно е социалистите да смятат, че ще се представят по-добре, ако предсрочните избори бъдат максимално близо до местните, приключили преди по-малко от две седмици. Подобна хипотеза обаче е малко вероятна дори само поради намаляващата избирателна активност, което е ясно изразена тенденция. Основната причина за нея пък са прекалено честите избори, които страната ни беше принудена да провежда през последните две години и половина.